Църквата на монашеството на Свети Вартоломей Велики, понякога съкратено до Great St Bart’s, е средновековна църква в епархията на Лондонската църква на Англия, разположена в Смитфийлд (Smithfield) в рамките на Лондонското сити (City of London). Сградата е основана като августински манастир през 1123 г. Тя граничи с болницата St Bartholomew на същата фондация.
Връщайки се от поклонничество в Рим монаха Рахере (Rahere), влиятелна фигура в двора на крал Хенри I, се разболял тежко. В това си състояние получил видение със Свети Вартоломей. Монахът обещал да построи църква и болница, ако се излекува. Той изпълнил обещанието си и в близост до църквата построил болницата St. Bartholomew през 1123 г. , известна като Bart`s Hospital.
Свети Вартоломей Велики е наречен така, за да се разграничи от съседната по-малка църква на Свети Вартоломей Малкия, която е основана по същото време в рамките на болницата Свети Вартоломей, за да служи като енорийска църква на болницата и случайно място за поклонение.
Интересен факт е, че в началото на 1720 г., по предложение на губернатора на Пенсилвания сър Уилям Кийт, Бенджамин Франклин работи като наборчик в печатницата към църквата.
През 1889 г. започва програма за реставрация, която включва възстановяването на параклиса и южния трансепт и изграждането на нов северен трансепт. Възстановеният южен трансепт е открит от Фредерик Темпъл, епископът на Лондон, на 14 март 1891 г. и южния трансепт през февруари 1893 г. в присъствието на Албърт Едуард, принцът на Уелс, Александра Датска (принцесата на Уелс), Едуард Уайт Бенсън (архиепископът на Кентърбъри) и други високопоставени лица.
Църквата е една от малкото градски църкви, които са избегнали щети по време на Блиц и през 1941 г. е мястото, където 11-ият херцог на Девъншир и почтената Дебора Митфорд са се оженили.
През 2005 г. се проведе възпоменателна служба за сър Уилям Уолъс, на 700-годишнината от екзекуцията на шотландския герой, организирана от историка Дейвид Р. Рос.
Благотворителните раздавания в двора на църквата на Разпети петък продължават. Вековна традиция, установена, когато двадесет и един пенса са били поставени върху надгробния камък на жена, като се предвиждало дарението да финансира годишно двадесет и една вдовици завинаги. Прясно изпечени горещи кръстосани хлебчета днес се дават не само на вдовиците но и на всеки на този ден като отражение на старата традиция.
Църквата е определена като сграда от клас I на 4 януари 1950 г. През април 2007 г. тя става първата англиканска енорийска църква, която налага входна такса на туристите, които не посещават богослужението.
Църквата е мястото на “четвъртата сватба” във филма “Четири сватби и едно погребение” (Four Weddings and a Funeral) (1994) и на сцени в други филми: Робин Худ: Принцът на крадците (Robin Hood: Prince of Thieves), Влюбеният Шекспир (Shakespeare in Love), филмовата версия от 1999 г. на романа на Греъм Грийн от 1951 г. End of the Affair, Amazing Grace (2006), Елизабет: Златният век (The Golden Age) (2007), The Other Boleyn Girl (2008), Sherlock Holmes (2009), Richard II of The Hollow Crown (2012), Snow White and the Huntsman ( 2012), Testament of Youth (2014), Avengers: Age of Ultron (2015) и Transformers: The Last Knight (2017). Използвана е и в Taboo.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
