Папагалът Parakeet е представител на малки до средни по размер видове папагали от множество родове, които обикновено имат дълги пера на опашката. Има цели ята папагали в южните лондонски квартали като Lewisham, Catford, Battersea Park, Richmond, Greenwich, Kensington Gardens и най-много в Kingston Upon Thames. Към 2023 г. е изчислено, че има около 62 000 от тях на територията на Голям Лондон (Greater London).
Но как тези диви папагали – произхождащи от Африка и Индийския субконтинент – идват за да управляват небето на Лондон?Оказва се, че отговорът не е толкова лесен за намиране, колкото може би си мислите.
Една от теориите е за чифт, пуснат от Джими Хендрикс на Карнаби Стрийт. През 1968 г. Джими Хендрикс, замаян от възторг от издаването на последния си студиен албум, Electric Ladyland, се разхождал по улиците на Мейфеър носейки клетка за птици в ръцете си, без да обръща внимание на движението, което бучи по улиците. Вместо това очите на Хендрикс остават приковани в клетката за птици, по-точно в нейните двама обитатели – чифт папагали с розови пръстени на име Куант и Халстън. Настъпва моментът, в който той отваря вратата на клетката и освобождавайки двете птици. С течение на времето от два стават четири, четири стават осем и дивите папагали се разпространяват из Лондон.
Истинска история се крие в снимките на „Африканската кралица“ през 1951 г. Звездите на филма Хъмфри Богарт и Катрин Хепбърн са снимали в Isleworth Studios. Режисьорът Джон Хюстън искал филмът да изглежда възможно най-реалистичен, затова нарежда да бъдат докарани стадо папагали на снимачната площадка. Хитрите птици, отегчени да чакат своя момент да блеснат, избягват в дивата природа, като оттогава броят им постоянно нараства. Друга легенда казва, че причината за това е кражба с взлом в дома на Джордж Майкъл.
За съжаление, истината изглежда много по-скучна, отколкото някоя от тези градски легенди би ви накарала да повярвате. През декември 2019 г. Стивън Льо Комбер от университета Queen Mary в Лондон, Обединеното кралство, публикува анализ в Journal of Zoology, базиран на методи за географско профилиране. В него се заключава, че процъфтяващата популация на папагали с розови пръстени в Обединеното кралство е нараснала от множество дребномащабни случайни или умишлени пускания на домашни любимци. Въпреки че учените не могат да определят точно датата или мястото, където са се родили стадата зелени папагали в Лондон, те могат да ви кажат, че те не произхождат от едно място или от едно време.
Има смисъл, когато се замислите. Афинитетът на лондончани към отглеждането на папагали като домашни любимци датира от стотици години. И е било почти неизбежно някои да избягат в дивата природа. Записаните наблюдения на диви папагали в Лондон датират от 1893 г., когато е съобщено за двойка в Дълуич. Те нарастват до такава степен, че днес никой не би си помислил дори да съобщи за това – все едно да съобщиш, че си видял гълъб на площад Трафалгар.
Част от техния успех може да се припише на изобилието от зелени площи в Лондон (а те са толкова много, че това определя Лондон като гора). Свикнали с много по-студения климат на региони като долните части на Хималаите, Лондон със своите сравнително топли и влажни зими не е предизвикателство за папагалите.
Твърде рано е да се каже как присъствието им е повлияло на местните видове. Въпреки многото притеснения и спекулации, няма конкретни доказателства, че те са особено вредни.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
