The Swinging Sixties (главоломните години) е културна революция, задвижвана от младите хора, която се случва в Обединеното кралство от средата до края на 60-те години на миналия век, наблягайки на модерността и отдаването на забавления и хедонизъм, със Swinging London като негов център. Това е период на разцвет в изкуството, музиката и модата и е символизиран от „износа на поп и мода“ от града до другите части на страната и по целия свят. Ключовите му символи са Бийтълс (The Beatles), като лидери на британската културна инвазия; мини полата на Мери Куант (Mary Quant); популярни модни модели като Twiggy и Jean Shrimpton; модната субкултура като цяло; емблематичният статус на популярни търговски зони като King’s Road, Kensington и Carnaby Street; политическата активност на анти ядреното движение и сексуалната революция. Mini Cooper, който се превръща в икона на британската популярна култура и особено след като участва във филма от 1969 г. The Italian Job.
Музиката е голяма част от явлението като включва The Who, the Kinks, the Small Faces и Rolling Stones, групи, които захранват пиратските радиостанции като Radio Caroline, Wonderful Radio London и Swinging Radio England. Swinging London достига и до британското кино, което, според Британския филмов институт, „виждаше нарастване на формалните експерименти, свободата на изразяване, цвят и комедия“. Така в този период „творчески типове от всякакъв вид гравитират към столицата, от художници и писатели до издатели на списания, фотографи, рекламодатели, филмови създатели и продуктови дизайнери“.
Така закономерно през този период Лондон претърпява метаморфоза от мрачна следвоенна столица в ярък, блестящ епицентър на стил. Явлението е причинено от големия брой млади хора в града (поради бейби бума от 50-те години) и следвоенното икономическо възстановяване. След премахването на задължителната военна служба за мъже през 1960 г., тези млади хора се радват на по-голяма свобода и по-малко отговорности от поколението на родителите си и раздухват промени в социалните порядки.
Туристи от цял свят се стичат в Лондон през 60-те години, за да видят късите поли и рокли на лондонската моделиерка Мери Куант (Mary Quant), модните магазини на King’s Road в квартал Челси и Carnaby Street в квартал Soho, рокерите в кожени якета, които карат английски мотори Triton-и слушат рок.
Допълнително през 1966 г. в Англия се провежда световното първенство по футбол и английският отбор става световен шампион. Британското знаме се превръща в символ на победата и туристически сувенир за милионите туристи по този повод. Събитието се превръща в платформа за разпространението на таза мощна културна вълна по целия свят.
Това е феномен с най-силен интензитет в Уест Енд (West End) и се случва основно сред младите хора от средната класа и е смятан за едно „просто отклонение“ от до военните поколения. Суинг сцената служи като аналог на контракултурния британски ъндърграунд от същия период. Независимо от всичко това десетилетие остава като епоха в британската култура. Swinging“ остава прилагателното най-често използвано за UK от 1960-те години подобно на „ревящите“ 1920-те (Roaring 1920s) в САЩ.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
