Лондонското сити (City of London) е град, церемониален окръг и район на местното управление , който съдържа историческия център и представлява, наред с Canary Wharf, основният централен бизнес район (CBD) на Лондон. Той представлява по-голямата част от Лондон от заселването му от римляните през 1-ви век сл. Хр. до Средновековието, но съвременната област, наречена Лондон, оттогава е нараснала далеч отвъд границата на Лондонското Сити. Сега градът е само малка част от метрополиса на Лондон, въпреки че остава забележителна част от централен Лондон. Административно, той формира един от 33-те района (boroughs) на местните власти в Лондон; обаче, Лондонското сити не е лондонски квартал, статут, запазен за останалите 32 района (включително единствения друг град в Лондон, Сити Уестминстър). Освен това е отделен церемониален окръг, който е анклав, заобиколен от Голям Лондон, и е най-малкият церемониален окръг в Обединеното кралство. Tyk живеят около 50 българи
Лондонското сити е широко наричано просто Сити (разграничено от фразата “градът на Лондон” чрез изписване на Сити с главни букви) и известно като Square Mile, тъй като е 1,12 квадратни мили (2,90 km2). И двата термина често се използват като синоними за индустриите на търговията и финансови услуги в Обединеното кралство. Името Лондон днес обозначава обширния лондонски метрополис (Greater London) или 32-те лондонски квартала, в допълнение към самото Лондонско Сити.
Местната власт на града, а именно Лондонската корпорация (London Corporation), е уникална в Обединеното кралство и има някои необичайни отговорности за местен съвет, като например да е полицейски орган. Освен това е необичайно да има отговорности и собственост извън неговите граници. Корпорацията се оглавява от лорд кмета (The Lord Mayor) на Лондонското сити (офис, отделен от кмета на Лондон и много по-стар от него). Лорд-кмет от ноември 2021 г. е Винсент Кийвни (Vincent Keaveny).
Градът се състои от 25 района, с администрация в историческата Guildhall. Други исторически забележителности включват катедралата Свети Павел, Кралската борса, Mansion House, Old Bailey и Smithfield Market. Въпреки че не е в Сити, съседната Лондонска кула е част от стария отбранителен периметър. Градът носи отговорност за пет моста в качеството си на попечител на Bridge House Estates: Blackfriars Bridge, Millennium Bridge, Southwark Bridge, London Bridge и Tower Bridge.
Градът е основен бизнес и финансов център, а централата на Bank of England е в града. През 19-ти век градът е бил основният бизнес център в света и продължава да бъде основно място за срещи на бизнеса. Лондон е начело в Индекса на световните търговски центрове, публикуван през 2022 г. Застрахователната индустрия се намира в източната част на града, около сградата на Lloyd’s. Вторичен финансов район съществува извън града, в Canary Wharf, на 2,5 мили (4 км) на изток.
Градът има постоянно население от 10 200 души през 2022 г., но над 500 000 са заети там, а според някои оценки броят на работниците в града е над 1 милион. Около три четвърти от работните места в лондонското Сити са във финансовите, професионалните и свързаните с тях бизнес услуги. Адвокатската професия формира основен компонент от северната и западната част на града, особено в районите на Темпъл и Чансъри Лейн, където се намират Inns of Court, от които два – Inner Temple и Middle Temple – попадат в рамките на Лондонското Сити.
Римските легиони създават селище, известно като „Лондиниум“ на сегашното място на Лондонското сити около 43 г. сл. Хр. Неговият мост над река Темза превръща града в пътна връзка и голямо пристанище, служейки като основен търговски център в Римска Британия до изоставянето му през 5 век.
В разгара си римският град е имал население от приблизително 50 000–60 000 жители. Лондиниум бил етнически разнообразен град, с жители от цялата Римска империя, включително местни жители на Британия, континентална Европа, Близкия изток и Северна Африка. Римляните построяват Лондонската стена (London Wall) някъде между 190 и 225 г. сл. Хр. Границите на римския град са подобни на тези на Лондонското сити днес. Римляните построили мост през реката още през 50 г. сл. Хр., близо до днешния Лондонски мост (London Bridge).
По времето, когато Лондонската стена е построена, богатството на града е в упадък и той е изправен пред проблеми с чума и пожар. Римската империя навлиза в дълъг период на нестабилност и упадък. През 3-ти и 4-ти век градът е бил атакуван от пикти, шотландци и саксонски нападатели. Упадъкът продължава, както за Лондиниум, така и за Империята, а през 410 г. сл. Хр. римляните се оттеглят изцяло от Великобритания. Много от римските обществени сгради в Лондиниум по това време са изпаднали в упадък и неизползвани и постепенно след официалното оттегляне градът става необитаем. Центърът на търговията и населението се премества от оградения Лондиниум в Лунденуик („Лондонски пазар“), селище на запад, приблизително в днешния район Странд/Олдуич/Ковънт Гардън.
По време на англосаксонската хептархия районът на Лондон e под властта на кралствата Есекс (Essex), Мерсия (Mercia) и по-късно Уесекс (Wessex), въпреки че от средата на 8-ми век често е под контрола или заплаха от викингите.
Алфред Велики, крал на Уесекс, окупира и започва презаселването в рамките на старата римска стена през 886 г. като отново завладява окупираните от викингите части на Англия. Укрепеното англосаксонско селище е известно като Лунденбург (“Лондон Форт”, квартал). „Възстановяването“ на Алфред включва повторно заемане и обновяване на почти безлюдния град с римски стени, изграждане на кейове по протежение на Темза и полагане на нов план на улиците на града.
През 10-ти век при Ателстан Лондонският мост, който е паднал в руини след римската евакуация и изоставянето на Лондиниум, е възстановен от саксонците.
Тъй като фокусът на търговията и населението е преместен обратно в рамките на старите римски стени, по-старото саксонско селище Лунденвик е до голяма степен изоставено и получава името Еалдуик („старото селище“). Името оцелява днес като Aldwych („старият пазар“), име на улица и район на Уестминстър между Уестминстър и Лондон.
След битката при Хейстингс Уилям Завоевателя марширува към Лондон, достигайки чак до Саутуорк, но не успява да премине през Лондонския мост или да победи лондончани. В крайна сметка той прекосява река Темза при Уолингфорд. Вместо да продължат войната, Едгар Етелинг, Едуин от Мерсия и Моркар от Нортумбрия се предадоха при Беркхамстед. Уилям дава на гражданите на Лондон харта през 1075 г. и градът беше един от малкото примери за запазване на властта на англичаните. Уилям строи три замъка около града, за да държи лондончани покорени включително Лондонската кула (Tower of London).
От средновековието градът е съставен от 25 отделения, всяко се оглавява от олдермен, който председателства Wardmotes, което все още се провежда веднъж годишно. Много от средновековните традиции продължават и до днес демонстрирайки уникалната природа на града и самоуправлението на неговата корпорация.
През 1381 г. селското въстание (the Peasants’ Revolt) засяга Лондон. Бунтовниците превземат Ситито (City) и Лондонската кула (Tower of London), но бунтът приключва, след като неговият лидер Уот Тайлър (Wat Tyler) е убит.
Градът е опожаряван тежко няколко пъти, като най-тежкият е през 1123 г. и при Големия пожар в Лондон през 1666 г. И двата пожара са наричани Големия пожар. След пожара от 1666 г. са съставени редица планове за преустройство на града и неговия уличен модел в град в ренесансов стил с планирани градски квартали, площади и булеварди. Тези планове почти не са изпълнени и моделът на средновековното му устройство се запазва до 20 в.
До края на 16-ти век Лондон все повече се превръща в основен център за банкиране, вътрешна и международна търговия. Кралската борса (The Royal Exchange) е основана през 1565 г. от сър Томас Грешам като търговски център за лондонските търговци и получава кралско покровителство през 1571 г.
Bank of England е създадена през 1694 г., за да действа като банкер на английското правителство като се премества на сегашното си място през 1734 г., срещу Кралската борса на Threadneedle Street. Непосредствено на юг от Корнхил, Ломбард Стрийт е мястото от 1691 г. на Lloyd’s Coffee House, което се превръща във водещ световен застрахователен пазар. Застрахователният сектор на Лондон продължава да е базиран в района, особено на Lime Street.
През 1708 г. шедьовърът на Кристофър Рен, катедралата Свети Павел, е завършен на рождения му ден. Първата служба е проведена на 2 декември 1697 г., повече от 10 години по-рано. Той заменя оригиналната катедрала „Свети Павел“, която е била напълно разрушена при Големия пожар в Лондон и се счита за една от най-добрите катедрали във Великобритания и отличен пример за барокова архитектура.
18-ти век е период на бърз растеж за Лондон и градската зона се разширява извън границите на лондонското сити, най-вече през този период към Уест Енд и Уестминстър.
Експанзията продължава и става по-бърза до началото на 19-ти век, като Лондон расте вече във всички посоки. На изток пристанището на Лондон се разраства бързо с изграждането на много докове, необходими, тъй като Темза в Сити не може да се справи с обема на търговията. Пристигането на железниците и метрото означава, че Лондон може да се разшири върху много по-голяма площ. До средата на 19-ти век, с все по-бързото разширяване на населението и площта на Лондон, The City of London вече е станал само малка част от по-широкия метрополис (Greater London).
През десетилетията след ВСВ има голяма програма за възстановяване, като в някои части (като в Барбикан) драматично се променя градския пейзаж. Това позволява изграждането на модерни и по-мащабни застройки, докато в онези части, които не са толкова силно засегнати от бомбени щети, Градът запазва по-стария си характер на по-малки сгради. Моделът на улицата, който все още е до голяма степен средновековен, е леко променен на места.
През 70-те години на 20 в. се построяват високи офис сгради, включително NatWest Tower 183 м., 47-етажната кула (първият небостъргач в Обединеното кралство). Развитието на офис площите се засили особено в централните, северните и източните части, с небостъргачи, включително The Gherkin на 30 St. Mary Axe („корнишона“), Leadenhall Building („The Cheesegrater“), 20 Fenchurch Street („The Walkie-Talkie“ ), кулата Broadgate, кулата Heron и 22 Bishopsgate, която е най-високата сграда в ситито.
Основната жилищна част на града днес е Barbican Estate, построена между 1965 и 1976 г. Там се намира Лондонският музей, както и редица други услуги, предоставяни от корпорацията.
Ситито се администрира от Лондонската корпорация, оглавявана от лорд кмета на Лондон (да не се бърка с отделния кмет на Лондон, служба, създадена едва през 2000 г.). За разлика от други английски местни власти, корпорацията има два органа на съвета (сега до голяма степен церемониални): Съд на олдермените и Съд на Общия съвет. Съдът на олдермените представлява отделенията, като всяко отделение (независимо от размера) връща един олдермен. Главният изпълнителен директор на Корпорацията заема древния офис на градския чиновник на Лондон.
Градът е церемониален окръг, който има Комисия на лейтенантите, оглавявана от лорд-кмета вместо лорд-лейтенант и има двама шерифа вместо върховен шериф, квазисъдебни служби, назначени от компаниите за ливреи, древна политическа система, основана на представителството и защитата на занаятите (гилдии). Висшите членове на компаниите за ливреи са известни като ливреи и образуват Общата зала, която избира лорд-кмета, шерифите и някои други офицери. Като в приказките нали.
Лондонското сити се бори с центъра на Манхатън в Ню Йорк като световна финансова столица. Докато Ню Йорк е най-значимият център за търговия с акции, валутният пазар в Лондон е най-големият в света по изтъргувана сума. Лондонската фондова борса (акции и облигации), Lloyd’s of London (застраховане) и Bank of England са базирани в града. Над 500 банки имат офиси в града. Пазарът за алтернативни инвестиции както и пазар за сделки с акции на по-малки фирми, е скорошно развитие. През 2022 г. Лондонското сити представлява 2,5% от БВП на Обединеното кралство.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
