Ан (1665 г. – 1714 г.) е кралица на Англия, Шотландия и Ирландия от 8 март 1702 г. Родена в лондонския дворец Сейт Джеймсис тя управлява Великобритания от 1702 г. до 1714 г. Дъщеря е на крал Джеймс II. Кралица Ан е последният монарх от династията на Стюардите, която заменя Тюдорите през 1603 г. и е последвана от династията Хановер след смъртта на кралицата Ан, когато на престола се възкачва първият британски крал, роден в чужбина – Джордж I от Хановер, днешна Германия.
На 1 май 1707 г., съгласно актовете на Съединението (Acts of Union), кралствата на Англия и Шотландия се обединяват като една суверенна държава, станала известна като Великобритания. Ан продължава да управлява като кралица на Великобритания и Ирландия до смъртта си през 1714 г. В периода на нейното царуване творят писателите Даниел Дефо и Джонатан Суифт и ученият Исак Нютон.
Ан е родена по време на управлението на Чарлз II от неговия по-малък брат и предполагаем наследник Джеймс, чийто римокатолицизъм не е популярен в Англия. По инструкции на Чарлз Ан и по-голямата й сестра Мери са отгледани като англиканки. Мери се омъжва за техния холандски протестантски братовчед Уилям III Орански през 1677 г., а Ан се омъжва за принц Джордж от Дания през 1683 г. След смъртта на Чарлз през 1685 г. Джеймс наследява трона, но само три години по-късно той е свален от власт в Славната революция от 1688. Мери и Уилям стават съвместни монарси. Въпреки че сестрите са били близки, разногласия относно финансите, статуса и избора на познанства на Ан възникват малко след възкачването на Мери и те се отчуждават. Уилям и Мери нямат деца. След смъртта на Мери през 1694 г. Уилям управлява сам до смъртта си през 1702 г., когато Ан го наследява.
Последната бременност на Ан завършва на 25 януари 1700 г. с мъртво раждане. Тя е била бременна най-малко 17 пъти преди това и е правила спонтанен аборт или е раждала мъртвородени деца най-малко 12 пъти. От петте й живородени деца четири умират преди да навършат две години. Ан е има пристъпи на “подагра” (болки в крайниците и евентуално в стомаха и главата) от 1698 г. Въз основа на нейните фетални загуби и физически симптоми, тя има антифосфолипиден синдром. Други предполагаеми причини за нейните неуспешни бременности са листериоза, диабет и вътрематочно забавяне на растежа.
Англичаните в съюз с другите протестанти в Европа спечелват няколко войни срещу Франция. В Лондон през 1712 г. е завършена реконструкцията на катедралата “Свети Павел”, която е пострадала по време на Големия пожар през 1666 г. Пред входа на възстановената катедрала “Свети Павел” слагат статуя на кралица Ан. Тази статуя е на същото място и до днес.
По време на управлението си Ан предпочита умерените политици от Торите, които са по-склонни да споделят нейните англикански религиозни възгледи, отколкото техните противници, вигите. Вигите стават по-могъщи по време на Войната за испанското наследство до 1710 г., когато Ан уволнява много от тях от длъжност.
Тя проявява жив интерес към държавните дела и е покровителка на театъра, поезията и музиката. Тя субсидира Джордж Фридерик Хендел с £200 на година. Тя спонсорира висококачествени медали като награди за политически или военни постижения. Те са произведени в монетния двор от Исак Нютон и Джон Крокър. Тя посвещава Нютон в рицар, когато посещава Кеймбридж през 1705 г.
Докато Ирландия е подчинена на английската корона, а Уелс е част от кралство Англия, Шотландия остава независима суверенна държава със собствен парламент и закони. Актът за заселване от 1701 г., приет от английския парламент, се прилага в кралствата Англия и Ирландия, но не и в Шотландия, където силно малцинство желае да запази династията Стюарт и нейното право на наследяване на трона. Ан обявява, че е „много необходимо“ да сключи съюз между Англия и Шотландия в първата си реч пред английския парламент и съвместна англо-шотландска комисия се събира в бившата й резиденция, Кокпит, за да обсъди условията през октомври 1702 г. Съгласно Актовете на съюза Англия и Шотландия (The acts of union) се обединяват в едно кралство, наречено Великобритания, с един парламент на 1 май 1707 г. Последователна и пламенна поддръжничка на съюза въпреки съпротивата от двете страни на границата, Ан присъства на благодарствена служба в катедралата Сейнт Пол.
Управлението на Ан е белязано от по-нататъшното развитие на двупартийната система. Като цяло торите подкрепят англиканската църква и благоприятстват поземлените интереси на селското благородство, докато вигите са в съответствие с търговските интереси и протестантските дисиденти. Като ангажирана англиканка, Ан подкрепя торите. Първите й министри са предимно тори и включват такива висши тори като Даниел Финч, 2-ри граф на Нотингам, и чичо й Лорънс Хайд, 1-ви граф на Рочестър. Министерския съвет е оглавен от лорд ковчежник лорд Годолфин и любимецът на Ан, херцогът на Марлборо, които са смятани за умерени тори, заедно с председателя на Камарата на общините, Робърт Харли.
По-големият брат на ерцхерцог Карл, император Йосиф I, умира през април 1711 г. и Карл го наследява в Австрия, Унгария и Свещената Римска империя. Да му се даде и испанския трон вече не е в интерес на Великобритания, но предложеният мир от Утрехт, представен на парламента за ратифициране, не стига толкова далеч, колкото искат вигите, за да обуздаят амбициите на Бурбоните. В Камарата на общините мнозинството на торите е безапелационно, но не и Камарата на лордовете. Виждайки нужда от решителни действия за заличаване на мнозинството против мира в Камарата на лордовете и не виждайки алтернатива, Ан неохотно създава дванадесет нови колеги, въпреки че такова масово създаване на колеги е безпрецедентно. Лорд Марлборо е освободен от поста командир на армията. Мирният договор е ратифициран и военното участие на Великобритания във войната за испанското наследство приключва.
С подписването на Договора от Утрехт френският крал Луи XIV призна наследството на Хановер във Великобритания. Въпреки това, клюките, че Ан и нейните министри предпочитат наследяването на нейния полубрат, а не на хановерците, продължават, въпреки опроверженията на Ан публично и насаме. Слуховете се подхранваха от нейните последователни откази да позволи на някой от хановерците да посети или да се премести в Англия и от интригите на Харли и държавния секретар на торите лорд Болингброк, които водят отделни и тайни разговори с нейния полубрат за възможна реставрация на Стюартите до началото на 1714 г.
Близкото й приятелство със Сара Чърчил, херцогинята на Марлборо, се влоши в резултат на политически различия. Херцогинята си отмъщава с нелицеприятно описание на кралицата в нейните мемоари, което е широко прието от историците, докато Ан не е преоценена в края на 20 век.
Ан е измъчвана от лошо здраве през целия си живот и от тридесетте си години тя става все по-болна и затлъстявала. Въпреки 17 бременности, тя почива без наследници и е последният монарх от рода на Стюарт. Съгласно Акта за заселване от 1701 г., който изключва всички католици, тя е наследена от втория си братовчед Джордж I от Хановерския дом.
Според съвременните историци традиционните оценки на Ан като дебела, непрекъснато бременна, под влиянието на фаворити и без политическа проницателност или интерес може да произтичат от сексистки предразсъдъци срещу жените. Авторът Дейвид Грийн отбелязва: „Нейното правителство не е, както се предполагаше, правителство на фусти. Ан често е успявала да налага волята си, въпреки че като жена в епохата на мъжко господство и загрижена за здравето си, нейното царуване е белязано от увеличаване на влиянието на министрите и намаляване на влиянието на Короната.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
