Сър Уинстън Леонард Спенсър Чърчил (30 ноември 1874 – 24 януари 1965) е британски държавник, войник и писател, който е бил министър-председател на Обединеното кралство от 1940 г. до 1945 г., по време на Втората световна война и отново от 1951 г. до 1955 г. Освен две години между 1922 и 1924 г., той е народен представител (Member of parliament) от 1900 г. до 1964 г. и представлява общо пет избирателни района. Идеологически е икономически либерал и империалист, като през по-голямата част от кариерата си е член на Консервативната партия, която ръководи от 1940 до 1955 г. Бил е член на Либералната партия от 1904 до 1924 г.
От смесен английски и американски произход, Чърчил е роден в Оксфордшър (Oxfordshire) в богато аристократично семейство. От страна на баща си той е член на британската аристокрация като пряк потомък на 1-вия херцог на Марлборо. Баща му, лорд Рандолф Чърчил, представляващ Консервативната партия, е избран за член на парламента (МП) от Уудсток през 1873 г. Майка му, Джени, е дъщеря на Леонард Джеръм, богат американски бизнесмен.
Той се присъединява към британската армия през 1895 г. и вижда действията й в Британска Индия, Англо-Суданската война и Втората бурска война, спечелвайки слава като военен кореспондент и пишейки книги за видяното. Чърчил е млад офицер кавалерист в британската армия и кариерата му, като тази на всеки британски военен през 19-ти век, е свързана с пътувания по света. Една от книгите му “My Early Life” включва спомени за военните мисии на Чърчил в Индия, Египет, Судан и Южна Африка.
Избран за член на парламента от Консервативната партия през 1900 г., той преминава към либералите през 1904 г. В либералното правителство на Х. Х. Аскуит, Чърчил служи като президент на Съвета на министъра на търговията и вътрешните работи, защитавайки реформата на затворите и социалното осигуряване на работниците. Като първи лорд на Адмиралтейството по време на Първата световна война той ръководи Галиполската кампания, но след като тя се оказа катастрофа, той е понижен до канцлер на херцогство Ланкастър. Той подава оставка през ноември 1915 г. и се присъедини към Кралските шотландски стрелци на Западния фронт за шест месеца. През 1917 г. той се завръща в правителството при Дейвид Лойд Джордж и служи последователно като министър на боеприпасите, държавен секретар по военните въпроси, държавен секретар по въздухоплаването и държавен секретар по колониите, като наблюдава англо-ирландския договор и британската външна политика през средния Изток.
След две години извън парламента, той служи като министър на финансите в консервативното правителство на Стенли Болдуин, връщайки лирата стерлинги през 1925 г. към златния стандарт в нейния паритет отпреди войната, ход, който широко се възприема като създаващ дефлационен натиск и потискащ икономиката на Обединеното кралство .
Извън правителството по време на така наречените си „години на пустош“ през 30-те години на миналия век, Чърчил поема инициативата в призоваването за превъоръжаване на Великобритания, за да се противопостави на нарастващата заплаха от милитаризъм в нацистка Германия.
При избухването на Втората световна война той е преназначен за Първи лорд на Адмиралтейството. През май 1940 г. той става министър-председател, заменяйки Невил Чембърлейн. Чърчил сформира национално правителство и ръководи участието на Великобритания във военните усилия на съюзниците срещу силите на Оста, което води до победа през 1945 г.
След поражението на консерваторите на общите избори през 1945 г. той става лидер на опозицията. На фона на развиващата се Студена война със Съветския съюз той публично предупреждава за „желязна завеса“ и съветското влияние в Европа и насърчава европейското единство. Той губи изборите през 1950 г., но се връща на поста през 1951 г.
Вторият му мандат е зает с външните работи, особено англо-американските отношения и запазването на Британската империя. Във вътрешен план неговото правителство набляга на жилищното строителство и завършва разработването на ядрено оръжие. Поради влошаващо се здраве, Чърчил подава оставка като министър-председател през 1955 г., въпреки че остава депутат до 1964 г. След смъртта му през 1965 г. е организирано държавно погребение.
Широко смятан за една от най-значимите фигури на 20-ти век, Чърчил остава популярен в Обединеното кралство и западния свят, където се възприема като победоносен военен лидер, изиграл важна роля в защитата на европейската либерална демокрация срещу разпространението на фашизма. Той също така е хвален за ролята си в либералните социални реформи. Той обаче е критикуван за някои военновременни събития, както и за империалистическите си възгледи. Като писател Чърчил е удостоен с Нобелова награда за литература през 1953 г. за своята историческа и биографична работа. Той също е плодовит художник.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
