Чарлз Джон Хъфам Дикенс, роден на 7 февруари (1812 – 1870) е английски писател и социален критик. Той създава някои от най-известните литературни герои в света и е считан от мнозина за най-великия писател на Викторианската епоха. Неговите произведения се радват на безпрецедентна популярност през живота му и до 20-ти век критиците и учените го признават за литературен гений. Неговите романи и разкази са широко четени и днес.
Роден в Портсмут (Portsmouth), Дикенс напуска училище на 12-годишна възраст, за да работи във фабрика за черни ботуши, докато баща му е в затвор за длъжници. След три години се връща в училище, преди да започне литературната си кариера като журналист. Дикенс редактира седмично списание в продължение на 20 години, написва 15 романа, пет повести, стотици разкази и нехудожествени статии, изнася лекции и много четения. Той е неуморен писател на писма до различни институции и се бори енергично за правата на децата, за образованието и за други социални реформи.
През 1832 г., на 20-годишна възраст, Дикенс е енергичен и все по-уверен в себе си. Привлечен от театъра – той става ранен член на Garrick Club – той се явява на прослушване за актьорско майсторство в Ковънт Гардън (Covent Garden), където трябва да го видят мениджърът Джордж Бартли и актьорът Чарлз Кембъл. Дикенс се готви щателно, но в крайна сметка пропуска прослушването поради настинка. Преди да се появи друга възможност, той вече е започнал кариерата си на писател.
Литературният успех на Дикенс започва със серийното публикуване на The Pickwick Papers през 1836 г., станали издателски феномен – до голяма степен благодарение на въвеждането на героя Сам Уелър в четвъртия епизод. В рамките на няколко години Дикенс се превръща в международна литературна знаменитост, известна със своя хумор, сатира и остро наблюдение на характера и обществото.
Неговите романи, повечето от които публикувани на месечни или седмични части, са пионери в серийното публикуване на разкази, което се превръща в доминиращ викториански начин за публикуване на романи. Това държи читателите в напрежение. Форматът на публикуване на части позволява на Дикенс да оцени реакцията на публиката си и той често променя своя сюжет и развитие на героя въз основа на такава обратна връзка. Например, когато маникюристката на съпругата му изразява безпокойство от начина, по който мис Маучер в Дейвид Копърфийлд сякаш отразява собствените й увреждания, Дикенс подобрява героя с положителни черти. Сюжетите му са внимателно изградени и той често вплита елементи от злободневни събития в разказите си. Масите от неграмотните бедни са готови да платят половин пени, за да им се чете всеки нов месечен епизод.
За създаването на модерната масова култура Никълъс Деймс в The Atlantic пише: „Литературата“ не е достатъчно голяма категория за Пикуик. Поредицата дефинира своя собствена категория, която днес наричаме най-широко „развлечение“ (entertainment).
През ноември 1836 г. Дикенс приема длъжността редактор на Bentley’s Miscellany, позиция, която заема три години, докато не се скарва със собственика. През 1836 г., когато завършва последните части на The Pickwick Papers, той започва да пише началните части на Оливър Туист (Oliver Twist) – като пише до 90 страници на месец – като същевременно продължава да работи върху Bentley’s и също така пише четири пиеси, чиято продукция ръководи. Оливър Туист, публикуван през 1838 г., се превръща в един от най-известните разкази на Дикенс и е първият викториански роман с главен герой дете.
На 2 април 1836 г., след едногодишен годеж и между втори и трети епизод на The Pickwick Papers, Дикенс се жени за Катрин Томсън Хогарт (1815–1879), дъщеря на Джордж Хогарт, редактор на Evening Chronicle. Те се женят в църквата Свети Лука, Челси, Лондон. Първото от десетте им деца, Чарлз, се ражда през януари 1837 г. и няколко месеца по-късно семейството създава дом в Блумсбъри на 48 Даути Стрийт, Лондон.
Успехът му като романист продължава. Младата кралица Виктория (Queen Victoria) прочита Оливър Туист и Досиетата от Пикуик, оставайки будна до полунощ, за да ги обсъжда. Никълъс Никълби (1838–39), „Старият магазин за любопитство“ (1840–41) и накрая първият му исторически роман „Барнаби Ръдж: Приказка за бунтовете на осемдесетте“, като част от поредицата „Часовникът на майстор Хъмфри“ (1840–41). ), всички са публикувани на месечни части, преди да бъдат превърнати в книги.
Най-известната знаменитост на своята епоха, той предприема, в отговор на общественото търсене, серия от публични обиколки за четения по света в по-късната част от кариерата си.
На 22 януари 1842 г. Дикенс и съпругата му пристигат в Бостън, Масачузетс, на борда на RMS Britannia по време на първото си пътуване до Съединените Щати и Канада. По това време Джорджина Хогарт, друга сестра на Катрин, се присъединява към семейството на Дикенс и живее в Devonshire Terrace, Marylebone, за да се грижи за младото семейство, което са оставили. Тя остава с тях като икономка, организатор, съветник и приятел до смъртта на Дикенс през 1870 г. Дикенс моделира героя на Агнес Уикфийлд според Джорджина и Мери.
Той описва впечатленията си в пътепис „Американски бележки за общ тираж“ (American Notes for General Circulation). В тях Дикенс включва осъждане на робството, което той атакува още в The Pickwick Papers, свързвайки еманципацията на бедните в Англия с премахването на робството в чужбина, цитирайки разкази във вестниците за избягали роби, обезобразени от своите господари.
По време на посещението си в Америка Дикенс прекара един месец в Ню Йорк, изнасяйки лекции, повдигайки въпроса за международните закони за авторското право и пиратството на произведенията му в Америка. Той убеждава група от 25 писатели, начело с Уошингтън Ървинг, да подпишат петиция, която той да отнесе до Конгреса, но пресата като цяло е враждебна към това, казвайки, че той трябва да е благодарен за популярността си и да не се оплаква, че неговата работа е пиратствана.
Популярността, която придобива, предизвиква промяна в самовъзприятието му според критичката Кейт Флинт, която пише, че той „се оказа културна стока и нейното разпространение е излязло от контрола му“, което го кара да се заинтересува и да се задълбочи в темите за публичните личности в следващите романи. Тя пише, че той е поел ролята на “влиятелен коментатор”, публично и в неговата белетристика, очевидно в следващите му няколко книги. Пътуването му до САЩ завършва с пътуване до Канада – Ниагарския водопад, Торонто и Монреал.
Скоро след завръщането си в Англия, Дикенс започва работа по първата от своите коледни истории, “Коледна песен” (Christmas Carol), написана през 1843 г., която е последвана от Камбаните през 1844 г. и Щурецът на огнището през 1845 г. От тях Коледна песен е най-популярна и, използвайки старата традиция, допринася много за насърчаването на подновяването на ентусиазма при празнуването на Коледа във Великобритания и Америка.
Неговата новела „Коледна песен“ (Christmas Carol) от 1843 г. остава особено популярна и продължава да вдъхновява адаптации във всеки художествен жанр. „Оливър Туист“ (Oliver Twist) и „Големите очаквания“ (Great Expectations) и “История за два града” (A Tale of Two Cities) от 1859 също често са адаптирани и като много от неговите романи предизвикват изникването на образите на ранния викториански Лондон.
Разположен в Лондон и Париж, „История за два града“ е най-известното му произведение и включва известното начално изречение, което започва с „Беше най-доброто от времената, това беше най-лошото от времената“ (It was the best of times, it was the worst of times.). Редовно е цитиран като един от най-продаваните романи на всички времена. Темите в “Големите очаквания” включват богатство и бедност, любов и отхвърляне и евентуалния триумф на доброто над злото.
Терминът Дикенсов се използва, за да опише нещо, което напомня за Дикенс и неговите писания, като лоши социални или работни условия или комично отблъскващи герои.
Чарлз Дикенс умира на 9 юни 1870 г., оставяйки след себе си наследство, което продължава вече повече от век и половина. Неговите романи продължават да бъдат широко четени и изучавани не само заради литературните им достойнства, но и заради социалния им коментар и вникване във Викторианската епоха (Victorian Era). Способността на Дикенс да комбинира хумор, ярки характеристики и остра социална критика го направи един от най-обичаните и влиятелни писатели на английски език.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
