ROBERT LOUIS STEVENSON

Робърт Луис Стивънсън

Робърт Луис Стивънсън (13.11.1850 – 3.12.1894) е шотландски романист, поет, есеист и пътеписец и наред с Робърт Бърнс (Robert Burns) и сър Уолтър Скот (sir Walter Scott) е един от най-известните шотландски писатели. Остава в литературната история с известните си произведения като „Островът на съкровищата“ (Treasure Island), „Отвлечен“ (Kidnapped), „Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд“ (Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde) и „Градината на стиховете на едно дете“ (A Child’s Garden of Verses). Стивънсън е литературна знаменитост през живота си и неговите приключенски разкази и живи герои пленяват читателите повече от век.

Творбите на Стивънсън се славят със своето богато разказване на истории, ярки герои и психологическа дълбочина. Неговото влияние се простира отвъд литературата в сферите на психологията, с неговия „Д-р Джекил и мистър Хайд“, изследващ двойствеността на човешката природа – идея, която е дълбоко вкоренена в западната култура.

Стивънсън произхожда от семейство на инженери, които са проектирали повечето шотландски фарове – и от него съвсем естествено се очаква да се присъедини към семейния бизнес. През 1867 г. той започва да учи инженерство в Единбургския университет, но за жалост не изпитва ентусиазъм към материята и по-късно пише, че „по това време вече имах личната си решимост да бъда писател“.

През 1871 г. той съобщава тази новина на родителите си, но заедно се съгласяват да се върне в университета, за да учи право, в случай че не може да се издържа финансово с перото. Стивънсън завършва образованието си през 1875 г., но няма намерение да практикува право.

Въпреки че избира литературата пред фаровете, пътуванията му из Шотландия с баща му Томас, за да инспектират постройките, може би са дали вдъхновение за творчеството му. Предполага се, че островът на скелетите от „Островът на съкровищата“ е базиран или на Фидра във Фърт ъф Форт, или на Унст на Шетландските острови.

Докато е във Франция през 1876 г., се среща и се влюбва във Фани Ван де Грифт Осбърн, американка, която е с 10 години по-възрастна от него, омъжена (макар и отчуждена от съпруга си) и с деца. Тя се връща в Калифорния през 1878 г., но 1 година по-късно Стивънсън тръгва от Гринок, близо до Глазгоу, на трудно пътуване, за да се ожени за нея.

Прекосяването Атлантическия океан с кораб и Америка с влак води до създаването на два пътеписа – „През равнините“ от 1892 г. и „Любителят емигрант“, публикуван посмъртно през 1895 г. Въпреки че пътуването е творчески обогатяващо, нехигиеничните условия в транспорта водят до влошаване на и без това крехкото му здраве (проблеми с дробовете).

На борда на кораба се настанява във втора класа – едно ниво по-високо от тази на кормчията – тясна, смрадлива и мръсна, а във влака след това положението не е по-различно. „Казват ми, че съм изглеждал като човек на прага на смъртта“, пише той в „През равнините“, „толкова много ме беше разклатило това дълго пътуване“.

Скоро след като пристига в Монтерей, където Фани е отседнала, Стивънсън решава да отиде на къмпинг с надеждата, че свежият въздух ще възстанови здравето му, докато чака тя да се разведе. Но докато е в ранчо за кози в долината Кармел, се разболява тежко. Фермерите го спасяват, след което се премества в къща – сега музей на Робърт Луис Стивънсън – в Монтерей, за да се възстанови напълно. Когато скоро след това Фани се премества обратно в дома си в Оукланд, Стивънсън се премества в Сан Франциско, преди поредното му заболяване да го прати под грижите на Фани. По-късно Стивънсън се описва в деня на сватбата им, 19 май 1880 г., като „нищо друго освен кашлица и кости“.

Въпреки хроничните си здравословни проблеми, Стивънсън е безстрашен пътешественик. Неговите пътувания често осигуряват материал за писането му, както се вижда от книги като “В южните морета” (In the South Seas) и “През равнините” (Across the Plains). Неговите пътувания го повлияват, давайки на работата му широка и съпричастна гледна точка, която изпреварва времето си.

Стивънсън, Фани и синът на Фани, Лойд, прекарват по-голямата част от 80-те години на XIX в. в преследване на топлото време и чистия въздух из Европа, за да облекчат дихателните проблеми на Стивънсън. През тези години авторът написва най-популярните си романи, като понякога приема лекарствен кокаин. След като отново живее за кратко в Америка, през 1888 г. семейството се отправя на продължителна ветроходна екскурзия в южните морета, като посещава места като Френска Полинезия и Хаваите (където се сприятелява с крал Калакауа).

В края на 1889 г. решават да се установят в Самоа (въпреки че по време на строежа на къщата си плават до места като Австралия и Нова Зеландия). Стивънсън получава името Туситала („разказвач на приказки“) и научава самоански език, като дори първоначално публикува „Дяволското шише“ (1891 г.) на този език. Вайлима, домът на Стивънсън на остров Уполу (вторият по големина самоански остров), сега е музей.

Животът в Самоа оказва огромно влияние върху творчеството му като го кара да пише антиимпериалистически коментари в „Справка за историята“: (1892 г.), художествените новели „Плажът на Фалеса“ и „Прилив“ (1894 г.), както и в няколко писма до лондонския вестник „Таймс“. „Виждам, че романтичното обкръжение е възможно най-лошото обкръжение за един романтичен писател“, заявява сурово колегата му Оскар Уайлд, но според изследователката Анна Факторович „историята на Самоа на Стивънсън е била значим исторически справочник и теоретичен труд за по-късните антиколониални писатели“, които „често казват, че са се учили и възхищавали на някои от произведенията на Стивънсън“.

Само няколко години след като пуска корени в Самоа, Стивънсън умира – но изненадващо виновни за това не са белите му дробове. На 3 декември 1894 г. Стивънсън помага на Фани да направи майонеза за вечерята. „Започнах да смесвам майонезата; той сипваше олиото капка по капка“, пише Фани в писмо до приятел. „Изведнъж остави бутилката, клекна до масата и опря главата си на нея.“ 44-годишният автор е получил мозъчен кръвоизлив и умира няколко часа по-късно. Стивънсън е погребан близо до върха на планината Вей; епитафията на гроба му е едно от собствените му стихотворения – „Реквием“.

Три години преди смъртта си Стивънсън подарява рождения си ден на 12-годишно момиче. Ани Иде, която се преместила в Самоа, когато баща ѝ бил назначен за президентски комисар, била родена на 25 декември и разбираемо негодувала, че Коледа краде светлината на прожекторите ѝ. Стивънсън решава да подари на Ани рождения си ден на 13 ноември, като дори създава фалшив юридически документ, за да очертае условията. В него се посочвало, че той прехвърля на нея всичките си привилегии за рождения ден, включително „яденето на богати меса и получаването на подаръци“.

Наследството на Стивънсън е дълбоко, като неговите романи и разкази остават популярни и влиятелни. Той е запомнен и с есетата си за писането и вярата в писателския занаят, вдъхновявайки бъдещите поколения писатели да преследват приключенията и дълбочината в своите разкази. Животът и творчеството му отразяват дълбокото желание за приключения и разбиране на сложността на човешката природа.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button