Градските лисици са позната гледка в Лондон. Те ни събуждат с крясъци през нощта, за да се изплашим от оранжева ивица, която се стрелва от живия плет. Те дори са били забелязвани на пейките в катедралата Сейнт Пол (Saint Paul’s Cathedral). Но защо по улиците на Лондон бродят толкова много червени бозайници?
Червената лисица започва да се появява в градовете на Обединеното кралство след Първата световна война. Новите транспортни системи позволяват на хората да работят на едно място и да живеят на друго, а крайградските жилища са построени в някогашните селски райони. Лисиците бързо се адаптират, възползвайки се от храната и подслона в сравнително големите им градини. Днес бидейки хитри, лисиците предпочитат да живеят в по – богатите квартали на Лондон, тъй като там има повече простор, градини и по-малко хора.
Към 2024 г. в Лондон живеят около 10 000 лисици. Може да ги видите на улиците и в парковете. Особено вечер и рано сутрин, когато те са празни. Но животът в града не е лишен от рискове: 60 процента от популацията на лисиците умира в трафика всяка година. Въпреки това броят на лисиците в Лондон изглежда остава постоянен и животът в Лондон има своите предимства, защото има повече възможности за храна и подслон в градовете, отколкото в провинцията, а и могат да се надяват на по-цивилизовано отношение от жителите на столичния метрополис. Лисиците в Лондон се хранят с плодове, буболечки, малки животни и птици. Някои намират храна в кофите за боклук.
След като сте живели рамо до рамо толкова дълго с тях, бихте очаквали да се е развила естествена хармония между лисиците и хората. Въпреки това, повечето културни препратки към лисиците показват известно безпокойство. Лисицата е описана в Кеймбриджкия речник като „някой, който е умен и добър в измамата на хората“. Предполагаемата хитра природа на лисицата я е превърнала в създание за осъждане от обществеността през годините. Когато през 2013 г. лисица нападна момченце в Лондон, тогавашният кмет Борис Джонсън побърза да обяви лондонската лисица за „вредител и заплаха“. Нападението предизвиква поток от антагонизъм към животното, като хората търсят начини не само да обезсърчат лисиците, но и да ги унищожат напълно.
Проблемът с лисиците в Лондон е, че хората ги мислят за сладки и ги хранят. Те стават все по-смели и имат все по-голяма популация в Лондон. Стига се до там някои мъже на средна възраст да маркират градините си със собствената си миризма в опит да възпрат лисиците от имота си – често се измъкват под прикритието на тъмнината, за да го направят. Други събират мъжки коси от бръснаря, за да ги разпръснат из градините си. Лисиците са безшумни, но когато търсят партньори със звуците си могат да събудят или изплашат човек през нощта. Като си разменят 24 различни звука, лисиците общуват помежду си. Всяка година има нападнати бебета и малки деца от лисица. Става дума за огладнели лисици, които влизат в къщите, за да търсят храна. Лисиците имат страхотен слух. През 2023 г. най-малко две лисици са убити в югоизточен Лондон от нападател с арбалет.
Все пак не е нужно да сте агресивни спрямо тях, ако Ви притесняват. Обезсърчаването на лисиците е по-лесно, отколкото повечето хора си мислят. Естествените препарати против насекоми, които можете да закупите от градински центрове и магазини за техника, работят добре, за да държат лисиците далеч. Освен това те са полезни, тъй като държат под контрол популациите от мишки и плъхове. Също така лисиците са плашливи и биха нападнали човек само от страх. Ловът на лисици е позволен в Англия. Със закон през 2004 г. е забранен само ловът на лисици с помощта на кучета. Не се опитвайте да ги гоните, защото скоростта им стига до 50 км/ч., което е с десетина километра по-бързо от най-бързите хора 🙂
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
