Челси е богат район в западен Лондон, Англия, разположен югозападно от град Уестминстър (City of Wesminster) на северния бряг на река Темза.
Челси исторически формира древна енория на Мидълсекс, която се превръща в днешния столичен квартал през 1900 г. Той се слива с Metropolitan Borough of Kensington, образувайки квартала Кенсингтън и Челси през 1965 г. Тук до смъртта си през 1998 г. жевее и Петър Увалиев (известен с псевдонима си Pierre Rouve). Той е световноизвестен български дипломат, театрален режисьор, филмов творец, литературен, театрален и арткритик, радиодраматург, преводач и бохем, общуващ с артистичната бохема на света в Swinging London през славните му години на 60-те и 70-те години на XX в. като център на културната революция на следвоенното поколение.
Ексклузивността на Челси е резултат на високите цени на имотите. Челси е дом на една от най-големите общности на американци, живеещи извън Съединените щати, около 10% от населението му.
Крал Хенри VIII придобива имението в Челси от лорд Сандис през 1536 г и строи Chelsea Manor, което все още е запазено. Това той прави след посещение на неговия Lord Chancellor (неговия най-високопоставен служител, съветник и учител) Томас Мор (Thomas More), който през 1520 г. построява къща (Beaufort House) за своето семейство на брега на Темза, на запад от тогавашните предели на град Лондон (City of Westminster). Той останал много доволен от гледката към реката и удобството на бързото пътуването по вода. Две от съпругите на крал Хенри, Катрин Пар (Catherine Parr) и Ан Клевска (Anne of Cleves), живеят в имението. Придворните дами и господа последвали примера на монарха и бързо застроили бившите земеделски земи с големи и красиви къщи. Принцеса Елизабет – бъдещата кралица Елизабет I – живее там. През 1609 г. Джеймс I създава богословски колеж, “Колеж на крал Джеймс в Челси” (King James’s College at Chelsey) на мястото на бъдещата Кралска болница Челси (Royal Hospital Chelsea), която Чарлз II основава през 1682 г.
До 1694 г. Челси все още е популярно място за богатите и е описван като „село от дворци“ – има население от 3000 души. Въпреки това Челси остава селски и обслужва Лондон на изток като пазарна градина, търговия, което продължава до бума на развитието му през 19-ти век, с което той окончателното е погълнат от метрополиса.
King’s Road, кръстен на Чарлз II, припомня частния път на краля от двореца Сейнт Джеймс до Фулъм, който е бил поддържан до управлението на Джордж IV. Една от по-важните сгради на Кингс Роуд е бившето кметство на Челси известно като „Старото кметство на Челси“ – изящна неокласическа сграда, която съдържа важни стенописи. Част от сградата съдържа публичната библиотека на Челси. Близо е бившето кино Odeon, сега Habitat, с емблематичната си фасада, която носи високо върху себе си голям скулптуриран медальон на вече почти забравения Уилям Фриз-Грин, който твърди, че е изобретил целулоидното фолио и камери първи през 1880-те преди всеки друг.
Мемориалите в църковния двор на Старата църква на Челси (Chelsea Old Church), близо до реката, илюстрират голяма част от историята на Челси. Те включват лорд и лейди Дакре (1594/1595); Лейди Джейн Чейн (1698); Франсис Томас, „директор на китайската порцеланова фабрика“; Сър Ханс Слоун (1753); Томас Шадуел, поет лауреат (1692). Предвидената гробница, издигната от сър Томас Мор за него и съпругите му, също може да бъде намерена там, въпреки че Мор всъщност не е погребан тук.
През 1718 г. в Челси Парк е създадена Raw Silk Company с черничеви дървета и оранжерия за отглеждане на копринени буби. В разгара си през 18 в. тя доставя коприна на кралския двор.
Районът е известен и със своите изделия „Челси Китай“ (Chelsea China), смятана за първата работилница за производство на порцелан в Англия. През 1769 г. е преместена в Дерби. Оригиналните й порцеланови изделия имат много висока стойност днес.
Съвременната репутация на Челси като център на иновации и социокултурно влияние възниква през 19-ти век, когато районът се превръща в колония на викториански художници (вижте района на художниците по-долу). Той отново става известен като един от центровете на “Swinging London” (люлеещия се Лондон) от 60-те години на 20 в., когато цените на жилищата са доста по-ниски, отколкото в стабилния съседен кралски квартал Кенсингтън. Репутацията му произтича от 19в. когато се превръща в колония на викториански художници като Джеймс Уеб (James Webb), Данте Габриел Росети (Dante Gabriel Rossetti), Дж. М. У. Търнър (J. M. W. Turner), Джеймс Макнийл Уислър (James McNeill Whistler), Уилям Холман Хънт (William Holman Hunt) и Джон Сингър Сарджент (John Singer Sargent), които са живели и работили тук.
Челси блесва ярко в периода на Swinging London през 1960-те и началото на 1970-те. Люлеещите се шейсетте са дефинирани на Кингс Роуд, който минава по дължината на района. През този период в западния край на Челси има бутици като Granny Takes a Trip и The Sweet Shop, последният от които продава средновековни копринени кадифени кафтани, табарди и възглавници за под, като клиенти са много от културните знаменитости на времето, включително Туиги и много други.
По това време Челси е дом на Бийтълс и членовете на Rolling Stones Браян Джоунс, Мик Джагър и Кийт Ричардс. През 70-те години на миналия век районът на Края на света на Кингс Роуд е дом на бутика “SEX” на Малкълм Макларън и Вивиен Уестууд (на номер 430, Кингс Роуд) и тук се заражда британското пънк движение.
Голяма част от Челси и съседния Найтсбридж (Knightsbridge) е собственост на Ърл Кадоган (Earl Cadogan) чрез Cadogan Estates. По-голямата част от притежавания имот е на площад Cadogan и около него. Това има голямо влияние върху пазарите, тъй като графът е свободен собственик и като цяло няма желание да продава.
През 1712 г., сър Ханс Слоун, основателят на Британския музей, откупува земите на бившия дворец на Хенри VIII в Челси, защото имал интерес ботаническата градина, създадена в двора на имението, да бъде запазена. След неговата смърт едната му дъщеря се омъжила за граф Кадоган (Earl of Cadogan). Оттогава земите в Челси, от Темза до магазина Хародс (Harrods), са собственост на фамилията Cadogan.
Първият граф Кадогън получил своята титла през 1718 г. Днес наследникът му Charles Gerald John Cadogan, 8th Earl Cadogan управлява имотите на фамилията, чрез фирмата Cadogan Estates, която е оценена на 6 милиарда долара. Списание Forbes нарежда 8-я граф Charles Cadogan на 245 място в световната класация на милиардерите за 2022 г.
Ето от Челси по много:
Лорд Кадоган обикновено се счита за ефективен и успешен предприемач/наемодател, отговарящ, заедно с мениджърския си екип, за пренасянето на всички модни марки на Sloane Street. Cadogan Estate има значително портфолио от търговски имоти в Челси, но особено на Fulham Road, King’s Road и Sloane Street, включително Питър Джоунс, Харви Никълс и 12 хотела, включително хотел Cadogan. Имотът поддържа много от градинските площади (до които местните жители могат да получат достъп, като се абонират срещу годишна такса – и по желание тенис кортовете, където е приложимо).
Каквото и да кажем не можем да пропуснем футболния отбор. Футболният клуб Челси се намира на Стамфорд Бридж в съседния Фулъм, в непосредствена близост до границата с Челси. В резултат на скъпото местоположение на Челси и богатите жители, Челси Ф.К. има най-богатите местни поддръжници в Англия.
Челси е една от магийте на Лондон. Тук въздуха тежи от лукс, улиците са пълни с милионери и милиардери, къщите са разкошни и добре поддържани, мъжете са елитни, а жените красиви и модно облечени. Живота изглежда лек. В хотелите има обноски, английския чай е добър… Човек има чувството, че присъства на обратното броене към щастието…
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
