Битката при Хейстингс се води на 14 октомври 1066 г. между нормандско-френската армия на Уилям (Гийом), херцогът на Нормандия в Северна Франция, и английска армия под командването на англосаксонския крал Харолд Годуинсън. Това се случи на около 7 мили (11 км) северозападно от Хейстингс, близо до днешния град Батъл, Източен Съсекс с решаваща норманска победа с което се поставя началото на нормандското завладяване на Англия. Те заменили в управлението немските племена англи и сакси, превзели британския остров веднага след упадъка на Римската империя през 410 г. Последният техен крал бил Едуард Изповедника, който управлявал от 1042 до 1066 г.
Едуард е англосаксонски крал на Англия, започнал и завършил строителството на Уестминстърския дворец (сега в него заседава Парламентът) и Уестминстърското абатство (в което продължават да короноват, женят и погребват английските крале и кралици). Едуард бил много религиозен и богобоязлив човек, поради което бил обявен за светец на Католическата църква само 100 години след смъртта му. По тази причина е наречен Едуард Изповедник.
Harold Hardraga
Едуард не оставил наследници, което наложило да бъде избран наследник. Смъртта на бездетния крал през януари 1066 г. постави началото на борба за наследство между няколко претенденти за неговия трон. Харолд е коронясан за крал малко след смъртта на Едуард, но е изправен пред нашествия от Уилям (негов братовчед), собствения му брат Тостиг и норвежкия крал Харалд Хардрада (Харолд III Норвежки), съпруг на сестра му. Хардрада и Тостиг побеждават набързо събрана армия от англичани в битката при Фулфорд на 20 септември 1066 г. и на свой ред са победени от Харолд в битката при Стамфорд Бридж пет дни по-късно. Смъртта на Тостиг и Хардрада на Стамфорд Бридж оставя Уилям единствения сериозен противник на Харолд. Докато Харолд и неговите сили се възстановяват, Уилям разтоварва силите си за нахлуване в южната част на Англия при Певънси на 28 септември 1066 г. и създава плацдарм за завладяването на кралството. Харолд е принуден да марширува бързо на юг, събирайки сили, в движение.
Точният брой на присъстващите в битката не е известен, тъй като дори съвременните оценки варират значително. Съставът на силите е по-ясен: английската армия е съставена почти изцяло от пехота и има малко стрелци, докато само около половината от нахлуващата сила е пехота, останалата част е разделена поравно между кавалерия и стрелци. Изглежда, че Харолд се е опитал да изненада Уилям, но разузнавачите открили армията му и докладвали пристигането й на Уилям, който тръгнал от Хейстингс към бойното поле, за да се изправи срещу Харолд. Битката продължи от около 9 сутринта до здрач. Ранните усилия на нашествениците да пробият английските бойни линии нямат голям ефект. Затова норманите възприели тактиката да се преструват, че бягат в паника, и след това да се обърнат срещу преследвачите си. Смъртта на Харолд, вероятно към края на битката, довежда до отстъплението и поражението на по-голямата част от армията му. След по-нататъшни походи и някои схватки, Уилям е коронован за крал на Коледа през 1066 г.
Уилям пристигнал в Лондон, но не получил топло посрещане от гражданите на Лондонското сити, които скрити зад крепостните стени, дори не го допуснали в града. Уилям се принудил да си построи крепост в близост, на брега на Темза. Лондонската кула (Tower of London) е запазена до днес.
Продължава да има бунтове и съпротива срещу управлението на Уилям, но Хейстингс ефективно отбелязва кулминацията на завладяването на Англия от Уилям. Трудно е да се намерят данни за жертвите, но някои историци изчисляват, че 2000 нашественици са загинали заедно с около два пъти повече англичани. Уилям основава манастир на мястото на битката, главният олтар на църквата на абатството се предполага, че е поставен на мястото, където Харолд е умрял.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
