Крал Артур (уелски: Brenin Arthur, корнуолски: Arthur Gernow) е легендарен келтски британец, който според средновековните истории и романи е бил водач на келтските британци в битки срещу саксонските нашественици в края на 5-ти и началото на 6-ти век.
Подробностите за историята на Артур са съставени главно от уелска митология, английски фолклор и литературни измислици и има разногласия и дискусии относно нейната историчност. Оскъдният исторически фон на Артур е събран от различни източници, включително Annales Cambriae, Historia Brittonum и писанията на Gildas. Името на Артур също се среща в ранни поетични източници като Y Gododdin.
Артур е централна фигура в легендите, съставляващи темата за Великобритания. Легендарният Артур става фигура от международен интерес до голяма степен благодарение на популярността на фантастичната и въображаема Historia Regum Britanniae (История на кралете на Британия) от 12-ти век на Джефри от Монмут. В някои уелски и бретонски приказки и поеми, които датират отпреди това произведение, Артур се появява или като велик войн, защитаващ Великобритания от човешки и свръхестествени врагове, или като магическа фигура от фолклора, понякога свързвана с уелския отвъден свят Annwn. Каква част от Историята на Джефри (завършена през 1138 г.) е адаптирана от такива по-ранни източници, а не измислена от самия него, не е известно.
Въпреки че темите, събитията и героите от легендата за Артур варират значително от текст до текст и няма нито една канонична версия, версията на Джефри за събитията често служи като отправна точка за по-късни истории. Джефри описва Артур като крал на Великобритания, който побеждава саксонците и създава огромна империя. Много елементи и случки, които сега са неразделна част от историята на Артур, се появяват в Историята на Джефри, включително бащата на Артур Утър Пендрагон, магьосникът Merlin, съпругата на Артур Гуиневир, мечът Екскалибур, последната му битка срещу Мордред при Камлан, и последния му пристан в Авалон.
Според легендата за крал Артур, той събирал своите рицари около кръгла маса. Формата на масата била избрана, за да може всеки рицар да се чувства равнопоставен. Според друга версия обаче, формата символизира Земята, а сбирките на краля с рицарите – Тайната вечеря на Исус Христос с неговите ученици.
Френският писател от 12-ти век Кретиен дьо Троа (Chrétien de Troyes), който добавя рицаря от кръглата маса Ланселот (Lancelot) и Светия Граал (the Holy Grail) към историята, поставя началото на жанра на романа за Артур, който се превръща във важна част от средновековната литература. В тези френски истории фокусът на разказа често се измества от самия крал Артур към други герои, като различни рицари на кръглата маса. Литературата за Артур процъфтява през Средновековието, но затихва през следващите векове, докато не преживява голямо възраждане през 19 век. През 20 и 21 век легендата продължава да има известност не само в литературата, но и в адаптациите за театър, филми, телевизия, комикси и други медии.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
