Джон Роналд Руел Толкин (3 януари 1892 г. – 2 септември 1973 г.) е английски писател, поет, филолог и академик, най-известен като автор на фантастичните произведения “Хобитът” и “Властелинът на пръстените” (Lord of the rings).
Роден е в Блумфонтейн в Orange Free State (сега Free State Province в Република Южна Африка), в семейството на Артър Руел Толкин (1857–1896), английски банков мениджър и съпругата му Мейбъл (1870–1904). Двойката напуска Англия, когато Артър е повишен в ръководител на офиса в Блумфонтейн на британската банка, за която работи. Толкин има един по-малък брат, който е роден 1894 г.
Когато е на три години, той се мести в Англия с майка си и брат си на дълго семейно посещение. Баща му обаче почива в Южна Африка от ревматична треска, преди да успее да се присъедини към тях. Това оставя семейството без доходи, така че майката на Толкин го взема да живее при родителите си в Бирмингам. Той обичаше да изследва Sarehole Mill и Moseley Bog и хълмовете Clent, Lickey и Malvern, които по-късно ще вдъхновят сцени в книгите му, заедно с близките градове и села като Bromsgrove, Alcester и Alvechurch и места като фермата на леля му Джейн Bag End, чието име използва в своите произведения.
Толкин може да чете на четиригодишна възраст и скоро след това и да пише свободно. Майка му позволява да чете много книги. Той не харесвал “Острова на съкровищата” (Treasure Island) и смятал, че „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ (Alice’s Adventures in Wonderland) от Луис Карол за „забавна, но тревожна“. Той харесва истории за “Червените индианци” (Red Indians) и фентъзитата от Джордж Макдоналд. В допълнение, “Приказните книги” (Fairy Books) на Андрю Ланг са особено важни за него и тяхното влияние е очевидно в някои от по-късните му писания.
Преди смъртта си Мейбъл Толкин е възложила настойничеството над синовете си на своя близък приятел, отец Франсис Ксавие Морган от Ораторията в Бирмингам, на когото е възложено да ги възпита като добри католици. В писмо от 1965 г. до сина си Майкъл, Толкин си спомня влиянието на човека, когото винаги е наричал „татко Франсис“: „Той е тори от висшата класа. Първо научих милосърдие и прошка от него и в светлината на това пробих дори „либералния“ мрак, от който излязох, знаейки повече за „Кървавата Мери“, отколкото за Майката на Исус – която никога не беше споменавана освен като обект на нечестиво поклонение от страна на романистите.” След смъртта на майка си Толкин израства в района на Еджбастън в Бирмингам и посещава King Edward school, Бирмингам, а по-късно училището “Свети Филип”. През 1903 г. той печели стипендия на фондацията и се връща в крал Едуард.
През 1911 г. Толкин отива на лятна ваканция в Швейцария, пътуване, което той си спомня ярко в писмо от 1968 г., отбелязвайки, че пътуването на Билбо през Мъгливите планини („включително хлъзгането по плъзгащите се камъни в боровата гора“) е пряко базиран на неговите приключения с групата им от 12 души разхождала се от Интерлакен до Лаутербрунен.
През октомври същата година Толкин започва да учи в Exeter College, Оксфорд. Първоначално той чете класика, но през 1913 г. променя курса си с английски език и литература, завършвайки през 1915 г. с отличие. Сред неговите учители в Оксфорд е Джоузеф Райт, чийто Буквар на готски език вдъхновява Толкин като ученик.
През август 1914 г. Великобритания влиза в Първата световна война. Роднините на Толкин са шокирани, когато той решава да не стане доброволец незабавно в британската армия. В писмо от 1941 г. до сина си Майкъл, Толкин си спомня: „В онези дни момчетата се присъединяваха или бяха презирани публично. Беше неприятен недостатък да бъдеш млад мъж с твърде много въображение и малко физическа смелост.“ Вместо това Толкин влезе в програма, чрез която отлага записването до завършване на дипломата си през юли 1915 г., след което е назначен като временен втори лейтенант в Lancashire Fusiliers на 15 юли 1915 г. Той тренира с 13-ти (резервен) батальон в Cannock Chase, Rugeley Camp близо до Rugeley, Staffordshire, в продължение на 11 месеца. В писмо до жена си Едит, Толкин се оплаква: „Джентълмените са рядкост сред началниците и дори човешките същества наистина са рядкост.“ След сватбата си лейтенант и г-жа Толкин се настаниха близо до тренировъчния лагер. На 2 юни 1916 г. Толкин получава телеграма, призоваваща го във Фолкстоун за изпращане във Франция. Толкинови прекарват нощта преди заминаването му в стая в хотел Plough & Harrow в Еджбастън, Бирмингам. По-късно той пише: “Раздялата с жена ми тогава… беше като смърт.”
Толкин пристига на Сома в началото на юли 1916 г. зад линиите при Бузинкур той участва в щурмовете на Швабенския редут и Лайпцигския издатък. Времето на Толкин в битка е ужасен стрес за Едит, която се страхува, че всяко почукване на вратата може да донесе новина за смъртта на съпруга ѝ. На 27 октомври 1916 г., докато неговият батальон атакува Реджина Тренч, Толкин се заразява с окопна треска, болест, пренасяна от въшки. Той е инвалидизиран в Англия на 8 ноември 1916 г. Много от най-скъпите му приятели от училище са убити във войната като батальонът на Толкин е почти напълно унищожен след завръщането му в Англия.
На 3 ноември 1920 г. Толкин е демобилизиран и напуска армията, запазвайки ранга си на лейтенант. Първата му цивилна работа след Първата световна война е по Оксфордския английски речник, където работи главно върху историята и етимологията на думи от германски произход, започващи с буквата W. През 1920 г. той заема длъжност като лектор по английски език в университета в Лийдс, като става най-младият член на академичния състав там. Докато е в Лийдс, той създава A Middle English Vocabulary и окончателно издание на Sir Gawain and the Green Knight с E. V. Gordon; и двете стават академични стандартни произведения за няколко десетилетия.
От 1925 до 1945 г. Толкин е професор по англосаксонски език в Оксфордския университет. След това става професор по английски език и литература позиции, които заема от 1945 г. до пенсионирането си през 1959 г. Толкин е близък приятел на К. С. Луис, съчлен на неформална литературна дискусионна група The Inklings. Той е назначен за командир на Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II на 28 март 1972 г.
След смъртта на Толкин синът му Кристофър публикува поредица от произведения, базирани на обширни бележки и непубликувани ръкописи на баща му, включително „Силмарилион“. Те, заедно с „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, образуват свързано тяло от приказки, поеми, измислени истории, измислени езици и литературни есета за фантастичен свят, наречен Арда, и в него Средната земя. Между 1951 и 1955 г. Толкин прилага термина легендариум към по-голямата част от тези писания.
Толкин никога не е очаквал историите му да станат популярни, но по чиста случайност книга, наречена „Хобитът“ (The Hobbit), която той пише за собствените си деца, попада през 1936 г. на вниманието на Сюзън Дагнал, служител на лондонската издателска фирма „Джордж Алън & Ънуин”, които убеждават Толкин да го предостави за публикуване. Когато е публикувана една година по-късно, книгата привлича както възрастни читатели, така и деца, и става достатъчно популярна, за да могат издателите да поискат от Толкин да направи продължение.
Искането за продължение кара Толкин да започне това, което става най-известното му произведение: епичният роман „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings). Първоначално публикуван в три тома през 1954–1955 г.. Толкин прекарва повече от десет години в писане на основния разказ и приложенията към „Властелинът на пръстените“, като през това време той получава постоянната подкрепа на Инклингите, по-специално на най-близкия си приятел К. С. Луис, авторът на „Хрониките на Нарния“.
Първоначално Толкин възнамерява “Властелинът на пръстените” да бъде детска приказка в стила на Хобита, но бързо става по-мрачен и по-сериозен в писането. Въпреки че е пряко продължение на „Хобитът“, той се обръща към по-възрастната аудитория, като се опира на огромната предистория на Белерианд, която Толкин е изградил в предишни години и която в крайна сметка е публикувана посмъртно в „Силмарилион“ и други томове.
„Властелинът на пръстените“ става изключително популярен през 60-те години на 20 в. и остава такъв досега, класирайки се като едно от най-популярните произведения на художествената литература на 20-ти век по продажби и по проучвания на читателите. В проучването „Голямото четене“ от 2003 г., проведено от Би Би Си, Властелинът на пръстените е установено, че е „Най-обичаният роман“ в Обединеното кралство. През 2002 г. Толкин е избран за 92-ия „най-велик британец“ в анкета, проведена от Би Би Си. Неговата популярност не се ограничава до англоговорящия свят: в анкета от 2004 г., вдъхновена от проучването на “Голямото четене” в Обединеното кралство, около 250 000 германци намират Властелинът на пръстените за любимото си литературно произведение.
Докато много други автори са публикували произведения на фентъзи преди Толкин, големият успех на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ довежда директно до възраждането на жанра. Това кара Толкин да бъде популярно идентифициран като “бащата” на съвременната фентъзи литература.
Цитати на писателя:
1. “Много, които живеят, заслужават смърт. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото дори най-мъдрият не вижда всичко.”
2. “Няма да кажа „Не плачи“, защото не всички сълзи са причинени от зло.”
3. “Открил съм, че ако не мога да използвам молив или писалка, за мен ще бъде толкова тежко, колкото на кокошката, изгубила човката си.”
4.“Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.”
5.“Имам простовато чувство за хумор, което уморява критиците ми.”
6.“Една мечта е по-силна и от хиляди реалности.”
7.“Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са коварни и лесно се ядосват.”
8.”Безверен е този, който казва сбогом, когато пътят стане мрачен.”
9.“Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички възможни пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда.”
10.”Работата, която никога не е започната, отнема най-дълго време, за да бъде завършена.”
11.“Куражът бива намерен на неочаквани места.”
12. “И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.”
13. “Не опира толкова до силата на тялото, силата на духа е по-важна.”
14.“Предупреждавам те, ако ме отегчиш, ще си отмъстя.”
15.“Широкият свят ви обкръжава – можете да се оградите от него, но оградите ви не ще го удържат.”
16.“Дългите приказки пресушават гърлото.”
17.“Предпазливостта е едно, а колебливостта – съвсем друго нещо.”
18.“Билбо го раздаде. Казваше ми, че не смята за свое злато, щом идва от ръцете на разбойници.”
19.“Не памет желае сърцето. Тя е сам огледало.”
20.“Където са мнозина, всеки разговор се превръща в безконечен спор. Но двамина ще съумеят да открият мъдростта.”
21.”Песните са като дърветата – раждат плод само като им дойде времето, а понякога изсъхват преждевременно.”
22.“Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща и в окови.”
23.“Хладният разум не бива да възпира благородните дела.”
24.“Едва ли има по-горчива и позорна горчивина за мъжкото сърце от тая – да съзираш любовта на тъй прекрасна и храбра девойка, а да не можеш да отвърнеш с взаимност.”
25.“Говорех си сам. Стар навик да разговарям с най-мъдрия, който ми е подръка.”
26.“Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.”
27.“И в лъжата има зрънце истина.”
28.“Мирът и изобилието са законно право на всички здравомислещи.”
29.“Не съм напълно на ничия страна, защото никой не е напълно на моя страна.”
30.“Има два начина човек да идва със злочести. Може да е творец на злото, а може и да е от ония що помагат в тежкия час.”
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
