Конните надбягвания са вторият най-голям зрителски спорт във Великобритания и един от най-дълго установените, с история, датираща от много векове. Според доклад на British Horseracing Authority той генерира 3,39 милиарда британски лири общи преки и непреки разходи в британската икономика, от които £1,05 милиарда са от основните разходи за индустрията за състезания и големите събития за конни надбягвания от които най-известното е Royal Ascot.
Спортът се провежда в страната от римско време и много от традициите произхождат от тогава. Жокейският клуб, създаден през 1750 г., кодифицира Правилата на надбягванията и един от членовете му, адмирал Рус, полага основите на системата за хендикап за конни надбягвания, включително скалата за тегло и за възраст. Великобритания също е дом на хиподруми, включително Newmarket, Ascot и Cheltenham и състезания, включително The Derby at Epsom, The Grand National и Cheltenham Gold Cup. Обединеното кралство е дало и някои от най-великите жокеи, включително Фред Арчър, сър Гордън Ричардс и Лестър Пигот.
Великобритания също исторически е изключително важен център за развъждане на чистокръвни състезателни коне. Всъщност всички състезателни коне се наричат английски чистокръвни, като породата е създадена в Англия. Всички съвременни чистокръвни състезателни коне могат да проследят линията до три основни бащи, които са били внесени във Великобритания в края на 17-ти/началото на 18-ти век.
Най-ранното писмено споменаване на „бягащи коне“ е запис на Хю от френската династия Капетинги, който подаряват няколко на крал Ателстан (Athelstan) през 10 век. По време на царуването му е наложена забрана върху износа на английски коне, като се предполага, че това е заради превъзходството им над континенталните. Континенталните пък били разрешени за внос и много от тях са донесени в Англия от Уилям Завоевателя (William the Conqueror). Роджър дьо Монтгомъри, 1-ви граф на Шрусбъри, представя испанските жребци в страната.
Първите записани състезателни срещи са били по време на Хенри II в Смитфийлд, Лондон, по време на годишния конен панаир на Свети Вартоломей през 1174 г. По време на кръстоносните походи коневъдството се подобрило и конните състезания са много популярни, но под формата на турнири, а не на състезания. Крал Джон основава конезавод в Елтъм, Кент.
През следващите три века има многобройни записи за кралете на Англия, отглеждащи „бягащи коне“. Едуард III купува много коне и също така получава няколко дузини подарък от краля на Навара. Кралският конезавод продължава да расте по време на управлението на Хенри VII.
При Хенри VIII са приети редица закони, свързани с развъждането на коне и също така се внасят голям брой жребци и кобили за разплод от Испания, Италия и Изтока. Той поддържа учебно заведение за коне ездачи в Гринуич и конезавод в Елтъм и основава Кралската конюшня в Хамптън Корт, където отглежда кобили и кон на име Барб, “струващ теглото си в сребро“, който му е даден от маркиза на Мантуа.
Започват да се организират и официални състезателни срещи. Смята се, че първият случай на връчване на трофей на победител в състезание е през 1512 г. от организаторите на панаир в Честър. Междувременно най-старото конно състезание, което все още съществува, Kiplingcotes Derby, се провежда за първи път през 1519 г. Carlisle Bells, за който се смята, че е най-старият спортен трофей в света, се раздава за първи път през 16-ти век.
Състезанията са твърдо установени в Честър, най-старият оцелял хиподрум в Англия, до 1540 г. По времето на Елизабет спортът е бил „общо забавление“, а самата кралица е записана като присъстваща на състезания в равнината Солсбъри през 1580 г.
Джеймс I открива малкото селце Нюмаркет. Той започва да прекарва известно време там, състезавайки се с коне, и оттогава е известен като домът на конните надбягвания в Англия. Всъщност Джеймс прекарва толкова много време там, че Камарата на общините го моли да концентрира повече от времето си върху управлението на страната. Регионът има дълга връзка с конете, датираща от времето на Будика. Първото записано състезание там е за £100 между коне, собственост на лорд Солсбъри и маркиз Бъкингам през 1622 г., а хиподрумът е основан през 1636 г.
Честър продължава да бъде център на спорта и до 1609 г. има записи за състезанието на Сейнт Джордж, което се провежда пет пъти за награда от сребърни камбани и парична сума. Първите известни правила за състезания датират от Kiplingcotes през 1619 г. Състезателните срещи започват да се появяват и на други места в страната. Тежестта на жокеите започва да се измерват стриктно и се провежда официално обучение на конете, като се обръща внимание на храната и упражненията.
По времето, когато Чарлз I идва на трона, пролетните и есенните състезателни срещи са въведени в Нюмаркет и през 1634 г. се провежда първото събитие за Златната купа. Също така Чарлз дава сребърна купа от 100 гвинеи, за която да се състезават в Хайд Парк. Срещите в Стамфорд и Епсъм вече са добре установени. Уилям III основава академия по езда.
Трите основни бащи на съвременните чистокръвни коне, Byerley Turk, Darley Arabian и Godolphin Barb са внесени в Англия в края на 17-ти и началото на 18-ти век и основават линиите, които могат да бъдат проследени до всеки съвременен чистокръвен състезателен кон. Подобряването на породата обаче не е само за спортни цели. Войните и завоеванията също са фактори. Както отбелязва историка Уайт:
„На превъзходството на британския кон може да се припише голяма част от нашето превъзходство над другите нации, както в търговията, така и във войната.“
В началото на 18-ти век кралица Ан (Queen Anne) държи голяма поредица от коне и е инициатор за основаването на Royal Ascot, където откриващото състезание всяка година все още се нарича Queen Anne Stakes. Първият публикуван отчет за резултатите от състезанията е Историческият списък на Джон Чейни за всички състезания на коне и всички титли и награди в Англия и Уелс, който датира от 1727 г. До края на века 12-ият граф на Дарби и сър Чарлз Бънбъри са ключови фигури в спорта. Под тяхна егида Derby и Oaks са създадени в Epsom. Тези състезания, заедно с Leger и Guineas в Newmarket (които са създадени в началото на 19 век) стават известни като класическите. Жокеите започваят да печелят репутация сами по себе си като известност получават Франк Бъкъл, Сам Чифни-старши и Джем Робинсън.
Интересът към спорта е висок през 18-ти и 19-ти век. Както историка Райс съобщава през 1879 г.:
„ В продължение на около двеста години интереса към конните надбягвания е било по-привлекателно за повече от нашите сънародници, отколкото всяко друго забавление на открито”
До началото на 20-ти век се казва, че
„Времето само е засилило и потвърдило националната страст към спорта, но притесненията относно неговите морални ефекти са преобладаващи”.
След средата на 20 в. конни състезания като Derby в централна Англия и Ascot – на десетина километра от Уиндзорския дворец – са важни социални събития. Те са изключителни по размер и значение за висшите класи в британското общество.
Например, всяка година 400 хеликоптера и 1000 лимузини пристигат на Royal Ascot, който се провежда в края на юни от 1711 г. насам. През своята 300-годишна история Ascot се утвърждава като национална институция и централната част на британския летен социален календар и най-добрата сцена за най-добрите състезателни коне в света.
Най-важните гости са в кралската ложа the Royal Enclosure, следващите по важност са в the Queen Anne Enclosure. Следват още The Village Enclusure и Winsor Enclusures. Първите три ложи има свои изисквания за облекло. Мъжете са с фракове (morning suits), цилиндри (top hats). Дамите носят шапки с определени размери.
През 5-те дни на състезанието над 300 хиляди гости изпиват 56 хиляди бутилки шампанско и 44 хиляди бутилки вино. Всеки ден надбягванията в Royal Ascot се откриват от кралицата или членове на кралското семейство, които също имат коне, участващи в надпреварата.
Royal Ascot е най-ценната състезателна среща във Великобритания, която привлича много от най-добрите състезателни коне в света, за да се състезават за милиони лири наградни фондове (малко над £8,7 милиона през 2022 г.). Приблизително 500 коня се състезават през петте дни. Осемнадесет групови състезания, осем от които група 1, се организират всяка година и се излъчват пред публика в почти 200 страни по света. Служителите на Ascot са 6500.
Хазартът на конни надбягвания е един от крайъгълните камъни на британската индустрия за залагания. Индустрията на залаганията е важен източник на средства за конни надбягвания във Великобритания чрез таксата за залагане, администрирана от Съвета за налагане на конни надбягвания и чрез медийни права, договорени от хиподруми и магазините за залагания.
Във Великобритания има две основни форми на конни надбягвания.
1. Плоско надбягване (Flat racing) – бяга се на дистанции между 5 стадия и 2 мили 5 стадия 159 ярда на трасета без препятствия
2. Национални ловни надбягвания (National Hunt racing) – състезания на разстояния между 2 мили и 4+1⁄2 мили, където конете обикновено прескачат или препятствия, или огради (състезания, известни като стипълчейз). Има и категория национални ловни състезания, известни като равнинни национални ловни състезания, които се провеждат по правилата на националния лов, но при които не се прескачат препятствия.
Взети заедно, горните състезания често се наричат състезания „по правила“, тъй като има друга форма на състезания, която се провежда на съвсем по-неформална и ad hoc основа, известна като състезания от точка до точка. От точка до точка е форма на стипълчейз за аматьори.
Всички горепосочени форми на спорта се провеждат под егидата на управляващия и регулаторен орган за конни надбягвания във Великобритания, British Horseracing Authority.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
