THE BRITISH MUSEUM

британски музей

Британският музей е обществен музей, посветен на човешката история, изкуство и култура, разположен в района Блумсбъри в Лондон. Неговата постоянна колекция от осем милиона творби е сред най-големите и всеобхватни съществуващи изобщо. Той документира историята на човешката култура от нейното начало до настоящето. Британският музей е първият публичен национален музей в света.

Кръглата читалня, която е проектирана от архитекта Сидни Смирке, е открита през 1857 г.

Музеят е основан в 1753 година с акт на британския Парламент, като основната част от неговата колекция произлиза от наследството на англо-ирландския медик и научен деец сър Ханс Слоун (sir Hans Sloane), който при своята кончина оставя на крал Джордж II (George II) и нацията над 70 000 предмета в замяна на плащане от £20 000 на неговите наследници. Тази колекция включва разнообразие от артефакти – от порцеланови чаши, използвани за знаменития му горещ шоколад, продаван в аптеките като лечебно средство и източник на богатство, до хербарии, археологически находки и ценни предмети от всички краища на света.

Обществеността получава достъп до тези колекции за първи път през 1759 година в Montagu House, където се намира и сегашната постройка на музея.

Библиотеката e дарена на Британския музей от крал Джордж III (George III) внук и наследник на George II. Той бил първият крал с име Джордж, роден в Англия. По негово време Великобритания вече е най-значимата световна суперсила. Той често разглеждал атласа на света, начертан от неговите мореплаватели и изследователи, докато седял и мечтаел в своя малък дворец Кю палас (Kew Palace). За нещастие, последните десетилетия от живота на крал Джордж III не били много щастливи. Не бил добре с нервите. Обявили го за луд. От негово име управлявал синът му, принца регент и бъдещ крал Джордж IV.

Разрастването на музея през следващите 250 години до голяма степен е резултат от британската колонизация и довежда до създаването на няколко клонови институции (независими отделения), като първият е Природонаучният музей през 1881 г. Тъй като грандиозната неокласическа сграда на сър Робърт Смирке (Sir Robert Smirke) възниква на няколко строителни етапа, музеят се превръща в строителна площадка за няколко десетилетия. Кралската библиотека, на приземния етаж на Източното крило, е открита през 1827 г. Въпреки че не е бил напълно отворен за широката публика до 1857 г., специални откривания са организирани по време на Голямото изложение (The Great Exhibition) от 1851 г.

Сър Томас Гренвил (1755–1846), попечител на Британския музей от 1830 г., събира библиотека от 20 240 тома, които оставя на музея в завещанието си. Книгите пристигат през януари 1847 г. в двадесет и един фургона, теглени от коне. Единственото свободно място за тази голяма библиотека e зала първоначално предназначена за ръкописи, между предното антре и салона за ръкописи. През 1973 г. “Законът за британската библиотека” отделя библиотечния отдел от Британския музей, но той продължава да бъде домакин на вече отделената Британска библиотека в същата читалня и сграда като музея до преместването на библиотечния фонд през 1998 г. на Сейнт Панкрас. Музеят е ведомствен публичен орган, спонсориран от Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта, и както при всички национални музеи в Обединеното кралство, той не начислява входна такса. След като от сградата на Британския музей се отделя Британската библиотека (The British Library) в освободената зала се подрежда най забележителната колекция в Британския музей: експозицията, посветена на човешкото знание, наречена Enlightenment (Просвещение). 

Колекцията на музея обхваща повече от два милиона години човешка история и е известна с обширния си обхват и разнообразие. Тя може да се похвали с приблизително осем милиона произведения, една от най-големите и всеобхватни колекции в световен мащаб, документираща историята на човешката култура от нейното начало до настоящето. Артефактите произхождат от всички континенти, илюстрират и документират историята на човешката култура от нейното начало до настоящето.

Сред най-известните и спорни артефакти са Елгинските мрамори от Партенона в Атина, Розетският камък, ключът към дешифрирането на древните египетски йероглифи, и египетските мумии. “Розетският камък” помогнал на френския учен Жан-Франсоа Шамполион да разчете египетските йероглифи, защото на камъка бил изписан благодарствен надпис на два древноегипетски езика и на старогръцки. Старогръцкият език вече бил добре изучен и съпоставянето на трите текста довело до разшифроване на египетските йероглифи. “Розетският камък” бил спечелен от британските пълководци след битките при Нил и при Ватерло срещу Наполеон и така се озовава в Британския музей.

През 1840 г. музеят се включва в първите си задгранични разкопки с експедицията на Чарлз Фелоус до Ксантос, Мала Азия, откъдето идват останки от гробници на владетелите на древна Ликия, сред които паметниците на Нереида и Паява. През 1857 г. Чарлз Нютон открива мавзолея на Халикарнасос от 4-ти век пр.н.е., едно от седемте чудеса на древния свят. През 1840-те и 1850-те години музеят подкрепя разкопките в Асирия на А. Х. Леярд и други на места като Нимруд и Ниневия. От особен интерес за кураторите е евентуалното откритие на голямата библиотека на Ашурбанипал от клинописни плочки, което помага музеят да се фокусира на асирийските изследвания.

Собствеността му върху малък процент от най-известните му предмети, произхождащи от други страни, е оспорвана и остава обект на международен спор чрез искове за репатриране, най-вече в случая с мраморите Елгин в Гърция и камъка от Розета в Египет.

Днес музеят вече не съхранява колекции от естествена история, а книгите и ръкописите, които някога е съхранявал, сега са част от независимата Британска библиотека. Въпреки това музеят запазва своята универсалност в своите колекции от артефакти, представящи културите на света, древни и съвременни. Оригиналната колекция от 1753 г. е нараснала до над 13 милиона обекта в Британския музей, 70 милиона в Природонаучния музей и 150 милиона в Британската библиотека.

Като част от много големия си уебсайт, музеят разполага с най-голямата онлайн база данни с предмети в света, с 2 500 000 индивидуални записа на обекти, 950 000 от които илюстрирани, към 2024 г. Съществува и база данни “Highlights” с по-дълги записи за над 10 000 обекта и няколко специализирани онлайн изследователски каталози и онлайн списания (всички са свободни за достъп). През 2023 г. уебсайтът на музея получи 20,5 милиона посещения, увеличение от 15% спрямо предходната година.

През 2023 г. музеят получава рекордните 6,9 милиона посетители и е най-посещавания в Обединеното Кралство и втори в света след Лувъра. Популярни изложби, включително „Животът и смъртта в Помпей и Херкулан“ и „Изкуството от ледниковия период“, се считат за спомагащи за увеличаването на посетителите. Редица филми са заснети в Британския музей.

Британският музей работи с мисията да съхранява колекциите си „в полза и образование на човечеството“ (For the benefit and education of humanity). Това е център за изследвания и стипендии и предлага широка гама от образователни програми и изложби. Въпреки дебатите около някои от неговите придобивания, музеят остава една от най-посещаваните и почитани институции от този вид, привличаща милиони посетители от цял свят всяка година. Неговият ангажимент за запазване и споделяне на човешката история, изкуство и култура продължава да резонира сред глобалната публика.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button