Дъглас Ноел Адамс (11 март 1952 г. – 11 май 2001 г.) е английски писател, сценарист, есеист, хуморист, сатирик и драматург. Адамс е роден в Кеймбридж на 11 март 1952 г. в семейството на Кристофър Дъглас Адамс (1927–1985), консултант по мениджмънт и продавач на компютри и лектор по изпитателни групови терапевтични техники, и медицинската сестра Джанет (1927–2016). Семейството се премества няколко месеца след раждането му в Ийст Енд на Лондон, където сестра му Сюзън се ражда три години по-късно. Родителите му се развеждат през 1957 г.; Дъглас, Сюзън и майка им се преместват след това в приют за животни в Брентууд, Есекс, управляван от неговите баба и дядо по майчина линия.
Въз основа на есе за религиозната поезия, в което се обсъждат Бийтълс и Уилям Блейк, той получава стипендия за обучение по английска литература в колежа Сейнт Джон, Кеймбридж (където баща му също е бил студент). Той иска да се присъедини към Footlights, студентски комедиен клуб, който действа като оранжерия за комични таланти. Той не е избран веднага, както се надява, и започва да пише и да участва в ревюта с Уил Адамс (не е роднина) и Мартин Смит; те формират група, наречена “Адамс-Смит-Адамс”. Той става член на Footlights от 1973 г. Въпреки че върши много малко работа – той си спомня, че е завършил три есета за три години – той завършва през 1974 г.
След като напуска университета, Адамс се завръща в Лондон, решен да пробие в телевизията и радиото като писател. Редактирана версия на Footlights Revue се появява по телевизия BBC2 през 1974 г. Версия на Revue, изпълнена на живо в лондонския Уест Енд, води до това, че Адамс е открит от Греъм Чапман от Монти Пайтън. Двамата влизат в кратко писателско партньорство, спечелвайки на Адамс писателска заслуга в епизод 45 на Monty Python за скеч, наречен „Patient Abuse“. Двойката също е съавтор на скеча “Мерилин Монро”, който се появява в саундтрака към албума на Монти Пайтън и Светия Граал. Адамс е един от само двама души, различни от първоначалните членове на Python, които получават доверие за писане на сценарии за сериала (другият е Нийл Инес).
Адамс е автор на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, който възниква през 1978 г. като радиокомедия на BBC, преди да се развие в „трилогия“ от пет книги, които са продадени в повече от 15 милиона копия през живота му и генерират телевизионен сериал, няколко пиеси, комикси, видео игра и игрален филм от 2005 г. Според Адамс идеята за заглавието му хрумва, докато лежи пиян на поле в Инсбрук, Австрия, гледайки звездите.
“Носех копие от Пътеводителя на стопаджията в Европа и ми хрумна, че някой трябва да напише Пътеводител на галактическия стопаджия“.
След като първата радио поредица на The Hitchhiker’s Guide става успешна, Адамс става радио продуцент на BBC, работейки върху Week Ending и пантомима, наречена Black Cinderella Two Goes East. Той напусна след шест месеца, за да стане редактор на сценария за Doctor Who.
Приносът на Адамс към радиото в Обединеното кралство се отбелязва в Залата на славата на Радио академията.
Адамс също написва “холистичната детективска агенция на Дърк Джентли” (1987) и “The Long Dark Tea-Time of the Soul” (1988) и е съавтор на “The Meaning of Liff” (1983), “The Deeper Meaning of Liff” (1990) и “Last Chance” (1990). Той пише две истории за телевизионния сериал “Doctor Who”, съавтор е на “City of Death” (1979) и работи като редактор на сценария за седемнадесетия му сезон. Той е съавтор на скеча „Patient Abuse“ за последния епизод на „Летящият цирк на Монти Пайтън“. Посмъртна колекция от негови избрани произведения, включително първата публикация на неговия последен (незавършен) роман е публикувана като “Сьомгата на съмнението” (The Salmon of Doubt) през 2002 г.
Официалната биография на Адамс го свързва с песента “Wish You Were Here” на Pink Floyd. Началната част на „Shine On You Crazy Diamond“ пък е включена в част от третия епизод на оригиналната радио поредица „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от 1978 г. Адамс е приятел с китариста на Pink Floyd Дейвид Гилмор и на 42-ия рожден ден на Адамс е поканен да гостува на концерта на Pink Floyd през 1994 г. в Earls Court в Лондон, като свири на китара в песните „Brain Damage“ и „Eclipse“. Адамс избира името за албума на Pink Floyd от 1994 г., The Division Bell.
Адамс е защитник на екологията, любител на бързите коли, технологичните иновации и Apple и се самопровъзгласява за „радикален атеист“.
Адамс е потребител на Apple от момента, в който за първи път излизат през 1984 г. до смъртта си през 2001 г. Той е първият човек, който купува Mac в Европа, вторият е Стивън Фрай. Адамс също е „Master на Apple“, знаменитости, които Apple превръща в говорители на своите продукти. Последната му публикация в собствения му форум е във възхвала на Mac OS X и възможностите на нейната програмна рамка Cocoa. Той казва, че е “страхотна…”, което е и последната дума, която написва на сайта си.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
