Самюел Пепис е английски военноморски администратор и член на парламента, който е най-известен с дневника, който води в продължение на десетилетие, докато е все още сравнително млад мъж. Роден през 1633 г. в Лондон, дневникът на Пепис предоставя разказ от първа ръка за важни събития в Англия от 17-ти век, като короноването на Чарлз II (1661), Голямата чума в Лондон (the Great Plague of London, 1665), Втората холандска война (the Second Dutch War, 1665-1667) и Големият пожар в Лондон (the Great Fire of London, 1666).
Пепис започва да води дневника си на 1 януари 1660 г. и продължава до 31 май 1669 г., когато спира да пише поради страх да не загуби зрението си. Записите в дневника му предлагат подробна информация за личния му живот, политиката на деня и социалния и културен пейзаж на Англия след периода на Републиката по време на Реставрацията на Монархията. Заслужава да се отбележи, че Пепис е написал дневника си със смесица от стенография и код, който сам е измислил, което го направило нечетим докато не е открито обяснението на кода, оставено от самия Пепис в края на неговия живот и съответно преписан и публикуван за първи път през 19 век.
Дневникът на Пепис се слави със своите ярки, откровени и често хумористични описания. Той не се свени да описва собствените си недостатъци, включително извънбрачните си връзки и борбата си с парите. Нещо повече, неговите разкази за събития като голямата чума и пожара са особено ценни за историците поради тяхната детайлност и точност.
Например неговите описания на Големия пожар, който унищожава голяма част от Лондон през 1666 г., предоставят основен разказ на очевидец за бедствието и последиците от него върху града и неговите жители.
Освен дневника си, Самуел Пепис има успешна кариера като военноморски администратор. Той изиграва ключова роля в професионализирането на Кралския флот и често се смята за полагане на основите на неговата модерна административна система. Той е бил главен секретар на Адмиралтейството както при крал Чарлз II, така и при крал Джеймс II и е допринесъл за различни реформи, които подобряват ефикасността и ефективността на флота.
Пепис също е член на парламента и член на Кралското общество, което отразява участието му в научния и политически дискурс на времето. Неговата библиотека, която той завещава на Magdalene College, Кеймбридж, остава важна колекция за изучаване на Англия от 17-ти век.
Самюел Пепис умира през 1703 г., но наследството му продължава да живее чрез неговия дневник. Неговите подробни наблюдения предоставят прозорец към ежедневния живот и основните събития на Реставрационна Англия, което прави дневника му един от най-важните първични източници за изследване на периода. Дневникът на Самюъл Пепис остава завладяващ, забавен и безценен ресурс за историци, учени и всеки, който се интересува от английския живот през 17-ти век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
