Сър Тери Пратчет е британски автор, известен най-вече с поредицата си от романи „Светът на диска“ (Discworld series). Той е роден на 28 април 1948 г. в Бийкънсфийлд (Beaconsfield), Англия, и почива на 12 март 2015 г. в Брод Чалк, Уилтшир, Англия, поради болестта на Алцхаймер. Пратчет е написал над 70 книги по време на кариерата си и е продал повече от 85 милиона копия по целия свят. Печели множество награди за писането си, включително медала Карнеги (Carnegie Medal), наградата Хюго (Hugo Award) и наградата Небюла (Nebula Award). Особено популярен в България през 90-те години на XX в.
I. РАНЕН ЖИВОТ И КАРИЕРА
Пратчет е роден в семейство от средната класа в Бийконсфийлд, град в Бъкингамшир, Англия. Баща му Дейвид Пратчет е инженер, а майка му Айлийн Пратчет работи в местната поща. Пратчет получава образованието си в техническата гимназия High Wycombe, където е бил ненаситен читател и е писал за училищния вестник.
След като напуска училище, Пратчет работи като журналист за различни местни вестници, включително Bucks Free Press и Western Daily Press. Той също пише колона за Bucks Herald, наречена „Tales From the Barleycorn Inn“. В началото на 70-те години той започва да пише първия си роман, The Carpet People, който е публикуван през 1971 г. от Colin Smythe Ltd.
Пробивът на Пратчет идва през 1983 г. с публикуването на „Цветът на магията“ (The Colour of Magic), първият роман от неговата поредица „Светът на диска“ (Discworld series). Поредицата „Светът на диска“ е сатиричен фантастичен свят, създаден от Пратчет, включващ магьосници, вещици, тролове и други фантастични същества. Поредицата става изключително популярна и нараства до 41 романа, както и няколко съпътстващи книги и адаптации.
II. ПОРЕДИЦАТА СВЕТЪТ НА ДИСКА
Поредицата „Светът на диска“ е перлата в короната на творчеството на Пратчет. Това е обширен и сложен свят, който сатиризира фентъзи жанра, като същевременно изследва теми като политика, религия и човешка природа. Серията от истории се развива в плосък свят с форма на диск, който е балансиран върху гърбовете на четири слона, които самите стоят на гърба на гигантска костенурка, плуваща в космоса.
Всяка книга от поредицата е самостоятелна история, но всички те се развиват в една и съща вселена и включват много от едни и същи герои. Поредицата е разделена на няколко подсерии, всяка от които се фокусира върху различен набор от герои или теми. Някои от най-популярните подсерии включват поредицата City Watch, поредицата Witches и поредицата Death.
Поредицата City Watch проследява приключенията на Ankh-Morpork City Watch, полицейска сила в оживения град Ankh-Morpork. Серията започва с Guards! (Пазачи!) и проследява възхода на капитан Самуел Ваймс и неговия дрипав екип от офицери, докато се заемат с престъпността и корупцията в града. Книгите от поредицата са известни със своя хумор и изследване на теми като расизъм, класовизъм и природата на справедливостта.
Поредицата „Вещици“ се фокусира върху приключенията на три вещици: баба Уедъруакс, бавачка Ог и Маграт Чесън. Поредицата започва с Equal Rites и проследява вещиците, докато използват магията си, за да помогнат на хората от своето селско кралство. Поредицата е известна със силните си женски герои и изследването на теми като роли на пола, власт и идентичност.
Поредицата „Смърт“ следва антропоморфното олицетворение на Смъртта, която се появява в повечето романи от Света на Диска. Поредицата започва с Морт и следва Смъртта, докато той става все по-запленен от човечеството и започва да поставя под въпрос собствената си природа. Поредицата е известна с изследването си на теми като смъртността, човечеството и отвъдния живот.
Други забележителни подсерии включват поредицата за Ринсуинд, която проследява злополуките на нещастен магьосник, и поредицата Moist von Lipwig, която проследява измамник, който е принуден да превърне уменията си в легитимни бизнес начинания.
В цялата поредица Пратчет използва хумор, сатира и игра на думи, за да прониже различни аспекти на обществото, от политиката през религията до поп културата. Той също така изследва сложни теми като морал, идентичност и природата на реалността. Въпреки фантастичната обстановка, поредицата Светът на диска често се описва като огледало на реалния свят, отразяващо неговите недостатъци и потенциала му за промяна и растеж.
III. ОТВЪД СВЕТА НА ДИСКА
Въпреки че поредицата „Светът на диска“ е най-известната творба на Пратчет, той е написал и множество други книги извън поредицата. Тези книги включват самостоятелни романи, сътрудничества с други автори и нехудожествени произведения.
Някои от най-забележителните самостоятелни романи на Пратчет включват Добри поличби/Good Omens (написан в съавторство с Нийл Геймън), комедиен поглед върху апокалипсиса; Nation, роман за млади възрастни за момче и момиче, заседнали на изоставен остров; и поредицата The Long Earth (написана в съавторство със Стивън Бакстър), научнофантастична поредица за паралелни вселени.
Пратчет също пише и няколко нехудожествени произведения, включително поредицата „Науката за света на Диска“ (The Science of Discworld series), която изследва научните концепции през призмата на вселената на Света на диска. Той е гласовит защитник на науката и образованието и използва своята платформа като популярен автор, за да популяризира тези каузи през целия си живот.
IV. ЛИЧЕН ЖИВОТ И НАСЛЕДСТВО
Пратчет е женен за Лин Първс от 1968 г. до смъртта си през 2015 г. Те имат една дъщеря заедно, Риана Пратчет, която също е писател и дизайнер на игри. Пратчет е бил фен на научната фантастика и фентъзито от малък и е бил редовен посетител на конвенции за научна фантастика през целия си живот.
През 2007 г. Пратчет е диагностициран със задна кортикална атрофия, рядка форма на болестта на Алцхаймер, която засяга зрителната обработка. Той става защитник на изследванията на Алцхаймер и дарява значителна част от имуществото си на благотворителни организации за Алцхаймер.
Пратчет е удостоен с рицарско звание през 2009 г. за приноса си към литературата. Той продължава да пише и издава книги, дори когато здравето му се влошава, използвайки софтуер за разпознаване на глас, за да диктува писането си. Умира през 2015 г. на 66 години.
Наследството на Пратчет като автор и защитник на науката и образованието е значително. Неговите книги са вдъхновили поколения читатели и са помогнали за оформянето на жанра фентъзи. Откровеността му по въпроси като изследването на Алцхаймер и асистираното умиране също оказа значително влияние върху обществения дискурс в Обединеното кралство.
Тери Пратчет е плодовит и обичан автор, чието въздействие върху фентъзи жанра и върху популярната култура е безспорно по целия свят. Неговата поредица „Светът на диска“, със своите сложни герои, сложно изграждане на света и остър социален коментар, остава огромно постижение на съвременната литература. Отвъд Света на диска, работата на Пратчет продължава да разширява границите и да изследва нови идеи, от сътрудничеството му с други автори до нехудожествените му произведения за наука и образование.
Личният живот и застъпническата дейност на Пратчет също са вдъхновение за мнозина, тъй като той използва платформата си като автор, за да се застъпва за каузи, в които вярва. Неговото наследство като автор и обществена фигура ще продължи да се усеща и в следващите поколения.
Популярни цитати от автора:
1. Проблемът с това да имаш отворено съзнание, е, че хората ще настояват да дойдат и да сложат в него разни неща.
2. Запали огън на човека и за един ден ще му е топло. Запали огън в човека и ще му е топло до края на живота му.
3. Повечето богове хвърлят зарове, но Съдбата играе шах. И няма да се усетиш, преди да е станало твърде късно, че през цялото време е играла с две царици.
4. Казват, че малкото знания са лошо нещо. Но това не е и наполовина толкова лошо, колкото голямото безразличие.
5. Светлината си мисли, че се движи по-бързо от всичко друго, но греши. Без значение колко бързо се движи тя, винаги открива, че мракът е стигнал там първи и я чака.
6. Моливът е по-силен от меча, ако мечът е твърде къс, а моливът – добре подострен.
7. Само в мечтите си сме свободни. През останалото време имаме нужда от заплата.
8. Еволюцията винаги ме е привличала повече от библейските сказания. Кой не би предпочел да е изправяща се маймуна пред паднал ангел? За мен правотата на Дарвин се доказва ежедневно. Замислете се – не е нужно много, за да станем отново маймуни.
9. Всеки път истинската глупост побеждава изкуствения интелект.
10. Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който би предпочел да не го правите.
11. Историите с въображение потискат тези, които го нямат.
12. Присъствието на тези, които търсят истината, е за предпочитане пред присъствието на тези, които смятат, че са я открили.
13. Има моменти в живота, когато човек не трябва да пуска това, на което държи. Балоните са създадени, за да научат децата на този урок.
14. Ако не превърнеш живота си в история, ставаш част от нечия чужда история.
15. Истината може да е някъде там, но лъжите са в ума ти.
16. Нямам нужда от хора, които се съобразяват с границите на възможното.
17. Толкова огромна Вселена и толкова малко време.
18. Понякога е по-добре да запалиш огнепръскачка, отколкото да проклинаш светлината.
19. Казват, че преди да умреш, животът минава пред очите ти. Истина е. Нарича се живеене.
20. Фантазията е като велоергометър за ума. Може и да не те отведе никъде, но тренира мускулите, които могат да го направят.
21. Понякога ми се струваше, че страдам от две болести – едната беше Алцхаймер, а другата – да знам, че имам Алцхаймер.
22. Някои хора биха направили всичко, само за да се убедят, че могат да го направят. Ако сложиш голям бутон някъде в някоя пещера и напишеш с едри букви: “Бутон “Краят на света”. НЕ ПИПАЙ!”, боята дори няма да има време да изсъхне.
23. Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липсата на мъдрост.
24. Животът е като да гледаш филм. Само дето ти се струва, че винаги влизаш 10 минути след началото и няма никой, който да ти обясни за какво става дума, така че трябва да се оправяш сам и сам да си вадиш заключенията.
25. Философията му бе забъркана от три популярни учения – на циниците, стоиците и епикурейците. Обобщаваше ги в прословутата фраза: „Вяра да нямаш на никой магьосник, ако не е на поне хвърлей камък от теб. Нищо не може да се направи по въпроса, затова я да си пийнем.
26. Много е важно да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.
27. Злото начева тогава, когато почнеш да бъркаш хората с неща.
28. Ей, помисли – за какво са правилата? За да обмислиш добре как да ги нарушаваш
29. Времето е наркотик. Твърде много от него те убива.
30. Кафето е само начин да откраднеш време, което по право принадлежи на малко по-старата ти личност
31. Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи* — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва. *Т. е. всички.
32. В какво съм вярвал винаги? Общо взето и горе-долу, ако човек живее правилно, не както го учат някакви си жреци, а според онова, което е честно и почтено в душата му, накрая, тъй или иначе, всичко ще се нареди добре.
33. Да видиш, противно на всеобщото схващане, не означава да повярваш. Там свършва вярата, защото от нея няма повече нужда.
34. Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, на което се молиш.
35. ТОВА СА ТЕ, СМЪРТНИТЕ – продължи Смърт. – ДАДЕНИ СА ИМ ЕДВА НЯКОЛКО ГОДИНИ НА ТОЗИ СВЯТ И ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ГИ УСЛОЖНЯТ. ОЧАРОВАТЕЛНО.
36. Според нейното отношение към живота, трябваше да прави онова, което ѝ се струва най-уместно в момента, и то с много хъс. Тази стратегия не я беше подвела нито веднъж досега.
37. Защо заминаваш? За да можеш да се върнеш. За да можеш да видиш родното място с нови очи и още повече краски. А и хората те гледат с други очи. Да се върнеш там, откъдето си тръгнал, не е същото като никога да не си заминавал.
38. Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да мога да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно.
39. Винаги има приказка. В действителност всичко е приказка. Всеки изгрев на слънцето е приказка. Промени ли се приказката, променя се и светът.
40. Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да не направиш нищо.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
