GREATER LONDON

лондон обединено кралство
London Montage L

Лондон е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и заедно с Ню Йорк, Париж и Токио, е класиран сред четирите най-важни града в света. През Лондон тече река Темза, над която са построени много мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж, построен в края на 19 век до Лондонската кула (London Tower), откъдето носи името си. Други мостове над Темза в централен Лондон (от изток на запад) са Лондон Бридж, Southwark Bridge, пешеходният Millennium Bridge, открит през 2000 г., Blackfriars Bridge, Waterloo Bridge и Westminster Bridge. Край реката се намират и по-модерното “Окото на Лондон” (London Eye) – гигантско виенско колело с височина 137 метра, и покритата зала Милениум Доум (Милениум Доум, Куполът на хилядолетието), построена в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 г. Millennium Dome бе превърнат в развлекателен център O2 Arena. Към 2023 г. градът има население от около 9 700 000 души и е център на столичен регион с население от около 15 500 000 души. Така Лондон се нарежда на 3-то място по население в Европа след Москва и Истанбул.

Лондонското метро датира от 1863 г. и е първата система на метрото в света. Сред най-дългите му линии са Central line (74 km), Piccadilly line (71 km), Metropolitan line (66 km) и District line (64 km). Най-новата и най-бърза линия на лондонското метро е линията Elizabeth, открита през юни 2022 г. Метрото има 272 станции, 11 линии и дължина 402 км. Кмет на Лондон от 2016 г. е Садик Хан, предшестван от Борис Джонсън, който заема поста от май 2008 г. Преди 2000 г. градът няма кмет и кметски съвет.

Сред най-големите забележителности в Лондон са сградата на Парламента с известната часовникова кула Биг Бен (Big Ben), Уестминстърското абатство (Westminster Abbey), където се провеждат коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец (Buckingham Palace) – резиденцията на кралското семейство, катедралата Св. Петър, Трафалгар Скуеър и Пикадили Съркъс. Сред атракциите в Лондон са Музеят на восъчните фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природонаучният музей. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт. Лондон е известен със своите червени двуетажни автобуси и червени телефонни кабини, привличащи окото на всеки новопристигнал турист.

Лондон е основан от римляните през 43 г., като военен лагер на име Лондиниум (Londinium) по време на римското завоевание на Британия, предвождано от император Клавдий. От 100 г. е столица на Римска Британия. Възможно е там преди това да е съществувало селище на местните келтски племена на бритите ицени или тринованти, но липсват категорични археологически доказателства за това, по-скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при кулата Тауър.

С упадъка на римската власт в началото на 5 век Лондон вече не е столица и крепостта Лондиниум на практика бива изоставена, макар римската цивилизация да продължава да присъства в района до около 450 г. След около 500 г. се развива англо-саксонксо селище на име Люнденвик, разположено малко на запад от бившото римско поселение. До към 680 г. градът вече е голямо пристанище, макар да има малко доказателства за едромащабно производство. От 820 г. постоянни викингски нападения довеждат до упадък на града. Нападенията от 851 и 886 г. са успешни, но това от 994 г. бива отблъснато.

Викингите основават Данелаг върху по-голямата част от източна и Северна Англия. Това е зона на политически и географски контрол, наложен от викингските набези, който формално е съгласуван с датския военачалник Гутрум и уесекския крал Алфред Велики през 886 г. Англо-саксонската хроника споменава, че Алфред основава повторно Лондон през 886 г. Археологическите находки сочат, че това е включвало изоставянето на Люнденвик и възобновяването на живота и търговията в рамките на старите римски стени. Лондон нараства бавно до около 950 г., след което дейността на града започва драстично да се увеличава.

Към 11 век Лондон със сигурност е най-големият град в Англия. Уестминстърското абатство, построено наново в романски стил от крал Едуард Изповедник, е една от най-големите църкви в Европа по това време. Уинчестър дотогава е столица на англо-саксонска Англия, но от този момент Лондон става основният форум за чуждестранните търговци и база за отбрана по време на война.

След като печели Битката при Хейстингс, Уилям Завоевателя е коронован за крал на Англия в новопостроеното Уестминстърско абатство на Коледа през 1066 г. Уилям построява фортификационната крепост – Тауър в Лондон Сити (днес това е Лондонското Сити), за да сплашва местните жители. През 1097 г. Уилям II започва строежа на резиденция близо до абатство Уестминстър, което става основа на бъдещия Уестминстърски дворец.

През 12 век размерът на институциите на централното управление, които към този момент придружават кралския английски двор, докато се движи из страната, се разраства и все повече има тенденция те да бъдат установени на едно място. Това се случва в град Уестминстър (city of Westminster) (днес район Уестминстър), макар че кралският трезор е преместен от Уинчестър в Тауър в Лондон Сити. Въпреки че в административно отношение Уестминстър се утвърждава като истинска столица, Лондон Сити остава най-големият град в Англия и основен търговски център и съответно има собствена администрация. Към 1100 г. населението му е около 18 000 души, а към 1300 г. то е вече 100 000 души. В средата на 14 век градът е покосен от Черната смърт и губи почти една трета от населението си. През 1381 г. Лондон е във фокуса на Селското въстание в Англия.

Лондон е център на английското еврейско население преди изгонването му от Едуард I през 1290 г. Насилието срещу евреите се поражда през 1190 г., след като се появяват слухове, че кралят е наредил гонението им. През 1264 г. бунтовниците на Симон V дьо Монфор убиват 500 евреи, докато се опитват да завземат записи за дългове.

Реформацията от периода на Тюдорите води до постепенно преминаване към протестантството и голяма част от собствеността в Лондон преминава от ръцете на църквата към частни лица, което ускорява търговията и бизнеса в града. През 1475 г. Ханзата установява основната си търговска база (контор) в Лондон и я нарича Сталхоф. Тя просъществува до 1853 г., когато е продадена. Вълнени дрехи се изнасят от Лондон през 14 – 15 век към Нидерландия в големи количества.

Все пак, досегът на английското мореплаване почти не стига отвъд моретата на Северозападна Европа. Търговският път до Италия и Средиземноморието е преминавал през Антверпен и Алпите. Повечето кораби, преминаващи през Гибралтарския проток са били или италиански или дубровнишки. След повторното отваряне на Нидерландия към английски доставки през януари 1565 г. следва изблик на търговска дейност. Меркантилизмът расте и се основават монополни търговски компании като Източноиндийската компания, чиято търговия се разпростира до Новия свят. Лондон става основното пристанище на Северно море, като приема мигранти от Англия и чужбина. Населението расте от около 50 000 през 1530 г. до 225 000 през 1605 г.

През 16 век. Уилям Шекспир и съвременниците му живеят в Лондон във времена на развитието на Елизабетинския театър. Към края на тюдорския период през 1603 г. Лондон все още е доста компактен град. На 5 ноември 1605 г. по време на Барутния заговор се прави опит за убийство на Джеймс I в Уестминстър.

По време на Английската революция по-голямата част от лондончани подкрепят парламентарната кауза. След първоначалния напредък на роялистите през 1642 г., Лондон е обграден от отбранителна стена. Съоръжението е построено от 20 000 души и завършено за по-малко от два месеца. Укрепленията се провалят в единствената си цел, когато Армията по нов образец на Оливър Кромуел навлиза в Лондон през 1647 г.

Лондон е покосен от бубонната чума в началото на 17 век, която кулминира с Голямата чумна епидемия от 1665 – 1666 г., която убива около 100 000 души или около 1/5 от населението на града по това време.

Големият лондонски пожар избухва през 1666 г. и бързо се разпространява сред дървените постройки на града. Повторното застроява отнема над десет години и е проведено под надзора на Робърт Хук. През 1708 г. шедьовърът на Кристофър Рен, катедралата Свети Павел, е завършена. През следващите години градът значително се разраства и се утвърждава като международен финансов център. Лондон е сред първите 10 града в Европа, в които е въведено улично осветление – през 1684 г.

През 1762 г. Джордж III се снабдява с Бъкингамския дворец и той бива разширен в хода на следващите 75 години като става официалната кралска резиденция с възкачването на трона от кралица Виктория през 1837 г. През 18 век Лондон е измъчван от престъпност и през 1750 г. е основана професионална полицейска сила. Общо над 200 нарушения са наказуеми със смърт, включително дребна кражба. Повечето деца, раждани в града, умират преди да навършат три години.

Кафенетата стават популярно място за дискутиране на идеи, а повишаващата се грамотност и развиването на печатната преса правят новините достъпни за широката публика. През 1888 г. Лондон става сцена на серия убийства от човек, познат само под псевдонима Джак Изкормвача, който впоследствие става една от най-известните неразкрити мистерии на света.

От 1831 до 1925 г. Лондон е най-големият град в света. Пренаселените му градски условия, обаче, водя до епидемии от холера, които водят до смъртта на 14 000 души през 1848 г. и 6000 през 1866 г. Нарастващите задръствания водят до създаването на първата подземна градска железница в света (London underground).

Лондон бива бомбардиран от Германия и през Първата световна война, и през Втората световна война, като Блицът и други бомбардировки от немските Луфтвафе убиват над 30 000 лондончани и разрушават големи жилищни райони из града. Веднага след войната летните олимпийски игри през 1948 г. се провеждат на Уембли Стейдиъм във времена, когато Лондон все още се възстановява от войната.

След 1940-те години Лондон става дом на голям брой имигранти, най-вече от страни от Британската общност на нациите като Ямайка, Индия, Бангладеш и Пакистан, които превръщат Лондон етнически в един от най-разнообразните градове по света. През 1952 г. Лондон потъва в мрака на Големия смог, след който са въведени закони, целящи ограничаването и елиминирането на смоговете в града, с които той е печално известен.

В годините след войната населението на предградията на Лондон постепенно намалява от около 8,6 милиона души през 1939 г. до 6,8 милиона през 1980-те години. През 1980-те е изградена бариера на река Темза, която да защитава Лондон от приливните вълни на Северно море.

В чест на 21 век са построени Милениъм Доум, Лондонското око и Милениъм Бридж. През 2012 г. Лондон е домакин на летните олимпийски игри, което го прави първият град, ставал домакин на олимпийски игри три пъти.

След 1970-те години Лондон е честа мишена на терористичните атаки на ИРА в продължение на две десетилетия. На 7 юли 2005 г. три влака от Лондонския метрополитен и двуетажен автобус са взривени като част от терористично нападение.

London SPOT 1005

През януари 2021 г. населението на градския район на Лондон е около 9,2 милиона, което е най-високото равнище след 1939 г.

Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6 °C до 22,8 °C. Най-високата температура е измерена на различни места в Лондон на 10 август 2006 година и била 38,1 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4 °C до 7,9 °C. Най-сухият месец е февруари. Снежната покривка е рядко явление в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината. Зимите в Лондон са хладни, но температурите рядко падат до нула. Рекордно ниската е -10 °C. Лондон е сравнително сух град с редовни, но леки валежи през цялата година.

Често наричан „Зеленият град“, в Лондон има много зелени площи. Най-големите паркове са разположените един до друг кралски паркове Кенсингтън Гардънс и Хайд парк, заедно с Грийн парк, които са в самия център на Лондон, както и Риджънтс парк, който е разположен на север от центъра. В близост до него е Бейкър стрийт – мястото, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс, а съвсем недалеч е и Музеят на восъчните фигури. Освен тях, на север е големият парк Хемпстед Хийт, а на запад по течението на Темза се намира Ричмънд парк. Те са не толкова официални места, почти запазили естествения си вид.

Лондон произвежда 20% от брутния вътрешен продукт на Великобритания или 1.246 милиарда щатски долара през 2022, а икономиката на метрополния регион произвежда 30% от британския БВП. Лондон е един от основните финансови центрове в света и си поделя с Ню Йорк позицията на най-важно място за световните финанси. Лондонската фондова борса е най-голямата в Европа с обща пазарна капитализация от 7,88 трилиона евро през 2022 година. Към средата на 2022 във финансовите среди в Лондон работят 225 хиляди души, което превръща финансите в най-голямата индустрия в града, а финансовият износ играе съществена роля в платежния баланс на Великобритания.

Повечето от половината Топ 100 компании в страната и над 100 от Топ 500 компании в Европа са със седалища в Лондонското Сити. Общо 70 от най-големите британски компании и около 75% от всички компании в класацията Fortune 500 са разположени в рамките на Лондонската метрополия. В Лондон се намират повечето медийни компании, които представляват третият най-добре развит сектор в града. За британската национална телевизия и радио Би Би Си, най-големият радио- и телевизионен комплекс в света, работят над 21 хиляди души. Други медийни компании са разположени в близост до Сити. Централите на почти всички национални медии са в Лондон.

Пристанището на Лондон е трето по големина в страната след Гримсби-Имингам и Тийс-Хартълпул и девето в Европейския съюз с 53,8 милиона тона преминали товари през 2022 г. Лондонското летище Хийтроу е най-голямото пътническо и третото по големина (след Франкфурт Рейн-Майн и Схипхол) товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 87,7 милиона пътници и 1,89 милиона тона товари през 2022 г. Летището Гетуик е на шесто място в Европа по преминали пътници (47,7 милиона).

В туризма са заети почти 350 хиляди души (2022), а годишните приходи от туризъм възлизат на 19 милиарда британски лири. Лондон привлича годишно над 22 милиона чуждестранни туристи, което го прави един от най-посещаваните градове изобщо.

Агломерацията на Голям Лондон се простира отвъд границите на града и обхваща 9 700 00 души (2023), докато метрополният регион Лондон включва в себе си между 15 и 16 милиона души, в зависимост от това кои граници на метрополията се вземат предвид. По данни на Евростат Лондон е вторият най-населен в Европа, след Москва, и третият най-населен в Европа, ако Истанбул бъде счетен за изцяло европейски град. В периода 2001 – 2021 в Лондон са пристигнали 926 000 имигранти.

2FC8841000000578 0 image a 6 1451905756556

Регионът покрива 1579 km2, а гъстотата на населението му е 4542 души/km2 – стойност десетократно по-висока отколкото в останалите региони в страната. Лондон е 25-ият по население град, а метрополният му регион е 18-ият в световен мащаб. Градът е на 4-то място по брой милионери, живеещи в него. Лондон също е и сред най-скъпите градове в света, редом с Москва и Токио.

По оценки от Националната статистическа служба, към 2021 г., 55% от населението на Лондон спада към бялата раса, като 35% са бели британци, 3% са бели ирландци и 7% са други представители на бялата раса. Общо 25,3% са с южноазиатски произход, като индийците сами по себе си са 8,6% от градското население, следвани от пакистанците (5,4%) и бангладешците (4,3%). Още 3% от населението се категоризира като други азиатци. Приблизително 12,6% от лондончани са чернокожи, като процентите се разпределят както следва: 6,5% афро-европейци, 4,3% афро-карибци и 2,8% други чернокожи. Около 5,5% от населението е от смесена раса. Китайците съставляват 1,5% от населението на Лондон, а към други етнически групи принадлежност са заявили други 2,0%.

Според преброяването от 2021 34,1% от населението на Голям Лондон е родено извън Великобритания. Родените извън пределите на Европа са 990 390 души, от тях най-много са родените в Южна Азия, които по данни от преброяването са 573 317 души, следвани от родените в Африка – 239 150 души. От родените в Европа най-много са тези в Ирландия – 157 285, следвани от родените в Кипър – 45 888, в Германия – 39 818, и в Турция – 39 128.

Около 51,2% от населението на Лондон се самоопределя като християни. Атеистите и агностиците представляват 15,8% от лондончани, следвани от мюсюлманите (15,5%), които са втората най-голяма религиозна група в града. Общо 9,7% от участвалите в преброяването от 2021 не са посочили религия или са отказали да отговорят на този въпрос.

Лондон по традиция е доминиран от християнската религия, а на територията му са разположени множество църкви. Административните центрове на Англиканската църква са Катедралата Сейнт Пол в Лондон Сити и Садъкската катедрала в район Садък. Архиепископът на Кентърбъри, принципният ръководител на Църквата на Англия и символичната глава на световната Англиканската съобщност, използва като основна резиденция в Ламбътския дворец в район Ламбът. Важните национални и кралски церемонии се извършват или в Сейнт Пол или в Уестминстърското абатство. Абатството не бива да се бърка с намиращата се наблизо Уестминстърска катедрала, която е най-голямата римокатолическа катедрала в Англия и Уелс.

Мнозинството мюсюлмани в Лондон живеят в районите Тауър Хамлетс и Нюхам. Най-важният мюсюлмански храм в града е Лондонската централна джамия, намираща се в непосредствена близост до Риджънтс парк. В Лондон се намира най-голямата джамия в Западна Европа Байтул Футух – в квартал Мордън, район Мъртън. Храмът принадлежи на мюсюлманската общност Ахмадия.

Мнозинството от индуисти в Лондон живеят в северозападните квартали на Хароу и Брент, като в Брент се намира и вторият най-голям индуистки храм извън Индия: БАПС Шри Шваминараян Мандир или просто Храм Нийсдън. Сикхите населяват предимно Източен и Западен Лондон, а в Саутхол, район Илинг, се намира най-големият сикхски храм извън Индия Сри Гуру Синг Саба.

Административна зона Голям Лондон (Greater London) включва 32 района (boroughs). Вътрешен Лондон обхваща 12 от тези район плюс Лондон Сити, а Външен Лондон е съставен от останалите 20 района.

Всеки район се администрира от собствен районен съвет (council), чийто членове се избират за срок от 4 години. Районите са основата на местната власт в Лондон и отговарят за регулирането на повечето местни служби и чрез тях за училищата, социалните услуги, събирането на отпадъци и поддръжката на пътната инфраструктура.

Съвременните лондонски райони са създадени чрез Лондонския акт за местно управление от 1963. На 1 април 1965 със създаването на Голям Лондон се поставя началото на съществуването на райони. Между 1965 и 1986 районите са част от двустепенна система на управление, в която е включен Съвета на Голям Лондон. На 1 април 1986 Съвета за Голям Лондон е разпуснат, а районните съвети получават по-голяма административна независимост. През 2000 е създадена Управата на Голям Лондон, която има далеч по-ограничени правомощия от някогашния СГЛ. Административните правомощия на лондонските райони са сходни с тези на отделните английски унитарни единици.

Лондон Сити се управлява от собствен административен орган – Лондонската градска корпорация, която е значително по-стара от районите.

Лондон е бил домакин на Летните олимпийски игри два пъти, през 1908 и 1948. През юли 2005 г. и на XXX Лятна олимпиада през 2012 г., както и на XIV Лятна параолимпиада, превръщайки се по този начин в единствения град, в който са се провеждали три издания на Летните игри. Най-популярният спорт в Лондон е футболът като в града има 13 професионални футболни клуба.

Интересни факти за Лондон:

  • Поне 55 % от жителите на Лондон не са бели британци.
  • Неангличаните в Лондон са повече, отколкото жителите на Нюкясъл.
  • 550 хиляди са африканците в Лондон, което е колкото жителите на Шефийлд.
  • Имигрантите имат по-често психични проблеми, поради по-големия стрес в резултат на несигурността в ежедневието си – към кое място принадлеждат, дали ще успеят да се справят и устроят в новата среда.
  • 60% от санитарите и медицинските сестри в Лондон са мигранти.
  • Средната продължителност на живота на жените, живеещи в къщи в богаташкия квартал Челси, е 89 години. Тази на мароканските мъже в бедния Северен Кенсингтън е 62 години.
  • 95% от чистачите в лондонското метро са мигранти, като ¾ от тях са африканци.
  • Всеки 6 часа в Лондон се стреля с оръжие.
  • Лондон е рекордьор в Европа по употреба на кокаин.
  • 40 % от новите имигранти в Лондон споделят стаята си с друг човек.
  • В Лондон живеят 150 хиляди поляци. 60% от полските имигранти в Лондон са от малки градове и села в Полша.
  • Мнозинството от бездомните в Лондон са поляци и литовци.
  • Слугите на богаташите, които живеят в Мейфеър, са около 15 хиляди.
  • Майките на 57% от новородените деца в Лондон са мигрантки.
  • Родителите на 450 хиляди лондончани са от различни раси.
  • В Лондон има около 7 хиляди проститутки. 96% от тях са мигрантки. Най-голяма е групата на източноевропейките – румънки, словачки, литовки.
  • Района на Нюам (London Borough of Newham) е 6-ият по бедност район в Обединеното кралство. В този район белите са около 16.7%.
  • В богаташкия квартал Кенсингтън живеят най-много хора, които се определят като чужденци: 40 процента.
  • Само около 2 процента от новите жилища в Лондон се дават на бедни.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button