Домът на Стюарт (The House of Stuart) е кралска династия, управлявала Англия, Шотландия и Ирландия от 1603 до 1714 г. Те са втората династия, управлявала над обединени Англия и Шотландия, след Тюдорите. Стюартите са известни със силните си личности и опитите си да консолидират властта, което често води до конфликти с парламента и други политически фракции.
Произходът на рода Стюарт
Династията Стюарт произхожда от Шотландия, където те са могъщо благородническо семейство. Първият регистриран член на семейството е Уолтър ФицАлън (Walter FitzAlan), живял през 12 век. С течение на времето семейството става все по-влиятелно и получава титли като граф на Ленъкс и херцог на Олбъни.
Най-значимият член на семейство Стюарт е Джеймс VI от Шотландия, който става Джеймс I на Англия през 1603 г. Майката на Джеймс, Мери, кралицата на Шотландия, е била принудена да абдикира от шотландския трон през 1567 г., а Джеймс е отгледан в протестантството и е образован в Шотландия и Англия.
Когато английската кралица Елизабет I умира през 1603 г. без преки наследници, Джеймс е най-близкият роднина и е поканен да заеме трона. Възкачването му бележи началото на управлението на династията Стюарт над Англия, Шотландия и Ирландия.
James I
Джеймс I е сложна фигура, която е едновременно дълбоко интелектуална и дълбоко погрешна. Той е плодовит писател и се интересува особено от теология и политическа философия. Той обаче остава известен и със своя груб подход към управлението и склонността си да отчуждава поданиците си.
Едно от най-значимите постижения на Джеймс е публикуването на Библията на крал Джеймс (King James Bible) през 1611 г. Този превод на Библията е поръчан от Джеймс и все още се използва широко днес.
Управлението на Джеймс е белязано от няколко важни събития, включително Барутния заговор (the Gunpowder Plot) от 1605 г., при който група католически заговорници се опитват да взривят парламента и да убият Джеймс. Заговорът е осуетен и заговорниците са екзекутирани.
Джеймс също се изправя пред няколко конфликта с парламента по въпроси като данъчното облагане и религиозната свобода. Тези конфликти често водят до спиране или разпускане на парламента, което води до допълнително напрежение между краля и неговите поданици.
Charles I
Джеймс е наследен от сина си Чарлз I през 1625 г. Чарлз е дълбоко религиозен човек, който вярва в божественото право на кралете и важността на абсолютната монархия. Освен това имал склонност да взема непопулярни решения и е известен със своята упоритост.
Един от най-значимите конфликти на Чарлз е с парламента по въпроса за данъчното облагане. През 1629 г. Чарлз разпуска парламента и управлява без него в продължение на 11 години, период, известен като личното управление. През това време Чарлз прилага непопулярни политики като корабните пари (ship money), които са данък върху крайбрежните градове, за да се издържа флотата.
Управлението на Чарлз става все по-авторитарно и през 1642 г. той се сблъсква с бунт, воден от парламента. Това довежда до Гражданската война в Англия, която продължи от 1642 до 1651 г. Войната се води между роялистите, които подкрепят краля, и парламентаристите, които подкрепят парламента.
Първоначално роялистите постигат успех, но в крайна сметка са победени от парламентаристите, водени от Оливър Кромуел. Чарлз е заловен и екзекутиран през 1649 г., отбелязвайки първия път, когато монарх е екзекутиран в Англия.
The Interregnum (Междуцарствието) and Oliver Cromwell
След екзекуцията на Чарлз, Англия е управлявана от т.нар. Британската общност (the Commonwealth), която е република, ръководена от Оливър Кромуел (Oliver Cromwell). Този период, известен като Междуцарствието, продължава от 1649 до 1660 г.
Британската общност се установява след кървава гражданска война с Монархията и е белязана от поредица от конфликти и напрежения, включително англо-холандските войни и Ирландското въстание от 1641 г. Кромуел е много ефективен военен лидер, но е по-малко успешен като политик и управлението му е белязано от авторитаризъм и потискане на несъгласието.
След смъртта на Кромуел през 1658 г. синът му Ричард не успява да запази контрола и Британската общност се разпада. Това довежда до период на политическа нестабилност, който проправя пътя за възстановяването на монархията (The Restoration) през 1660 г.
The Restoration (Реставрацията) and Charles II
През 1660 г. Чарлз II, синът на Чарлз I, е поканен да се върне в Англия от Холандия и да заеме трона. Реставрацията бележи края на междуцарствието и връщането на монархията.
Чарлз II е популярен крал, известен със своя чар и остроумие. Той също така е толерантен към различни религиозни групи, което помага за облекчаване на напрежението след Гражданската война.
По време на управлението на Чарлз има няколко значими събития, включително Голямата чума (the Great Plague) от 1665 г. и Големият пожар в Лондон (the Great Fire of London) през 1666 г. Чарлз също е изправен пред няколко конфликта с парламента по въпроси като религиозната толерантност и наследяването на трона.
James II
Чарлз е наследен от брат си Джеймс II през 1685 г. Джеймс е католик и е силно непопулярен сред много от поданиците си, които се страхуват, че той ще се опита да насърчи католицизма за сметка на протестантството.
Управлението на Джеймс е белязано от няколко значими събития, включително въстанието на Монмут през 1685 г., което е опит да бъде свален Джеймс и той да бъде заменен с протестантския херцог на Монмут. Бунтът е неуспешен и Джеймс отговаря, като увеличава подкрепата си за католицизма и намалява властта на парламента.
Действията на Джеймс довеждат до обратна реакция и през 1688 г. група протестантски благородници канят Уилям Орански, съпругът на дъщерята на Джеймс Мери, да нахлуе в Англия и да заеме трона. Уилям пристига в Англия с армия и Джеймс е принуден да избяга във Франция.
William and Mary
Уилям и Мери са короновани за съвместни монарси на Англия, Шотландия и Ирландия през 1689 г. Управлението им е белязано от няколко значими събития, включително т.нар. Славната революция (the Glorious Revolution), която е мирен преход на властта от Джеймс II към Уилям и Мери.
Управлението на Уилям и Мери също е белязано от няколко конфликта, включително Деветгодишната война, която се води между Англия и Франция от 1689 до 1697 г. Войната е значително източване на ресурсите на Англия и довежда до значителни промени в баланса на силите в Европа в полза на Франция.
По време на управлението на Уилям и Мери през 1689 г. е приет и Законът за правата (the Bill of Rights), който установява ограничения върху властта на монарха и гарантира определени права на хората. Законът за правата е значителна стъпка към установяването на конституционно управление в Англия.
Queen Anne
Уилям и Мери бяха наследени от Ан през 1702 г. Ан е последният монарх от рода на Стюарт и е известна със силната си подкрепа за Англиканската църква и близките си отношения с нейния съветник Сара Чърчил.
Управлението на Ан е белязано от няколко значими събития, включително Войната за испанското наследство, която се води между Англия, Франция и Испания от 1701 до 1714 г. Войната също е значително източване на ресурсите на Англия и довежда до значителни промени в баланса на власт в Европа в полза на континенталните сили.
Ан е отговорна и за актовете на Съединението (the Acts of Union) през 1707 г., които обединяват Англия и Шотландия в едно кралство, известно като Великобритания.
Краят на династията Стюарт
Ан умира без преки наследници през 1714 г. и тронът преминава към Хановерската династия (the House of Hanover), германско кралско семейство. Хановерците са далечни роднини на Стюартите и са избрани заради протестантската им вяра.
Краят на рода Стюарт бележи края на една епоха в английската история. Стюартите са известни със силната си личност и опитите си да консолидират властта, което често води до конфликти с парламента и други политически фракции.
Въпреки недостатъците си, Стюартите имат значителен принос в английската история, включително развитието на британския флот, създаването на колонии в Северна Америка и Карибите и насърчаването на изкуствата и литературата.
Стюартите също са инструмент за развитието на парламентарното управление и конституционната монархия. Въпреки че често влизаха в конфликт с парламента, те също признават важността на работата с институцията и съдействат значително за оформянето на съвременната британска политическа система.
Наследството на рода Стюарт
Наследството на рода Стюарт продължава да се усеща в съвременното британско общество. Много от институциите и традициите, установени по време на тяхното управление, включително монархията, англиканската църква и британския флот, продължават да играят важна роля в британския живот.
Стюартите са отговорни и за няколко значителни културни постижения, включително възстановяването на английския театър и насърчаването на изкуствата и литературата. Много от най-великите писатели и художници на времето, включително Уилям Шекспир, Джон Милтън и Кристофър Рен, са били подкрепяни от Стюартите и тяхното покровителство.
Въпреки това, Стюартите също са отговорни за няколко значителни провала и недостатъци. Опитите им да консолидират властта често водят до конфликти с парламента и други политически фракции, което в крайна сметка води до Гражданската война в Англия и Славната революция. Те също са критикувани за опитите си да насърчават католицизма, който е дълбоко непопулярен сред много от техните протестантски поданици.
Като цяло Домът на Стюарт е сложна и противоречива династия, която има значителен принос в английската история. Въпреки че често са били погрешни и несъвършени, те също са изиграли значителна роля в развитието на съвременната британска политическа система и са оставили трайно наследство, което продължава да се усеща в съвременното британско общество.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
