Сохо е район в лондонското кметство наречено град Уестминстър (The City of Wesminster Borough), част от Уест Енд (West End). Първоначално модерен квартал за аристокрацията постепенно се превръща е един от основните развлекателни квартали в столицата от средата на 19-ти век.
През Средновековието районът, който сега е Сохо е земеделска земя, принадлежала на абата и манастира на Абингдън (Abbot and Convent of Abingdon). През 1536 г. земята е взета от Henry VIII като кралски парк към двореца Уайтхол (Palace of Whitehall). В следващите 100 години земята е продадена и се превръща в самостоятелна енория в края на 17-ти век, когато започват да се изграждат сгради за висшата класа, включително на площад Сохо (Soho square) през 1680-те. Църквата Света Анна (St. Anne’s Church) е създадена в края на 17 век и остава важна местна забележителност. Други църкви са църквата на Дева Мария Успение Богородично (the Church of the Assumption of the Virgin Mary) и църквата Свети Григорий и Свети Патрик (the church of St. Gregory and St. Patrick) на площад Сохо.
Аристокрацията напуска квартала в средата на 19-ти век, когато Сохо е силно засегнат от избухване на холера през 1854 г. През по-голямата част от 20-ти век Сохо е имал репутация на база за секс индустрията в допълнение към нощния си живот и местоположението му за централите на водещи филмови компании. От 80-те години на миналия век районът претърпява значително осъвременяване. Сега това е предимно модерен квартал с луксозни ресторанти и медийни офиси и с малък остатък от места, свързани със секс индустрията.
Самото име „Сохо“ има интересна история, произхождаща от ловния вик от 16-ти век „со-хоу“, който ловците крещяли, докато преследвали дивеч в някогашни полета и пасища. До 1682 г. името “Сохо” е записано на официалните карти и вече е било използвано много преди това. Херцогът на Монмут е използвал известното “Soho” като обединителен призив по време на битката при Седжмур (the battle of Sedgemoor) през 1685 г., но дотогава районът вече е добре установен с това име.
Името Сохо е използвано и от други развлекателни и ресторантски квартали по света, като зоната за забавление Сохо, Хонг Конг и културната и търговска зона на Сохо в Малага. Кварталът в Ню Йорк Сохо, Манхатън също е препратка към Сохо в Лондон. Докато други градове по света са приели името „Сохо“ за собствените си квартали, това обикновено са местни адаптации. Например SoHo в Манхатън означава „южно от Хюстън Стрийт“ (south of Houston Street), SoHo в Хонг Конг се отнася до местоположението му на юг от Холивуд Роуд. Питсбърг обаче е единственото място, което признава името си Сохо като пряко вдъхновено от това на Лондон.
Сохо е с площ около 1 квадратна миля (2,6 km2), ограничена от Шафтсбъри авеню на юг, Оксфорд Стрийт на север, Риджънт Стрийт на запад и Чаринг Крос Роуд на изток и никога не е бил административна единица с официално определени граници. Районът на запад е известен като Мейфеър (Mayfair), на север Фицровия (Fitzrovia), на изток Сейнт Джайлс и Ковънт Гардън (St Giles and Covent Garden), а на юг Сейнт Джеймс (St James’s). Чайнатаун (China town), районът между площад Лестър (Leicester Square) на юг и Шафтсбъри авеню (Shaftesbury Avenue) на север, е част от района. Сохо е част от избирателния район на Уест Енд, който избира трима съветници в градския съвет на Уестминстър (Westminster City Council).
Най-близките станции на лондонското метро са Oxford Circus, Piccadilly Circus, Tottenham Court Road, Leicester Square и Covent Garden.
С нарастването на населението на Лондон в края на 17-ти век започва застрояването и на Сохо, с големи имоти като Monmouth House (построена за Джеймс Скот, 1-ви херцог на Монмут, най-големият незаконен син на Чарлз II), Leicester House, Fauconberg House, Carlisle House и Newport House.
Площад Сохо (Soho Square) е заложен за първи път през 1680-те години на бившите Сохо Филдс. Фърт построява първите къщи около площада, който първоначално се е наричал Кинг Скуеър в чест на Чарлз II, а в центъра е била поставена негова статуя. Площадът е станал известен като площад Сохо от 1720 г., като в този момент има модерни къщи от всички страни. Само № 10 и № 15 от този период са оцелели и в 21-ви век.
Въпреки че графовете Лестър и Портланд са възнамерявали Сохо да бъде имение от по-висока класа, сравнимо с Блумсбъри, Мерилебон и Мейфеър, то никога не се е развило като такова. Имигрантите започват да се заселват в района от около 1680 г. нататък, особено френските хугеноти след 1688 г. Районът става известен като френския квартал на Лондон. Френската църква (French church) на площад Сохо е основана от хугеноти и открита през 1893 г.
Значително събитие в историята на Сохо е избухването на епидемия от холера през 1854 г. Причината е вода от обществената помпа на кръстовището на Broad Street (сега Broadwick Street) и Cambridge Street (сега Lexington Street), близо до задната стена на днешния пъб на Джон Сноу.
До средата на 18-ти век аристократите, които живеели на Сохо Скуеър или Джерард Стрийт, се преместват в по-модерните райони като Мейфеър. Аристокрацията изчезнала от Сохо до 19-ти век, за да бъде заменена от проститутки, музикални зали и малки театри. Населението нараства значително до 1851 г., което прави района един от най-гъсто населените райони на Лондон с жилища с хронична пренаселеност и болести. Избухването на холера от 1854 г. кара останалите семейства от горната класа да напуснат района. До 1875 г. са построени множество болници, за да се справят със здравословния проблем.
Търговията с ресторанти в Сохо се подобрява драстично в началото на 20-ти век. Изграждането на нови театри по протежението на Shaftesbury Avenue и Charing Cross Road подобрява репутацията на района. Пъбовете в Сохо нарастват в популярността си през 30-те години на миналия век и са пълни с автори, поети и художници.
Сохо винаги е бил рай за художници, музиканти и писатели. Репутацията му на творчески център е затвърдена през 20-ти век, когато става дом на някои от най-авангардните художници и музиканти в града. В средата на 20-ти век Сохо е сърцето на лондонската филмова индустрия с много продуцентски компании и студия, базирани там, включително британската централа на Twentieth Century Fox и офисите на Британския борд на филмовата индустрия. Докато филмовата индустрия постепенно се изнася като част от общата тенденция на намален интерес към киното в световен мащаб с възхода на социалните мрежи, кварталът все пак запазва творческата си енергия в множество други форми.
Освен музикални зали и театри, Сохо разполага с редица художествени галерии, показващи съвременни и експериментални произведения. Галерията на фотографа (The photographer’s gallery) например е основна институция, посветена на фотографията, докато по-малки, независими галерии са осеяни в района, предлагайки платформа за нововъзникващи артисти.
Архитектурата в Сохо е смесица от стилове, отразяващи разнообразната му история. Разхождайки се из района, можете да намерите всичко – от градски къщи в джорджиански стил до сгради от викторианската епоха, както и по-нови сгради, които се намират до по-стари сгради. Улиците му са тесни и често криволичещи, създавайки усещане за лабиринт, което контрастира с големите авенюта на съседните квартали като Мейфеър и Блумсбъри.
По-новите разработки на Soho се фокусираха върху съживяването на неговите пространства, като същевременно се запазва отличителния му характер. Например, оживеният площад Soho Square предлага зелена почивка насред градската суматоха и е заобиколен от исторически сгради, включително класическите джорджиански къщи.
Сохо е символ на нощния живот в Лондон, а самото то е станало олицетворение на забавленията по света. Ako посещавате през деня – отделете цял ден, а през нощта – отделете цяла нощ. Репутацията на Сохо като основен развлекателен квартал в Лондон произтича от театри като Windmill Theatre на Great Windmill Street и Raymond Revue Bar, собственост на предприемача Пол Реймънд (Paul Raymond), и музикални клубове като 2i’s Coffee Bar и Marquee Club. Близката улица Denmark Street е домакин на множество музикални издателства и магазини за инструменти от 1950-тe нататък.
Raymond Revuebar на No. 11 Walker’s Court е малък театър, специализиран в стриптийз и голи танци. Той е собственост на Пол Реймънд и е открит през 1958 г. Фасадата поддържала ярко осветен знак, обявяващ го за „Световен център на еротичните забавления“. Впоследствие Реймънд взема под наем Windmill и го управлява като място за “голо забавление” до 1981 г. Горният етаж става известен като Булевардния театър и през 1980 г. е превърнат в комедиен клуб, наречен “The Comic Strip” от малка група алтернативни комици, включително Рик Маял, Доун Френч, Дженифър Сондърс, Алексей Сейл и Адриан Едмъндсън, преди те да станат популярни със сериала The Comic Strip Presents на Channel 4.
Театърът претърпява финансови затруднения поради нарастващия наем, което води до затварянето му през 2004 г. Той се превръща в гей бар и кабаре място, наречено Too2Much. През 2005 г. Елтън Джон (Elton John) организира там съвместно ергенско парти с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш в очакване на тяхното гражданско партньорство. Впоследствие мястото е преименувано на Soho Revue Bar, но е затворено през 2009 г.
След упадъка на секс индустрията в Сохо през 80-те години на 20 век районът се връща към квартал с малко по-жилищен облик. Жилищната асоциация на Сохо е създадена през 1976 г., за да осигури разумни жилища под наем. До 21-ви век тя е придобила около 400 апартамента. Създаден е музей на Сохо. Квартала е близо до сърцето на театралния район на Лондон и е дом на Soho Theatre, построен през 2000 г., за да представя нови пиеси и комедии.
Кулинарната сцена на Сохо е също толкова впечатляваща. Много малки и достъпни ресторанти и кафенета са създадени в Сохо през 19-ти век, особено в резултат на гръцката и италианската имиграция. Първоначално на тези ресторанти не са гледа благосклонно, но репутацията им се променя в началото на 20-ти век. През 1924 г. се съобщава, че „в последните години евтините ресторанти в Сохо са се радвали на изключителна мода.“ Kettner’s е ресторант на улица Romilly, създаден през 1867 г. от главния готвач на Наполеон III Огюст Кетнер (Auguste Ketner). Той е бил често посещаван от Алберт (Albert), принц на Уелс (където се твърди, че е вечерял с любовницата си Лили Лангтри) и Оскар Уайлд (Oscar Wilde). Ресторантът оцелява и през двете световни войни без инциденти и е бил редовно посещаван от Агата Кристи (Agatha Christie) и Бинг Кросби (Bing Crosby).
Gerrard Street е центърът на китайския квартал в Лондон и заедно с Lisle Street и Little Newport Street, помещава смесица от компании за внос, магазини за ориенталска храна и ресторанти. Улични фестивали се провеждат през цялата година, особено на китайската Нова година. През март 2022 г. Cadbury отвори временен магазин за веган шоколад на улица Bateman 15.
На 37 Gerrard Street е живял философът Edmund Burke (1729-1797). Държавен деец, писател, оратор, политически теоретик и философ. Представител на епохата на Просвещението (18 в.). Основните му трудове са “A Vindication of Natural Society”, “A Philosophical Enquiry into the Origin of Our Ideas of the Sublime and Beautiful” и “Reflections on the Revolution in France”.
Улица Карнаби (Carnaby Street) е построена в края на 17 век и получава името си от къщата на семейство Карнаби. Първоначално е популярна резиденция за хугенотите, преди да бъде населена с магазини през 19-ти век. През 1957 г. са открити редица модни бутици, които се превръщат в един от модните центрове на Swinging London от 60-те години на миналия век.
Улица Фрит (Frith Street) e била популярна аристократична резиденция, макар и без толкова чуждестранни жители, колкото някои други улици. Плоча над вратата на сцената на театър Принц Едуард (Prince Edward Theatre) идентифицира мястото, където Моцарт (Mozart) е живял като дете между 1764-65.
John Logie Baird за първи път демонстрира телевизия в своята лаборатория на номер 22 през 1926 г. Помещението сега е местоположението на Bar Italia. Джаз клубът на Рони Скот (Ronnie Scott’s Jazz Club) се намира на No 46 Frith Street, след като се премества там от Gerrard Street през 1965 г.
Old Compton Street в края на 18-ти и 19-ти век се превръща в популярно място за срещи на френските изгнаници. Улицата е родното място на европейския рок клуб (2i’s club) и е мястото на първото порно кино в Англия (The Compton Cinema Club). Дъги Милингс (Dougie Millings), шивача на The Beatles, има първия си магазин на номер 63. Old Compton Street сега е ядрото на гей общността в Лондон, където има няколко бизнеса, обслужващи я.
Wardour Street става известна с търговците на антики и мебели. Няколко музикални издателства са създадени тук в началото на 20-ти век, включително Novello and Co. Най-известното място е митичния рок клуб Marquee Club на No. 90 (между 1964 и 1988 г), в който са свирили Led Zeppelin, The Who, Yes, Jimi Hendrix, Pink Floyd, The Rolling Stones, David Bowie и дори българската рок звезда Милена Славова. Друго рок свърталище от 1970-те е кръчмата The Intrepid Fox на номер 97/99 затворено през 2006 г.
На Denmark Street се намират известните магазини за музикални инструменти и звукозаписни студия от времето на Rolling Stones, David Bowie и Eric Clapton.
През 1991 г. общността на Сохо създава стенопис в западния край на Бродуик Стрийт (Broadwick Street), за да отпразнува героите и местата, които правят района толкова специален.
В долната част на стенописа има струпване на забележителни жители и клиентела на Сохо, включително философа и критик на капитализма революционерът Karl Marx (1818-1883), художникът и поет William Blake (1757-1827), поетът Dylan Thomas (1914-1953) и джаз музикантът George Melly (1926 -2007 г.). Когато часовникът отмери точен час, погледнете внимателно, за да видите как Маркс отпива кутия кока-кола, докато оперната певица Teresa Cornelis (1723-1797) намига на бившия си любовник Casanova (1725-1798), който връща услугата, като й духа целувка. Маркс всъщност е живял на Дийн Стрийт (Dean Street) през 1850-те със семейството си, над това, което сега е ресторант Quo Vadis. По време на престоя си в Сохо Маркс и съпругата му претърпяват загубата на три от децата си в ранна детска възраст, докато той написва предложението си за Комунистическия манифест в стая над кръчмата „Червения лъв“ (Red lion) на улица Great Windmill.
Междувременно партитата на Тереза в дома й, Carlisle House на площад Сохо, са легендарни в средата на 18 век. Тя ражда дъщеря София по време на афера с италианския плейбой Казанова, който посещавал къщата.
Berwick Street Market, който съществува от 18-ти век, е друго място, което трябва да посетите в Сохо. Предлага пресни продукти, улична храна и разнообразие от независими сергии, продаващи всичко от винилови плочи до ретро дрехи.
Като цяло Сохо е смесица от култура, история и модерност. Независимо дали търсите авангардна мода, ресторанти от световна класа, исторически забележителности или вечер в един от най-оживените квартали на Лондон, Soho предлага по нещо за всеки. Това е място, където традицията и иновацията съжителстват и където богатата история на Лондон среща неговата модерна, космополитна идентичност.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
