Църквата Темпъл е особена кралска църква в лондонското Сити (City of London), разположена между Флийт стрийт (Fleet street) и река Темза (The Thames), построена от рицарите тамплиери като техен английски щаб. Осветен е на 10 февруари 1185 г. от Йерусалимския патриарх Ираклий. По време на управлението на крал Джон (1199–1216) служи като кралска хазна, поддържана от ролята на рицарите тамплиери като de facto международни банкери. Сега е съвместна собственост на Inner Temple и Middle Temple Inns of Court, бази на английската юридическа професия. Известна е с това, че е кръгла, което е обща характеристика на дизайна на църквите на рицарите тамплиери и с каменните си изображения от 13-ти и 14-ти век.
Районът около църквата Temple е известен като Temple. Това е районът между Темза и Royal Court of Justice. Наречен е така по името на рицарите тамплиери. В близост е метростанция Temple.
Всичко започва с пламенната реч на папа Урбан II през 1095 г., в която той казва, “че Франция е пренаселена, а земите на Светите земи преливат от мляко и мед, и говори за награди, както на земята, така и на небето, където се предлага опрощаване на греховете за всеки, който би загинал в начинанието”. През 1095 г. то е освобождението на Йерусалим от завладелите го мюсюлмани. Рицарите, които призовава папата, се обединяват в Първия кръстоносен поход. Рицарите превземат Йерусалим и закрилят поклонниците, тръгнали на поклонение към Божи гроб. Наричат се тамплиери, защото поемат грижата за опазването на Светия гроб в Йерусалим, построен на мястото на Соломоновия храм.
След по-малко от 2 века са принудени да напуснат, победени от Саладин през 1187 г. По този повод е организиран и Третият кръстоносен поход, начело на който застават английският крал Ричард Лъвското сърце (Richard the lion heart) и френският крал Филип II. Филип II се страхува да не загуби властта си във Франция и бързо се завръща в Париж. Ричард умира десет години по-късно във Франция без да е управлявал Англия.
Рицари от ордена на „Бедните воини на Христа и Храма на Соломон”, основан през 1118 г. в Йерусалим от деветима рицари, участвали във Втория кръстоносен поход, успели да откупят земя от английския крал и да построят Кръглата църква (The Temple Church) в Лондон, осветена през 1185 г. Тя е най-старата запазена готическа сграда в Англия и наподобява църквата над Божи гроб (Holy Sepulchre). На пода й се намират саркофази на рицари тамплиери, почиващи там от векове. В началото на 21 в. става популярна във връзка с филма “Шифърът на Леонардо” и туристите, търсещи тайни знаци описани в него.
През януари 1215 г. Уилям Маршал (който е погребан в кораба до синовете си и е представен от едно от деветте каменни изображения) е преговарящ по време на среща в Храма между крал Джон и бароните, които искат кралят да поддържа правата, залегнали в Коронационната харта на неговия предшественик и по-голям брат крал Ричард I. Маршал се заклел от името на краля, че оплакванията на бароните ще бъдат разгледани през лятото, което довежда до подписването от краля на Магна Харта през юни.
По-късно Маршал става регент по време на управлението на малкия син на Джон, крал Хенри III (1216–1272). Хенри по-късно изразява желание да бъде погребан в църквата и за да се приспособи към това, в началото на 13-ти век олтарът на оригиналната църква е съборен и е построен нов по-голям олтар, чиято основна форма оцелява до днес. Той е осветен на Възнесение Господне 1240 г. и се състои от централен кораб и два странични кораба, северен и южен, с еднаква ширина. Височината на свода е 36 фута 3 инча (11,05 м). Въпреки че един от малките синове на Хенри е погребан в олтара, самият Хенри по-късно променя завещанието си, за да отрази новото си желание да бъде погребан в Уестминстърското абатство.
В тази връзка в Кръглата църква е представена изложба, посветена на 800-годишнината от подписването на Велика харта на свободите, гарантираща правата на гражданите – Magna Carta.
На 10 май 1941 г. немски запалителни бомби подпалват покрива на Кръглата църква и огънят бързо се разпространява към кораба и параклиса. Органът и всички дървени части на църквата, включително викторианските ремонти са унищожени, а мраморните колони Purbeck в олтара се напукват поради силната топлина.
По време на ремонта от архитекта Уолтър Годфри е открито, че елементи от ремонтите от 17-ти век, направени от великия архитект Кристофър Рен (Christopher Wren), са оцелели в склада и те са използвани при възстановяването. Църквата е определена като сграда от клас I през 1950 г. и повторно осветена през ноември 1958 г.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
