THE WESTMINSTER ABBEY

уестминстърското абатство

Уестминстърското абатство, официално наречено Колегиалната църква на Свети Петър в Уестминстър, е голяма, предимно готическа абатска църква в град Уестминстър (City of Westminster), Лондон, Англия, точно на запад от Уестминстърския дворец (Palace of Westminster). Това е една от най-забележителните религиозни сгради в Обединеното кралство и традиционно място за коронация и място за погребение на английски и по-късно британски монарси.

Уестминстърското абатство произлиза от думите за west (запад) и minster (църква). “Запад” в случая отправя към положението на някогашен Лондон (днешното Лондонско сити). Уестминстърското абатство се намира на запад от Лондонското сити. Църквата е завършена през 1065 г. от крал Едуард Изповедник, един от последните англосаксонски крале. Той разрушил старата църква и издигнал невиждана дотогава църква с размери 162 метра дължина и 31 метра височина. Това е най-дългата църква в Британия. Църквата е осветена няколко дни преди смъртта на Едуард Изповедник. Самият той е първият монарх погребан в църквата. 

След коронацията на Уилям Завоевателя (William the Conqueror) през 1066 г. всички коронации на английски и британски монарси са се извършвали в Уестминстърското абатство. Шестнадесет кралски сватби са се състояли в абатството от 1100 г. насам. Абатството е и британски пантеон, защото в него са погребани над 3300 известни личности, включително 16 крале, 8 примиери, учени като Нютон и Дарвин, писатели като Дикенс и Шекспир, композитори като Хендел и Пърсел. Първият човек, погребан в кътът на поетите е бил Джефри Чосър през 1400 г.

Според предание, съобщено за първи път от Sulcard през около 1080 г., църква е основана на мястото (тогава известно като Thorn Ey (Thorn Island)) през седми век по времето на Mellitus, епископ на Лондон. Строежът на сегашната църква започва през 1245 г. по заповед на крал Хенри III.

Църквата първоначално е била част от католическо бенедиктинско абатство, което е разпуснато през 1539 г. След това служи като катедрала на епархията на Уестминстър до 1550 г., след това като втора катедрала на епархията на Лондон до 1556 г. Абатството е възстановено до Бенедиктинци от Мария I през 1556 г., а след това през 1559 г. създаден кралски пекуляр — църква, отговорна пряко на суверена — от кралица Елизабет I.

След коронацията през 1066 г. на Уилям Завоевателя, всеки английски и британски монарх (с изключение на Едуард V и Едуард VIII, които никога не са били короновани) е бил коронясан в Уестминстърското абатство. През 1216 г. Хенри III не може да бъде коронясан в Лондон, когато се качва на трона, тъй като френският принц Луи е поел контрола над града и така кралят е коронясан в църквата “Свети Петър” в Глостър (която сега е Глостър катедралата). Тази коронация е счетена от папа Хонорий III за неподходяща и следваща коронация се провежда в Уестминстърското абатство на 17 май 1220 г.

Столът на крал Едуард (или столът на Свети Едуард), тронът, на който английските и британските суверени са седнали в момента на коронясването, сега се помещава в абатството в параклиса Сейнт Джордж близо до Западната врата и се използва при всяка коронация от 1308 г.. От 1301 г. до 1996 г. (с изключение на кратък период от време през 1950 г., когато камъкът е временно откраднат от шотландски националисти), на стола се намира и Камъкът на Скоун, върху който се коронясват кралете на Шотландия. Въпреки че сега камъкът се съхранява в Шотландия, в Единбургския замък, се предвижда камъкът да бъде върнат в стола на Свети Едуард за използване по време на бъдещи церемонии по коронясването.

Композитора Георг Хендел създава за коронацията на крал Джордж II през 1727 г. музикалното произведение Zadok, което се изпълнява при коронацията на всеки британски монарх в Уестминстърското абатство.

Тук се провеждат и кралските сватби. Последната такава бе през 2011 г. на принц Уилям и Кейт Мидълтън.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button