От 1945 г. имиграцията в Обединеното кралство съгласно законодателството за британското гражданство е значителна, по-специално от Република Ирландия и от бившата Британска империя, особено Индия, Бангладеш, Пакистан, Карибите, Южна Африка, Нигерия, Гана, Кения и Хонконг. От 1992–1993 г., когато е създаден ЕС, имигрантите идват и от страните-членки на Европейския съюз, упражнявайки една от четирите свободи на Европейския съюз. След 2021 г., откакто Brexit влезе в сила, правото на гражданите на ЕС да се движат и пребивават в UK на постоянна основа вече не се прилага. И следователно техния брой се сведе почти до нула към 2024. Увеличи се обаче до рекордни нива нелегалната имиграция от Африка и Азия и практически имиграцията в страната е извън контрол. За 2022 – 2023 г. са пристигнали около 650 000 нелегални имигранти.
Около 70% от увеличението на населението между преброяванията от 2011 г. и 2021 г. се дължи на имигрантите родени в чужбина, която е 8,5 милиона души (11,9%). Според прогнози до 2050 г. белите англичани ще са със сигурност малцинство в собствената си страна, ако не и по-рано с тези темпове на нелегална имиграция.
От април 2018 г. до април 2019 г. се смята, че общо 560 000 имигранти са пристигнали в Обединеното кралство, включително 81 000 британски граждани и 214 000 от други части на ЕС. Приблизително 317 000 души са напуснали, включително 131 000 британски граждани и 83 000 други граждани на ЕС. Най-представените държави по отношение на пристигащите са: Китай, Индия, Полша, Съединените щати и Австралия.
2022 г. – Нетната миграция достигна своя връх от 745 000 за годината, което е с 140 000 повече от първоначалната оценка.
2023 г – Имиграцията е около 1,3 милиона годишно. Първите пет националности извън ЕС за дългосрочна имиграция са:
- индийски (250 000)
- нигерийски (141 000)
- китайски (90 000)
- пакистански (83 000)
- зимбабвийски (36 000)
2024 г – Службата за национална статистика (ONS) изчислява, че дългосрочната имиграция e 1,2 милиона за годината, завършваща на юни 2024 г.
След края на Втората световна война Актът за британското гражданство от 1948 г. позволява на 800 000 000 поданици в Британската империя да живеят и работят в Обединеното кралство без нужда от виза, въпреки че това не е очаквана последица от закона, който “никога не е имало за цел да улесни масовата миграция”. Тази миграция първоначално е насърчавана, за да помогне за запълването на празнините на пазара на труда в Обединеното кралство за квалифицирани и неквалифицирани работни места, включително в обществени услуги като новосъздадената Национална здравна служба и Лондонския транспорт. Много хора са специално докарани в Обединеното кралство на кораби по-специално с Empire Windrush през 1948 г.
Имиграцията от Британската общност, съставена предимно от икономически мигранти, нараства от 3000 годишно през 1953 г. до 46 800 през 1956 г. и 136 400 през 1961 г. Големият брой мигранти довежда до създаването на комитет на кабинета през юни 1950 г., за да намери “начини, които могат да бъдат приети за проверка на имиграцията в тази страна на цветнокожи хора от британските колониални територии”.
За първи път Законът от 1968 г. изисква мигрантите да имат „съществена връзка с Обединеното кралство“, а именно да са свързани по рождение или потекло с гражданин на Обединеното кралство. До 1972 г., с приемането на Закона за имиграцията, само притежателите на разрешителни за работа или хора, чиито родители или баби и дядовци са родени в Обединеното кралство, могат да получат достъп. Законът премахва разликата между членовете на Британската общност и тези, които не влизат в Британската общност. Въпреки това консервативното правителство разрешава, на фона на многото противоречия, имиграцията на 27 000 лица, разселени от Уганда след държавния преврат през 1971 г.
През 70-те години средно 72 000 имигранти се заселват в Обединеното кралство всяка година от Британската общност; това намалява през 1980-те и началото на 1990-те години до около 54 000 годишно, само за да се повиши отново до около 97 000 до 1999 г. Общият брой на имигрантите от Британската общност от 1962 г. насам се оценява на 3 500 000.
Законът за Ирландия от 1949 г. има необичайния статут на признаване на Република Ирландия, но потвърждава, че нейните граждани не са граждани на чужда държава за целите на който и да е закон в Обединеното кралство. Този акт е иницииран в момент, когато Ирландия се оттегля от Общността на нациите, след като се обявява за република.
След края на Втората световна война значителни групи хора от контролираните от Съветския съюз територии се заселват в Обединеното кралство, особено поляци и украинци. Обединеното кралство набира разселени хора като така наречените европейски доброволци, за да осигури работна ръка за индустриите, които са необходими, за да подпомогнат икономическото възстановяване след войната. При преброяването на Обединеното кралство от 1951 г. роденото в Полша население на страната наброява около 162 339 души спрямо 44 642 през 1931 г.
Индийците започват да пристигат в Обединеното кралство в големи количества малко след като страната им получава независимост през 1947 г., въпреки че има известен брой хора от Индия, живеещи в Обединеното кралство от по-ранни години. Повече от 60 000 са пристигналите преди 1955 г., много от които са карали автобуси или са работили в леярни или текстилни фабрики. Потокът от индийски имигранти достига своя връх между 1965 и 1972 г., подсилен по-специално от внезапното решение на угандския диктатор Иди Амин да експулсира всичките 50 000 Гуджарати индийци от Уганда. Около 30 000 емигрират в Обединеното кралство.
След независимостта на Пакистан пакистанската имиграция в Обединеното кралство се увеличава, особено през 1950-те и 1960-те години. Много пакистанци идват във Великобритания след сътресенията по време на разделянето на Индия и последвалата независимост на Пакистан; Миграцията е улеснена, тъй като Пакистан е член на Общността на нациите. Пакистанците са поканени от работодателите да запълнят недостига на работна ръка, възникнал след Втората световна война. Като граждани на Британската общност, те имат право на повечето британски граждански права. Те намират работа в текстилната промишленост на Ланкашър и Йоркшир, производството в Уест Мидландс и производството на автомобили и хранително-вкусовата промишленост на Лутън и Слау. За пакистанските служители е обичайно да работят нощни смени и в други по-малко желани часове.
Освен това има поток от мигранти от Източен Пакистан (сега Бангладеш). Има и приток на бежанци от Унгария, след смазването на Унгарската революция от 1956 г., наброяващ 20 990 души.
Енох Пауъл (Enoch Powell) произнася прочутата реч „Реки от кръв“ на 20 април 1968 г., в която предупреждава аудиторията си за това, което според него ще бъдат последиците от продължаващата неконтролирана имиграция от Британската общност към Великобритания. Лидерът на Консервативната партия Едуард Хийт уволнява Пауъл от неговия Кабинет в сянка ден след речта и той никога не е заемал друг висок политически пост. Пауъл получава 110 000 писма – само 2300 неодобрителни. Три дни след речта, на 23 април, докато законопроектът за расовите отношения се обсъжда в Камарата на общините, около 2000 докери напускат работа, за да маршируват в Уестминстър, протестирайки срещу уволнението на Пауъл, а на следващия ден 400 носачи на месо от Smithfield market връчват петиция от 92 страници в подкрепа на Пауъл. В същото време 43% от младшите лекари, работещи в болници на NHS, и около 30% от студентите медицински сестри са имигранти, без които здравните услуги трябвало да бъдат съкратени.
До 1972 г. само притежателите на разрешителни за работа или хора с родители или баби и дядовци, родени в Обединеното кралство, можеха да получат достъп – което значително намалява първичната имиграция от страните от Британската общност.
Законът за британското гражданство от 1981 г. прави разлика между британски граждани и граждани на британските отвъдморски територии. Той също така прави разграничение между националност по произход и националност, различна от по произход. Гражданите по произход не могат автоматично да предадат британско гражданство на дете, родено извън Обединеното кралство или неговите отвъдморски територии (въпреки че в някои ситуации детето може да бъде регистрирано като гражданин). Имиграционните служители трябва да са удовлетворени от националността и самоличността на дадено лице като може да им бъде отказано влизане, ако не са доволни.
През 80-те и 90-те години на миналия век гражданската война в Сомалия води до голям брой сомалийски имигранти, съставляващи по-голямата част от сегашното сомалийско население в Обединеното кралство. В края на 80-те години повечето от тези ранни мигранти получават убежище, докато пристигащите по-късно през 90-те години по-често получават временен статут. Има и вторична миграция на сомалийци към Обединеното кралство от Холандия и Дания. Основните движещи сили зад тази вторична миграция включва желанието за събиране със семейството и приятелите и за по-добри възможности за работа.
Неевропейската имиграция нараства значително през периода от 1997 г., не на последно място поради премахването на правилото за основна цел от правителството през юни 1997 г. Тази промяна улесняват жителите на Обединеното кралство да доведат чуждестранни съпрузи в страната. Бившият правителствен съветник Андрю Недър във Evening Standard заяви, че умишлената политика на министрите от края на 2000 г. до началото на 2008 г. е била да се отвори Обединеното кралство за масова миграция.
Имиграционните правила, съгласно Закона за имиграцията от 1971 г., са актуализирани през 2012 г., за да се създаде строг минимален праг на доходите за съпрузи и деца извън ЕС, които могат да получат разрешение да останат в Обединеното кралство. Тези правила са оспорени в съдилищата и през 2017 г. Върховният съд установи, че докато „минималният праг на доходите е приет по принцип“, те решават, че правилата и насоките са дефектни и незаконни, докато не бъдат изменени, за да се даде по-голяма тежест на интересите на децата и че трябва да се вземат предвид източници на финансиране, различни от доходите на британския съпруг.
Роденото в чужбина население се е увеличило от около 5,3 милиона през 2004 г. до близо 10,3 милиона през 2022 г. През десетилетието, водещо до 2022 г., броят на мигрантите извън ЕС надвишава мигрантите от ЕС, докато броят на мигрантите от ЕС нараства по-бързо. Установява се, че е по-малко вероятно мигрантите от ЕС да станат британски граждани, отколкото мигрантите извън ЕС.
През април 2006 г. са предложени промени в системата за управлявана миграция, които създават т.нар точкова имиграционна система на Обединеното кралство на мястото на всички други схеми. Базираната на точки система е въведена постепенно през 2008 г., заменяйки предишни схеми за управлявана миграция, като системата за разрешителни за работа и Програмата за висококвалифицирани мигранти.
Системата, базирана на точки, се състои от пет нива, е описана за първи път от Граничната агенция на Обединеното кралство, както следва:
- Ниво 1 – за висококвалифицирани лица, които могат да допринесат за растеж и производителност;
- Ниво 2 – за квалифицирани работници с предложение за работа, за запълване на празнини в работната сила в Обединеното кралство;
- Ниво 3 – за ограничен брой нискоквалифицирани работници, необходими за запълване на временния недостиг на работна ръка;
- Tier 4 – за студенти;
- Ниво 5 – за временни работници и млади хора, обхванати от Схемата за младежка мобилност, на които е разрешено да работят в Обединеното кралство за ограничен период от време, за да задоволят предимно неикономически цели.
През 2021 г. приблизително 135 800 чуждестранни граждани са били натурализирани като британски граждани. Тази цифра е спаднала от около 208 000 през 2017 г., което е най-високата записана цифра от 1962 г., когато започват да се водят записи. Между 2009 г. и 2022 г. средният брой на хората, получили британско гражданство на година, е 195 800 души. Основните страни с предишна националност на натурализираните през 2014 г. са: Индия, Пакистан, Филипините, Нигерия, Бангладеш, Непал, Китай, Южна Африка, Полша и Сомалия.
Правителството на Обединеното кралство може също да предостави право на заселване на чужди граждани, което им предоставя постоянно пребиваване в Обединеното кралство, без да им предоставя британско гражданство. Разрешенията за установяване се правят въз основа на различни фактори, включително заетост, създаване и събиране на семейство и убежище. Общият брой на грантовете за установяване е приблизително 154 700 през 2021 г., в сравнение с 241 200 през 2010 г. и 129 800 през 2018 г.
За сравнение, миграцията към и от Централна и Източна Европа се е увеличила след 2004 г. с присъединяването към Европейския съюз на осем държави от Централна и Източна Европа, тъй като има свободно движение на работна ръка в рамките на ЕС. През 2008 г. правителството на Обединеното кралство започва постепенно да въвежда нова имиграционна система, базирана на точки, за хора извън Европейското икономическо пространство.
Понастоящем 25% от населението на Обединеното Кралство са емигранти от първо до трето поколение или от смесени бракове. Към 2025 г. имигрантите допринасят за икономиката и секторите, в които работят, но качеството на услугите в тези сектори се е сринало до неузнаваемост. Националната здравна система на Великобритания (NHS) разчита на труда на имигрантите доктори и медицински сестри, почти 40% от състава на NHS е съставен от чужденци. 1/3 от британската икономика се движи от компании с чуждестранни собственици. Една от всеки пет технологични стартиращи фирми (start-up) в Обединеното кралство е основана от имигрант. Над 1/3 от работните места в строителството, почистването и отглеждането на деца са заети от хора, родени извън Обединеното кралство. 95% от служителите, заети с почистването на Лондонското метро са имигранти и над 40% от служителите на британските компании, произвеждащи храна.
Като цяло историята на имиграцията в UK е една история за краха на мултикултурното общество и практически води до все по-ясната тенденция на създаване на паралелни общества, с постепенното изчезване на представителите на местното население, а с това и на техния модел на живот, култура, икономика и стандарт на живот. Обединеното кралство се превръща в азиатскo-африканска страна в културно-религиозно отношение, а с това неминуемо и в икономическо. Предстои промяна на официалната религия и значително спадане на качеството на живот в тази страна, защото мнозинството от населението й макар да ползва благата й не я чувства като своя родина и това води до безотговорно отношение към установените правила от всякакъв род. От страна желана със своите възможности за работа през втората половина на 20 в. се е превърнала в страна желана дестинация за социални помощи от началото на 21 в.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
