Хенри VIII (1491 – 1547) е крал на Англия от 1509 г. до смъртта си през 1547 г. Той e син на Елизабет Йоркска (Elizabeth of York) и Henry VII, създателят на династията на Тюдорите (the Tudor dynasty). Родителите му обединяват с женитбата си двете фамилиите Йорк и Ланкастър, враждували помежду си 30 години, с което слагат край на т.нар. Война на розите (the War of the Roses). С техния брак започва период на разцвет за Англия. Роден в двореца Плацентия (Palace of Placentia) в Гринуич, Хенри Тюдор е третото дете и втори син на крал Хенри VII и Елизабет Йоркска. От шестте братя и сестри на младия Хенри само трима – брат му Артър и сестрите Маргарет и Мери – оцеляват в детска възраст.
До края на живота си се жени шест пъти, като две от съпругите му са обезглавени по негова заповед, защото не успяват да му родят син. Хенри VIII се сблъсква с множество събития по време на своето 38-годишно управление, което в крайна сметка го оформя като крал и начина, по който управлява страната.
Хенри е най-известен с шестте си брака и с усилията да анулира първия си брак с Катерина Арагонска (Catherine of Aragon). Тъй като Хенри VIII е вторият син на Хенри VII, по-големият му брат Артър трябвало да заеме трона. Артър бил женен за испанската принцеса Катерина де Арагон. Обаче престолонаследникът умира преждевременно. Хенри е принуден от баща си да се ожени за овдовялата съпруга на по-големия си брат. След повече от 20 години брак с Хенри VIII Катерина де Арагон успява да му роди шест деца, но оцелява само едно момиче – Мери. Хенри VIII се тревожи за продължението на рода си, защото новата династия на Тюдорите не е укрепнала и претенциите на враговете му към трона не спират.
В търсене на решение на проблема с отсъстващия наследник Хенри VIII се жени за Ан Болейн (Anne Boleyn) – дъщеря на негов изтъкнат дипломат. За да се ожени за нея Хенри VIII трябвало първо да се разведе с Катерина. Затова се нуждаел от съгласието на папата, защото Англия е католическа страна по онова време.
Чичото на Катерина, испанският крал, използвал влиянието си като най-могъщ европейски монарх тогава, за да не даде папата разрешение за развод на Хенри VIII. Папата зависел от парите, които Испания плаща за издръжката на Католическата църква. Неговото несъгласие с папа Климент VII относно такова отменяне кара Хенри да започне английската реформация, отделяйки англиканската църква от папската власт. Той се обявява за върховен глава на англиканската църква и разпуска манастири, за което е отлъчен от папата. Хенри е известен също като “бащата на Кралския флот”, тъй като инвестира сериозно във флота и увеличава размера му от няколко до повече от 80 кораба.
The Field of the Cloth of Gold (Полето от златни платове) е огромна среща на върха, проведена между Хенри VIII и Франсис I от Франция (управлявал 1515 – 47 г.), като и двамата са в техните 20 години и искат да се впечатлят един друг. Първоначално срещата е организирана, за да подпомогне укрепването на приятелството между двамата крале, които са подписали англо-френски договор през 1514 г. “Срещата на полето на златните платове” е изключително скъпа и организирана от лорд-канцлера на Англия на Хенри, кардинал Томас Уолси. Събитието е предназначено да покаже колко великолепен е всеки крал като имало толкова много златен плат (плат, изтъкан с коприна и злато), че събитието получава името си точно поради тази причина.
Присъстват около 10 000 души, включително 35 свещеници, които обслужват параклиса ден и нощ. Изядени са 2200 овце, което дава представа за мащаба на събитието. То е трудно за преглъщане за Хенри, който похарчил хиляди лири от парите на Короната, за да постигне ефективно много малко. Отношенията между Хенри VIII и Франсис I се влошават още повече след събитието, когато кардинал Уолси сключва съюз с императора на Свещената римска империя и основния враг на Франсис.
В страната Хенри е известен с радикалните си промени в английската конституция, въвеждайки теорията за божественото право на кралете в опозиция на папското върховенство. Той също така значително разширява кралската власт по време на управлението си. като често използва обвинения в предателство и ерес, за да потуши несъгласието, а обвиняемите често са екзекутирани без официален съдебен процес с помощта на актове.
Той постига много от политическите си цели чрез работата на своите главни министри, някои от които са прогонени или екзекутирани, когато изпаднат в немилост. Томас Уолси (Thomas Wolsey), Томас Мор (Thomas More), Ричард Рич (Richard Rich), Томас Кромуел (Thomas Cromwell) и Томас Кранмър (Thomas Cranmer) заемат видно място в неговата администрация.
Хенри е екстравагантен прахосник, използвайки приходите от разпускането на манастирите и актовете на Реформационния парламент. Той също така преобразува парите, които преди са били плащани на Рим, в кралски доход. Въпреки парите от тези източници, той непрекъснато е на ръба на финансовия крах поради личната си екстравагантност, както и многобройните си скъпи и до голяма степен неуспешни войни, особено с френския крал Франсис I, с императора на Свещената римска империя Карл V и с крал Джеймс V на Шотландия. У дома той ръководи правния съюз на Англия и Уелс със Законите за Уелс от 1535 и 1542 г. и е първият английски монарх, който управлява като крал на Ирландия след Закона за короната на Ирландия от 1542 г.
Съвременниците на Хенри го смятат за привлекателен, образован и завършен крал. Той е описан като „един от най-харизматичните владетели, седяли на английския трон“, а управлението му е описано като „най-важното“ в английската история. Той също така е автор и композитор. С напредване на възрастта става с наднормено тегло и здравето му се влошава. Той често е характеризиран в по-късния си живот като похотлив, егоистичен, параноичен и тираничен монарх. Наследен е от сина си Едуард VI от брака му с третата му съпруга Джейн Сиймур (Jane Seymour).
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
