Голямата лондонска чума, опустошително огнище на бубонна чума, удря град Лондон през 1665 г. и продължава до 1666 г. Това е една от най-известните епидемии в английската история и част от поредица от чумни епидемии, които засягат британските острови (и в цялост Европа) от 14-ти до 17-ти век, започнали с печално известната Черна смърт (the Black Death) дошла на английските брегове през 1348 г.
Чумата е причинена от бактерията Yersinia pestis, която се предава чрез ухапвания от заразени бълхи, които живеят върху плъхове. Заболяването е силно заразно и фатално в много случаи, със симптоми като треска, повръщане и бубони – болезнени отоци в лимфните възли.
Избухването в Лондон може да се отдаде на комбинация от фактори, включително пренаселените условия на живот в града, лошите санитарни условия и движението на хора и стоки, което улеснява разпространението на плъхове и бълхи, пренасящи болестта. Точният произход на епидемията от 1665 г. не е сигурен, но вероятно е бил пренесен в Лондон през пристанището, което е основен център за търговия.
Голямата чума в Лондон е едно от последните големи огнища на бубонна чума в Англия и има дълбоко въздействие върху населението и социалната структура на града. Смята се, че чумата е убила около 100 000 души, което е приблизително една четвърт от населението на Лондон по това време.
Чумата довежда до масова паника и страх. Властите се опитват да овладеят болестта чрез мерки като карантина на болните, убиване на бездомни животни и използването на “чумни лекари” (plague doctors), които носят маски с клюнове, пълни с ароматни вещества, за да се предпазят от “миазмата” (miasma) или “лошия въздух”, който се смята, че причинява болестта.
Отговорът на чумата включва издаването на здравни разпоредби и създаването на домове за карантина на заразените. Улиците и домовете на починалите са маркирани с червен кръст и думите „Господ, помилуй ни“ (Lord have mercy upon us), за да предупредят другите за наличието на болестта.
Икономически и социално чумата има значителни последици. Търговията и бизнесът са сериозно нарушени, което довежда до икономически упадък и трудности за мнозина. Намаляването на населението временно облекчава натиска върху жилищата и довежда до социални и икономически промени, включително промени на пазара на труда като увеличаване на работните заплати и увеличаване на стандарта на живот.
В културно отношение чумата вдъхновява произведения на литературата и изкуството, които отразяват отчаянието и съмнението на епохата. Трябва да се отбележи, че дневникът на Самюъл Пепис (Samuel Pepys) предоставя разказ от първа ръка за въздействието на епидемията върху живота в Лондон, а „Дневник за годината на чумата“ (A Journal of the Plague Year) на Даниел Дефо (Daniel Defoe), написан през 1722 г., предлага подробен и ярък измислен разказ за годината на чумата, базиран на доклади на очевидци и собственото въображение на автора.
Голямата чума в Лондон оставя трайно наследство върху политиките за обществено здраве и градското развитие. Тя подчертава необходимостта от подобряване на санитарните условия и мерките за обществено здраве, водещи до промени в начина, по който градовете се управляват и планират. Избухването също изиграва роля в намаляването на използването на карантината като основен отговор на епидемична болест, проправяйки пътя за по-сложно разбиране и управление на кризите в общественото здраве през следващите векове.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
