Виктория (Alexandrina Victoria; 1819 – 1901) е кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 1837 г. до смъртта си през 1901 г. Известно като Викторианска ера, нейното управление от 63 години е по-дълго отколкото всеки предишен британски монарх.
Времето на кралица Виктория е свързано с разцвет на Индустриалната революция, която заменя ръчния труд с масовото използване на машини. Също така на политическа, научна и военна промяна в Обединеното кралство и е белязан от голямо разширяване на Британската империя. През 1876 г. британският парламент гласува да й даде допълнителната титла императрица на Индия. Кралица Виктория е родена в Кенсингтън палас и е първият монарх, който използва Бъкингамския дворец за официална резиденция от 1837 г. Кралицата оцелява в няколко атентата срещу нея.
Виктория е дъщеря на принц Едуард, херцог на Кент (четвъртият син на крал Джордж III), и принцеса Виктория от Сакс-Кобург-Заалфелд. След смъртта на баща си и дядо си през 1820 г., тя е отгледана под строг надзор от майка си и нейния контрольор Джон Конрой. Тя наследява трона на 18 години, след като тримата по-големи братя на баща й почиват.
В дневника си тя пише:
„Бях събудена в 6 часа от мама, която ми каза, че архиепископът на Кентърбъри и лорд Конингъм са тук и искат да ме видят. Станах от леглото и отидох в хола си (само в моя халат) и ги видях. Тогава лорд Конингам ме уведоми, че моят беден чичо, кралят, вече го няма и е издъхнал в 12:30 часа тази сутрин, и следователно, че аз съм кралица.”
Виктория се омъжва за първия си братовчед, принц Алберт от Сакс-Кобург и Гота, през 1840 г. Децата им се женят в кралски и благороднически семейства из целия континент, спечелвайки на Виктория прозвището „бабата на Европа“ и разпространявайки хемофилия сред европейските кралски особи. След смъртта на Алберт през 1861 г. Виктория потъва в дълбок траур и избягва публични изяви. Любовта между Виктория и принц Албърт е смятана за една от най-романтичните в света.
По време на брака си те са неразделни. Кралицата подкрепя съпруга си, към когото като чужденец първоначално се отнасяли с недоверие в Лондон. Той пък е пръв нейн съветник по държавните въпроси, особено дипломацията. Двамата имат девет деца през 20-годишния си семеен живот. Неочакваната смърт на принц Албърт е в резултат на заболяване от тиф.
Виктория като конституционен монарх се опитва да повлияе на правителствената политика и министерските назначения. Публично, тя се превръща в национална икона, която се идентифицира със строги стандарти на личен морал.
През 1845 г. Ирландия е засегната от картофена мана. През следващите четири години над един милион ирландци загиват и още един милион емигрират. В Ирландия Виктория е наречена „Кралицата на глада“ въпреки, че през 1847 г. тя лично дарява £2000 (еквивалентно на £7,5 милиона през 2023 г.) на Британската асоциация за подпомагане, повече от всеки друг индивидуален дарител.
В международен план Виктория проявява силен интерес към подобряването на отношенията между Франция и Великобритания. Тя е домакин на няколко посещения между британското кралско семейство и дома на Орлеан, които са свързани чрез брак с Кобургите. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт отсядат при крал Луи Филип I в Château d’Eu в Нормандия. Тя е първият британски или английски монарх, посетил френски монарх след срещата на Хенри VIII и Франсис I на “Полето на златния плат” през 1520 г. Когато Луи Филип прави реципрочно пътуване през 1844 г., той става първият френски крал, посетил британски суверен. Луи Филип е свален от власт в революциите от 1848 г. и бяга в изгнание в Англия. В разгара на революционния страх в Обединеното кралство през април 1848 г. Виктория и семейството й напускат Лондон за по-голяма безопасност на Osborne House, частно имение на остров Уайт, което те са закупили през 1845 г. и преустроили. Демонстрациите на чартистите и ирландските националисти не успяват да привлекат широка подкрепа.
В началото на 1855 г. правителството на лорд Абърдийн, коeто заменя това на лорд Дерби, пада след обвинения за лошото управление на британските войски в Кримската война. Виктория се обръща към Дерби и Ръсел, за да сформират министерство, но нито един от тях няма достатъчна подкрепа и Виктория е принудена да назначи Палмерстън, с който е във враждебни отношения за министър-председател.
Наполеон III, най-близкият съюзник на Великобритания в резултат на Кримската война, посещава Лондон през 1855 г. и същата година Виктория и Алберт връщат посещението. Те посещават Exposition Universelle (наследник на Великата изложба, под патронажа на Алберт в Лондон от 1851 г.) и са почетни гости на бал с 1200 гости в Двореца Версай.
В резултат на нейното уединение след смъртта на принц Алберт британският републиканизъм временно набира сила, но през втората половина на управлението й популярността й се възстановява. Министър-председателя лорд Палмерстън умира през 1865 г. и след кратко министерство, ръководено от Ръсел, лорд Дарби се връща на власт. През 1866 г. Виктория присъства на държавното откриване на парламента за първи път след смъртта на Алберт. На следващата година тя подкрепя приемането на Закона за реформа от 1867 г., който удвоява електората чрез разширяване на избирателното право до много градски работещи мъже. Дарби подава оставка през 1868 г., за да бъде заменен от Бенджамин Дизраели, който очарова Виктория. „Всеки обича ласкателствата“, казва той, „и когато отидете при кралски особи, трябва да ги нанесете с мистрия.“ С фразата „ние, авторите, госпожо“, той й прави комплимент. Министерството на Дизраели продължава само няколко месеца и в края на годината неговият съперник от либералите Уилям Гладстон е назначен за министър-председател. Виктория намира поведението на Гладстон за далеч по-малко привлекателно.
След Индийското въстание от 1857 г. Британската източноиндийска компания, която управлява голяма част от Индия, е разпусната, а британските владения и протекторати на Индийския субконтинент са официално включени в Британската империя. Кралицата има сравнително балансиран поглед върху конфликта и осъжда зверствата и от двете страни. Тя пише за „чувствата си на ужас и съжаление от резултата от тази кървава гражданска война“ и настоява, подтиквана от Алберт, че официална прокламация, обявяваща прехвърлянето на властта от компанията към държавата, „трябва да вдъхва чувства на щедрост, благосклонност и религиозна толерантност“. По нейно нареждане препратка, заплашваща „прокопаването на местните религии и обичаи“, е заменена с пасаж, гарантиращ религиозната свобода.
Между април 1877 г. и февруари 1878 г. тя пет пъти заплашва да абдикира, докато оказва натиск върху Дизраели да действа срещу Русия по време на Руско-турската война, но нейните заплахи не оказват влияние върху събитията или тяхното приключване с Берлинския конгрес.
Експанзионистичната външна политика на Дизраели, която Виктория подкрепя, води до конфликти като Англо-зулуската война и Втората англо-афганистанска война. „Ако искаме да запазим позицията си на първокласна сила“, пише тя, „трябва… да сме подготвени за атаки и войни, където и да е, НЕПРЕКЪСНАТО.“ Виктория вижда експанзията на Британската империя като цивилизована и доброкачествена, защитаваща местните народи от по-агресивни сили или жестоки владетели: „Не е в нашия обичай да анексираме държави“, казва тя, „освен ако не сме задължени и принудени да го направим.“
През 1887 г. Британската империя празнува Златния юбилей на Виктория. Тя отбелязва петдесетата годишнина от възкачването си на 20 юни с банкет, на който са поканени 50 крале и принцове. На следващия ден тя участва в процесия и присъства на благодарствена служба в Уестминстърското абатство. По това време Виктория отново е изключително популярна.
Нейният диамантен юбилей през 1897 г. също е момент на обществено празнуване. Тя почива на остров Уайт през 1901 г. Последният британски монарх от рода Хановер, тя е наследена от сина си Едуард VII от дома Сакс-Кобург и Гота.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
