Махатма Ганди, роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар (Porbandar), Индия, е виден лидер в индийското движение за независимост срещу британското управление. Пълното му име е Мохандас Карамчанд Ганди, но е известен като Махатма, което означава „велика душа“.
Ранният живот на Ганди е белязан от средно академично представяне и брак на 13-годишна възраст с Кастурба Ганди, в уреден детски брак, което е обичайна практика в региона по това време. По-късно той пътува до Лондон през 1888 г., за да учи право и се завръща в Индия през 1891 г., за да практикува. Кариерата му в Индия обаче е неуспешна и той приема позиция в Южна Африка.
В Южна Африка Ганди преживява расизъм и дискриминация от първа ръка. Това преживяване е трансформиращо, което го доведе до активизъм. Той разработва своя типичен метод за ненасилствена съпротива, понякога наричан „сатяграха“ (satyagraha), който използва, за да се бори за гражданските права на индийската общност в Южна Африка.
Ганди се завръща в Индия през 1915 г. и става лидер на Индийския национален конгрес (Indian National Congress). Той трансформира организацията от елитна институция в масово движение, включващо милиони индианци в борбата за независимост. Неговата философия за ненасилие и вярата му в простия начин на живот – правенето на дрехите му с традиционно индийско въртящо се колело – стават централни в кампаниите му срещу британското управление.
Той ръководи няколко исторически кампании, включително Движението за несътрудничество (Non-Cooperation Movement, 1920-1922), Соления марш (the Salt March, 1930) и Движението за отказ от Индия (the Quit India Movement, 1942). Тези движения са белязани от масови демонстрации, ненасилствени протести и гражданско неподчинение.
Подходът на Ганди към независимостта не е само политически, но и духовен и социален. Той се застъпва за издигането на бедните, развитието на селските райони и насърчаването на общностната хармония. Той работи неуморно срещу кастовата система и за правата на недосегаемите, които той нарича “Хариджани” (Harijans) или Божиите деца.
Животът му е белязан от лични жертви и периоди на затвор. Въпреки ангажимента си към ненасилието, Ганди се сблъсква с критики от различни фронтове. Някои го смятат за твърде отстъпчив, докато други намираха методите му за твърде радикални.
Ганди изиграва решаваща роля в постигането на независимост на Индия през 1947 г. За съжаление, той не живее дълго, за да види плодовете на своя труд в независима Индия; той е убит на 30 януари 1948 г. от Натурам Годсе (Nathuram Godse), индуски националист, който се противопоставя на толерантността на Ганди към мюсюлманите.
Наследството на Ганди продължава да живее в неговото трайно послание за ненасилие и мирна съпротива. Той е вдъхновил движения за граждански права и лидери по целия свят, включително Мартин Лутър Кинг младши и Нелсън Мандела. Неговият живот и учения продължават да бъдат актуални в съвременните дискусии за мира, справедливостта и борбата срещу потисничеството.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
