Джон Мейнард Кейнс е най-влиятелния световен британски икономист на 20 в., чиито идеи промениха фундаментално теорията и практиката на макроикономиката и икономическата политика на правителствата. Той е роден на 5 юни 1883 г. в Кеймбридж (Cambridge), Англия, и преживява две световни войни и Голямата депресия (the Great Depression), събития, които оформят неговата мисъл и икономически теории из основи.
Кейнс учи математика в университета Кеймбридж, преди да стане държавен служител и да работи за британското министерство на финансите. Преживяванията му там, особено по време на Първата световна война, довеждат до първата му голяма работа, „Икономическите последици от мира“ (The Economic Consequences of the Peace, 1919), в която той критикува наказателните репарации, наложени на Германия след войната. Тази работа му спечелва известност като икономист с дълбоко разбиране на икономическия и политически пейзаж.
По време на Голямата депресия обаче идеите на Кейнс излизат на преден план. Традиционната икономическа мисъл по това време не може да обясни адекватно постоянната безработица и икономическата стагнация. В отговор Кейнс публикува своя магнум опус „Общата теория на заетостта, лихвата и парите“ (The General Theory of Employment, Interest, and Money, 1936 г.). Тази работа оспорва преобладаващата икономическа мисъл на времето, особено идеята, че свободните пазари естествено биха осигурили пълна заетост.
Кейнс твърди, че по време на рецесия липсата на съвкупно търсене води до безработица и че правителствата трябва да се намесят, за да увеличат търсенето, като харчат повече, отколкото получават под формата на данъци. Той се застъпи за използването на фискални и монетарни мерки за смекчаване на неблагоприятните последици от икономическите рецесии, депресии и бумове. Неговата теория предполага, че не е достатъчно да се контролира предлагането на пари (политика, предпочитана от класическите и неокласическите икономисти), но че правителствата трябва да стимулират търсенето чрез дефицитни разходи, ако е необходимо.
Идеите на Кейнс довежда до това, което днес е известно като кейнсианска икономика, теория, която оказа дълбоко влияние върху съвременната икономическа и политическа теория и се превърна в централен принцип на съвременната макроикономическа политика. Неговото застъпничество за правителствена намеса в икономиката за стабилизиране на производството през бизнес цикъла бележи драматично отклонение от икономиката на свободно саморегулиращия се пазар – laissez-faire, която доминира в началото на 20 век.
По време на Втората световна война Кейнс играе важна роля в преговорите, които създават системата Бретън Уудс, която създава Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Неговото прозрение е от решаващо значение за оформянето на следвоенния международен икономически ред.
Въздействието на Кейнс надхвърли живота му, който приключва на 21 април 1946 г. Неговите идеи за значението на държавната намеса в икономиката и използването на фискална и парична политика за стабилизиране на икономическите колебания са повлияли на множество политически решения. Кейнсианската икономика се превърна в основа на икономическата политика в много страни през десетилетията след Втората световна война, въпреки че беше изправена пред критика и адаптация с възхода на монетаристките и неолибералните икономически теории в края на 20 век.
Въпреки тези промени в икономическата мисъл, работата на Кейнс остава решаваща отправна точка за дебати относно икономическата политика и идеите му продължават да бъдат актуални, особено във времена на икономическа криза, когато правителствата преразглеждат баланса между пазарните сили и държавната намеса в преследването на икономическата стабилност и растеж.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
