Английската общност, важен период в британската история, е по същество република, която обхваща периода от 1649 до 1660 г. Корените й са в сложните политически и религиозни конфликти от 17 век. Борбата за власт между монархията, с крал Чарлз I (Charles I) начело, и парламента, засилена от религиозни спорове и икономически натиск, достига кулминацията си в Гражданската война в Англия (Civil War, 1642–1651). Войната изправя роялистите (Cavaliers – кавалерите), поддръжници на краля, срещу парламентаристите (Roundheads – кръглоглавите), които се застъпват за по-видна роля на парламента в управлението.
Победата на парламентарните сили довежда до процеса и екзекуцията на Чарлз I през януари 1649 г. Този драматичен акт изкоренява монархията и Камарата на лордовете, сигнализирайки създаването на т.нар. Английска общност (Commonwealth of England). Камарата на общините (The House of Commons), става централната власт и обявява Англия за „Общност и свободна държава“ (Commonwealth and Free State), управлявана от Държавен съвет (Council of State) и Румп парламент (Rump Parliament), който се състои от останалите членове на парламента след Чистката на Прайда (Pride’s Purge), събитие, което изгонва несъгласните с ръководството на армията
Периодът на Британската общност също е синоним на Протектората (the Protectorate), под де факто ръководството на Оливър Кромуел (Oliver Cromwell). Кромуел, виден военен и политически лидер, става лорд-протектор през 1653 г., отбелязвайки преминаването на Английската общност към по-структурирана форма на управление, макар и все още подкрепена от републикански принципи. Неговото управление, макар и противоречиво, донася относителна стабилност и военен успех, включително забележителни постижения във външната политика.
Периодът на Английската република е белязан от значителни социални и религиозни експерименти и реформи. Положени са усилия за реформиране на правната система, насърчаване на пуритански морални стандарти и разширяване на религиозната толерантност (с изключение на католиците). През периода се наблюдава и разпространението на радикални политически групи като Levellers и Diggers, които се застъпват за по-егалитарни социални реформи.
Въпреки постиженията си, Английската общност е изправена пред постоянни предизвикателства, включително икономически трудности, липса на ясна конституционна рамка и широко разпространено недоволство. След смъртта на Оливър Кромуел през 1658 г. и последвалата политическа нестабилност, протекторатът се разпада. Общото недоволство и липсата на силно ръководство довеждат до възстановяването на монархията през 1660 г., като Чарлз II (Charles II) става крал, слагайки край на ерата на Английската република.
Английската общност е уникален експеримент в републиканското управление и оставя трайно наследство върху политическия пейзаж на Великобритания. Последвалата конституционна монархия, поставя основите за по-късното развитие на парламентарната демокрация и оказва дълбоко влияние върху политическия дискурс относно суверенитета, управлението и правата на гражданите.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
