Брикстън е квартал в южната част на Лондон, в рамките на лондонското кметство Ламбет. Брикстън преживява бързо нарастване на населението през 19-ти век, тъй като комуникациите с центъра на Лондон се подобряват.
Брикстън е предимно жилищен, с известен уличен пазар и значителен сектор за търговия на дребно. Това е мултиетническа общност с голям процент на населението от афро-карибски произход. Намира се във вътрешния Лондон и граничи със Стокуел, Клафам, Стрийтъм, Камбъруел, Тълс Хил, Балъм и Хърн Хил. В района се помещават главните офиси на Lambeth London Borough Council. Брикстън е на 2,7 мили (4,3 км) юго-югоизточно от географския център на Лондон близо до метростанция Brixton на линията Виктория (Victoria Line).
Районът остава неразвит до началото на 19 век. С откриването на моста Vauxhall през 1816 г., подобреният достъп до централен Лондон води до развитие на предградията. Тъй като в началото на 19-ти век са построени много мостове през Темза, работещите в Лондонското Сити и Уест Енд се преместват в Южен Лондон. Първото такова развитие е в Washway, сега Brixton Road. През точи период терасовидни къщи и самостоятелни вили започват да се очертават по главните пътища. Църквата Св. Матей (St Matthew’s Church) е осветена през 1824 г.
Брикстън е свързан с центъра на Лондон с железопътна линия на 25 август 1862 г., когато железопътната гара Брикстън и Южен Стокуел (Brixton and South Stockwell railway station) е открита от железопътната линия Лондон, Чатъм и Дувър по линията от Виктория. На 13 август 1866 г. железопътната линия на Лондон, Брайтън и Южното крайбрежие отваря жп гара Loughborough Park с връзки до Лондон Бридж и следващата година до Виктория. С пристигането на железниците настъпва строителен бум. Брикстън се превръща в предградие на средната класа между 1860-те и 1890-те години и се развива в голям търговски център. Първият специално построен универсален магазин, Bon Marché, е открит на Brixton Road през 1877 г. а Electric Avenue е една от първите търговски улици с електрическо осветление.
Известна сграда на Brixton High Street (на 472–488 Brixton Road) е Morleys, независим универсален магазин, създаден през 1880 г.
До 1925 г. Брикстън привлича хиляди нови хора. В него се помещава най-големият търговски център в Южен Лондон по това време, както и процъфтяващ пазар, кина, пъбове и театър. През 20-те години на миналия век Брикстън е столицата за пазаруването на Южен Лондон с три големи универсални магазина и някои от най-ранните клонове на сегашните големи национални търговци на дребно във Великобритания. Днес Brixton Road е основната търговска зона, която се слива с Brixton Market.
През 40-те и 50-те години на миналия век много имигранти, особено от Западна Индия и Ирландия, се заселват в Брикстън. Днес население на Лондон наброява 10 милиона. 4 милиона са белите британци (без разлика на тяхната религия). Чернокожите са около 1,7 милион, от тях около 700 хиляди са чернокожите британци от карибски произход.
Първата вълна от имигранти (492 души), които формират британската афро-карибска общност, пристигат през 1948 г. в Tilbury Docks на HMT Empire Windrush от Ямайка. Най-близката трудова борса (Jobcentre) тогава е на Coldharbour Lane, Брикстън, а новопристигналите се разпределени в местните места за настаняване.
Много имигранти възнамерявали да останат във Великобритания само за няколко години, но въпреки че някои се връщат на Карибите, мнозинството остават да се установят за постоянно. През 1998 г. районът пред библиотеката Тейт в Брикстън е преименуван на “Windrush Square”, за да отбележи 50-ата годишнина от пристигането на хората от Ямайка.
Днес този мултиетнически квартал продължава да има карибски характер. По улиците може да чуете реге, да видите мъже с растафари прически и шарени шапки, както и да помиришете и пробвате ямайско къри с козе месо.
Брикстън става център на бунтове през април 1981 г. заради висока безработица, висока престъпност, лоши жилища, никакви удобства – в предимно афро-карибската общност. Столичната полиция започва операция Swamp 81, насочена към намаляване на уличната престъпност като е позволено на полицаите да спират и претърсват всяко лице въз основа на подозрения за евентуални нарушения. Полицаи в цивилни дрехи са изпратени в Брикстън и в рамките на пет дни почти 10 000 души са спрени и претърсени съгласно този закон. Има силно местно възмущение от това, тъй като огромното мнозинство от спрените от полицията са млади чернокожи мъже. Бунтът води до 279 наранявания на полицията и 45 наранявания на хора от квартала, повече от сто превозни средства са изгорени (включително 56 полицейски превозни средства) и почти 150 сгради са повредени, като 30 изгорени. Има 82 арестувани. Докладите сочат, че в бунта са участвали до 5000 души.
Детските корени на Джон Мейджър (John Major) са в района и са използвани в предизборния плакат в изборите през 1992 г. “Какво предлага Консервативната партия на дете от работническата класа от Брикстън? Прави го министър-председател.
Бунтовете през 1995 г. са предизвикани от смъртта на чернокожия мъж Уейн Дъглас в полицейския арест и се случват в атмосфера на недоволство от благоустройството и обновяването на Брикстън от страна на местните банди. През април 1999 г. Brixton Market е мястото на първата от трите атаки, известни като атентатите с пирони в Лондон. Другите две, които следват в рамките на две седмици, са в Брик Лейн, сърцето на общността на Бангладеш в Източен Лондон, и кръчмата Admiral Duncan в Сохо, посещавана предимно от гей общността. При атаката в Брикстън 48 души са ранени. Атентаторът е заловен след третата атака. BBC съобщава, че той е възнамерявал да разпали расова война в цяла Великобритания. Той е осъден за убийство и получава едновременно шест доживотни присъди.
Обновяването на района започва през средата на 90-те години на 20 в. и води до това много богати хора от средната класа да се възползват от местоположението на района и процъфтяващата бохемска художествена сцена. През последните години Брикстън е домакин на редовен фермерски пазар на Station Road, както и на изскачащи ресторанти и магазини. Нови художествени галерии, деликатеси, барове, кафенета и магазини за винтидж дрехи, особено в и около Brixton Village Market, също са отворени, което някои смятат, че облагородява района по начин, подобен на този в близкия Clapham.
The Ritzy Cinema, Coldharbour Lane, е център на независимото кино, сега собственост на Picturehouse Cinemas. Сградата е проектирана като електрически павилион през 1910 г. и е едно от първите специално построени кина в Англия.
Брикстън има значителна клубна сцена и музика на живо. Големите места включват Brixton Academy и Electric Brixton. Редица по-малки заведения като The Windmill, Jamm и Phonox са основна част от музикалната сцена на живо в Лондон. Brixton Splash е ежегодно еднодневно улично парти, което се провежда от 2006 г. Събитието се провежда от общността, показва местни таланти и празнува културното разнообразие и историята на Брикстън. Брикстън също е дом на специално построен скейтпарк от 70-те години на миналия век, наречен Stockwell Skatepark.
В романа на Джон Льо Каре „Колът, шивач, войник, шпионин“ (Tinker, Tailor, Soldier, Spy), агентите на британската MI6 са базирани в Брикстън, в „мрачна училищна къща зад стена от кремък със стъкло и бодлива тел на върха“.
През 2003 г. The Independent съобщава, че около 200 “твърди ярди” (Yardies) са базирани в Ламбет, някои от които работят като членове на “Firehouse Posse” или “Kartel Crew” на Брикстън. Yardies исторически са били свързани с ямайски имигранти. Части от Брикстън са наричани “Малкият Тиволи” след “Тиволи Гардънс”, прословута “гарнизонна общност” в Ямайка, управлявана от въоръжени мъже. През 1999 г. избухва скандал около детективи от столичната полиция, които позволяват на двама известни ямайци да останат във Великобритания като инструмент на разузнаването. Итън Грийн, един от Ярди, избяга под гаранция в Ямайка през 1991 г. и се установи в Брикстън, търгувайки с крек кокаин. Три месеца по-късно Грийн е арестуван от полицая от Брикстън Стив Баркър и става платен информатор. Грийн предоставя разузнавателна информация за дейността на Ярди в продължение на две години, като продължава да използва огнестрелни оръжия и да се занимава с крек през цялото това време.
Членовете на местните банди са предимно в късните си тийнейджърски години или в началото на 20-те си, като лидерите на банди обикновено са приятели от детството. Израснали в някои от най-бедните райони на Лондон, някои членове на бандата се местят от къща на къща почти всяка нощ, което затруднява проследяването им. Според столичната полиция тези младежки банди са далеч от организаторите на организираната престъпност; те обаче продължават да избягват полицията и са отговорни за множество престъпления включително убийства. Служителите на операция “Тризъбец” например заявяват, че е “борба” да се убедят местните хора да свидетелстват, поради страх от репресии. Офицерите от Trident заявяват, че някои членове на бандата имат картечници 9 мм. Според детектива много от оръжията се доставят от Балканите.
Така, че посетете мястото през деня и не е задължително да отделяте цял ден…
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
