Едуард VII (1841 – 1910) е крал на Обединеното кралство от 22 януари 1901 г. до смъртта си през 1910 г. Според британската традиция, престолонаследникът избира под какво име да стане известен, когато бъде коронясан за монарх. Алберт Едуард избира да бъде наричан крал Едуард VII. Най-големият син на кралица Виктория и принц Алберт от Сакс-Кобург и Гота, с прякор “Бeрти” е свързан с кралски особи в цяла Европа. Той е принц на Уелс и очевиден наследник на британския трон почти 60 години.
Родителите на Едуард не са го смятали за умен и талантлив. Баща му инструктира частните му учители да са строги с него. Заради липсата на семейна обич и строгото възпитание като малък Едуард проявява жестокост към по-нисшестоящите му, което тревожи родители му. Според тях, от истинските джентълмени се очаква да внимават за чувствата на слугите и останалите хора.
По време на дългото управление на майка му той е до голяма степен изключен от политическо влияние и става олицетворение на модния, разпуснат елит. Едуард се увличал по лов, театър, залагания и коне. Той не обичал да е сам и около него винаги имало хора. Едуард не прекалявал с пиенето, но ядял обилно по пет пъти на ден. В резултат, надебелял много. Дневно пушел по 12 пури и 20 цигари.
Той пътува из цяла Великобритания, изпълнявайки церемониални обществени задължения и представлява Великобритания при посещения в чужбина. Обиколките му в Северна Америка през 1860 г. и на Индийския субконтинент през 1875 г. се оказват популярни.
При обиколката из Северна Америка неговият гениален добър хумор и уверено добродушие правят турнето голям успех.Той открива моста Виктория, Монреал, през река Сейнт Лорънс и полага крайъгълния камък на Парламентския хълм, Отава. Наблюдава как Чарлз Блондин пресича Ниагарския водопад по жица и остава три дни с президента Джеймс Бюканън в Белия дом. Бюканън придружава принца до Маунт Върнън, за да отдаде почитта си на гроба на Джордж Вашингтон. Огромни тълпи го поздравяват навсякъде. Той се срещна с Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, Ралф Уолдо Емерсън и Оливър Уендъл Холмс, старши. Молитви за кралското семейство са изречени в църквата Тринити, Ню Йорк, за първи път от 1776 г. Четиримесечното турне из Канада и Съединените щати значително повишава увереността и самочувствието на Едуард и има много дипломатически ползи за Великобритания.
Въпреки общественото одобрение, репутацията му на плейбой влошава отношенията с майка му. Голямата страст на Едуард били жените. Често се стигало до скандали. Едуард дори трябвало да бъде привикан в съда като свидетел, след като в едно бракоразводно дело, обвинената в изневяра съпруга сама посочила, че престолонаследникът й е бил любовник.
След като овдовява, кралица Виктория на практика се оттегля от обществения живот. Малко след смъртта на принц Албърт, тя урежда Едуард да предприеме обширна обиколка из Близкия изток, като посети Египет, Йерусалим, Дамаск, Бейрут и Истанбул. Британското правителство иска Едуард да осигури приятелството на владетеля на Египет, Саид паша, за да предотврати френския контрол над Суецкия канал, ако Османската империя се разпадне. Това е първото кралско турне, на което присъства официален фотограф.
Веднага след като Едуард се завръща във Великобритания е извършена подготовка за годежа му и Едуард се жени за Александра от Дания в параклиса “Сейнт Джордж”, замъка Уиндзор, на 10 март 1863 г. Той е на 21, а тя на 18. Към изневерите на съпруга си, тя се отнасяла толерантно и му била вярна.
Едуард се изправя пред сериозно предизвикателство, когато младият Жан-Батист Сипидо се опитва да го убие в Белгия. Мотивацията за атаката е продължаващата Втора бурска война, която предизвиква допълнително напрежение между Великобритания и континента.
Крал Едуард VII е на престола 9 години, между 1901 – 1910 г. Въпреки краткия период, той дава името си на историческа епоха (Edwardian era), по време, на която в Обединеното кралство се осъществяват големи социални промени – въвеждат се пенсии за възраст, национални осигуровки, с което се поставят основите на социална държава, профсъюзите получават право да се договарят с работодателите за положението на своите членове.
Епохата на Едуард е и време на интелектуален възход. Литературата процъфтява с автори като Х. Г. Уелс, Е. М. Форстър и Арнолд Бенет, които изследват теми за социалната промяна и човешката борба. През този период твори истинска плеяда от знаменити автори като Джоузеф Конрад (Joseph Conrad), Ръдиард Киплинг (Rudyard Kipling), Джеймс Джойс (James Joyce), Джордж Бърнард Шоу (George Bernard Shaw) и П. Г. Удхаус (P G Woodhouse), както и композитори като Едуард Елгар (Edward Elgar). Епохата също така вижда началото на модернизма в изкуствата, а фигури като Вирджиния Улф (Virginia Woolf) започват да оставят своя отпечатък към края на периода.
През тази епоха се засилва и борбата за избирателни права на жените, като движението на суфражетките става все по-войнствено в своята тактика. Фигури като Емелин Панкхърст (Emmeline Pankhurst) и нейните дъщери стават известни със своя активизъм, настоявайки за правото на жените да гласуват.
Политически епохата на Едуард е белязана от значителни реформи и дебат. Либералното правителство от онова време, водено от министър-председателите Хенри Кембъл-Банерман (Henry Campbell-Bannerman) и по-късно Х. Х. Аскуит (H.H. Asquith), въвежда поредица от социални реформи, насочени към намаляване на бедността и подобряване на условията на живот. Въвеждането на пенсиите за старост и създаването на Националната осигурителна система са ключови за полагането на основите на съвременната социална държава.
Като крал, Едуард играе роля в модернизацията на британския домашен флот и реорганизацията на британската армия след Втората бурска война от 1899–1902 г. Той възстановява традиционните церемонии като публични изяви и разширява кръга от хора, с които кралските особи общуват.
Той насърчава добрите отношения между Великобритания и други европейски страни, особено Франция, за което е популярно наричан „Миротворец“, но отношенията му с неговия племенник, германския император Вилхелм II, са лоши.
Епохата на Едуард съвпада с началото на новия век и предвещава значителни промени в технологиите и обществото, включително задвижването на електрическите турбини, навлизането на автомобилите и възхода на социализма.
Първият полет с двигател на братя Райт (Wright brothers) през 1903 г. бележи началото на ерата на авиацията.
В сферата на развлеченията през този период се заражда киното, което бързо се превръща в популярно забавление.
Първото десетилетие на 20-ти век също става свидетел на значително развитие в радиото и телекомуникациите.
Епохата на Едуард е последният период от британската история, наречен на името на управляващия монарх. Последвалите царувания на Джордж V и Джордж VI не се наричат джорджианска ера, това име е запазено за времето на кралете от 18-ти век с това име. По същия начин Елизабетинската епоха се отнася единствено до кралицата от 16-ти век Елизабет I и не се разширява до Елизабет II.
Периодът на Едуард понякога се описва като романтичен златен век на дълги летни следобеди и градински партита, припичащи се тълпи на слънце, което никога не залязвало над обширната Британска империя. Това възприятие е създадено през 20-те години на миналия век и по-късно от онези, които си спомнят епохата на Едуард с носталгия, поглеждайки назад към детството си през бездната на Първата световна война. Епохата на Едуард също се разглежда и като посредствен период на удоволствия между големите постижения на предходната Викторианска епоха (Victorian Era) и катастрофата на последвалата Първа световна война.
Обществото през това време е силно разслоено, със строго класово разделение. Това обаче е и период на значителна социална промяна. Нарастващата средна класа започва да оспорва традиционната власт и привилегии на аристокрацията, което води до промени в социалните структури.
Последните оценки подчертават големите разлики между богатите и бедните през този период и описват епохата като предвестник на големи промени в политическия и социалния живот на Великобритания и света. Историкът Лорънс Джеймс твърди, че лидерите на Обединеното кралство се чувствали все по-застрашени от съперничещите сили като Германия, Русия и Съединените щати. Независимо от това, внезапното настъпване на Първата световна война през лятото на 1914 г. е до голяма степен неочаквано, освен за Кралския флот, тъй като той е бил подготвен за война.
Крал Едуард VII почива през 1910 г. в разгара на конституционна криза, която е решена през следващата година с Парламентарния акт от 1911 г., който ограничава властта на неизбраната Камара на лордовете.
Епохата на Едуард е период на контрасти, белязан от разкош и величие от една страна и значителни социални борби и реформи от друга. Това е време, когато се полагат основите на съвременния свят чрез културни иновации, социални реформи и технологичен напредък. Макар и кратко, въздействието на епохата на Едуард е дълбоко, подготвяйки сцената за драматичните промени, които донася 20-ти век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
