Произходът на магазина започва през 1742 г., когато Стивън Кълъм създава щанд за сирене на пазара Aldwych. Тъй като Лондон става все по-богат, Сам Кълъм (синът на Стивън) премества бизнеса си със сирене по-близо до своята богата клиентска база, близо до Jermyn Street (днес на номер 93). Кълъм взема двама нови партньори – Хари Пакстън и Чарлз Уитфийлд. Над магазина днес се появяват двете им фамилии, а не на човека, който е започнал бизнеса.
Paxton & Whitfield притежават два кралски лиценза за доставчик, един от принца на Уелс през 1997 г. и един от кралица Елизабет II през 2001 г. Връзката с Асоциацията на притежателите на кралски заповеди датира от кралица Виктория през 1850 г.
Практиката да се издават кралски лицензи на търговци, продаващи своята продукция и много други продукти на краля или кралицата в двора, датира от много векове. До 15-ти век кралските търговци са официално назначавани писмено чрез кралска заповед, издадена от лорд Шамбърлейн, практика, която продължава и до днес. На магазините, които са предпочитани по този начин, е разрешено да закачат кралски герб извън магазина си или, ако са голяма фабрика, те ще изложат герба някъде в сградата.
Пакстън и Уитфийлд отвън не е особено впечатляващ и дори когато се впуснете вътре, ще бъдете поразени от неговата простота. Магазинът всъщност не трябва да се суети за впечатляващото представяне, защото, продавайки сирене, това е продукт, който може да разкаже сам за себе си – всичко, което доброто сирене трябва да направи, е да бъде там, ароматът ще направи продажбата, без никой да каже нещо.
Първоначалният успех на бизнеса продължава до средата на 19-ти век, когато богатите клиенти се влюбват в традиционното английско фермерско сирене вместо континенталното сирене. Следва период на лек спад на продажбите им, защото в Англия фабричното му производство се превръща в установена практика. Много местно произведени сирена напълно изчезват, тъй като малките фермери изпращат млякото си в индустриални маслобойни. Тази тенденция продължава през двете световни войни и през 40-те години на миналия век, когато пък има недостиг на масло и сирене. Така магазина на 93 Jermyn Street се превръща в обикновен магазин за хранителни стоки.
След Втората световна война и поредица от различни собственици, бизнесът се подобрява, тъй като магазинът започна да контактува с традиционните производители на сирене в Англия, както и да търси сирена от страни в Европа. Този нов интерес към сиренето продължава и се засилва от 70 -те години на 20 век. и бизнесът днес процъфтява. В магазина днес има около 250 вида сирене.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
