Лондонският бирен потоп се случва на 17 октомври 1814 г. в района Сейнт Джайлс (St. Giles area) в Лондон и се помни като един от най-странните и трагични инциденти в историята на града. Този инцидент се случва в пивоварната Meux and Company Brewery на Tottenham Court Road, голямо съоръжение, което произвежда и съхранява огромни количества porter, популярна тъмна бира по онова време.
Около 17:30ч. в този съдбоносен ден масивна вана, съдържаща приблизително 135 000 имперски галона (около 610 000 литра) бира, се спуква. Каната, направена от дърво и обвързана с големи железни обръчи, вече показвала признаци на слабост преди инцидента, като един от железните обръчи се разхлабва ден по-рано. Персоналът на пивоварната решава, че това не е спешен проблем и планира да го поправи по-късно.
Когато най-накрая казанът се спуква, това предизвиква катастрофална верижна реакция. Силата на разкъсването кара други големи контейнери за съхранение наблизо също да се отворят, освобождавайки приблизително 323 000 имперски галона (около 1,47 милиона литра) бира в околността. Този потоп от бира образува вълна, която разкъсва стените на пивоварната и навлиза в гъсто населения работнически квартал Сейнт Джайлс, известен по онова време като “Сейнт Джайлс Рукъри”.
Наводнението е мощно и бързо, помитащо улици, домове и мазета. Като се има предвид лошото състояние на жилищата в района, много домове са податливи на наводнения, а мазетата бързо се напълват с бира. Някои хора са хванати неподготвени от притока на течност и не успяват да избягат навреме. Трагично, осем души загиват при наводнението. Някои загиват от удавяне, докато други са смачкани от отломки, докато сградите се срутват под натиска на вълната. Сред жертвите е имало жени и деца.
Спасителните дейности са възпрепятствани от хаотичния характер на събитието. Като се има предвид необичайното естество на наводнението и липсата на инфраструктура за справяне с такова бедствие, реакцията е до голяма степен некоординирана. Последствията са улици, напоени с бира, със зяпачи, които се тълпяха в района от любопитство или за да се възползват от свободно течащия алкохол. Всъщност някои доклади разкриват, че хората са събирали бирата в тенджери и тигани или дори са я пили направо от улицата, което допълнително усложнява спасителните усилия.
Пивоварната е изправена пред съда след бедствието, но инцидентът е обявен за „свише действие“ (Act of God), което означава, че компанията не носи отговорност за смъртта или щетите. Няма обезщетение за семействата на жертвите, а самата пивоварна оцелява финансово след инцидента. Всъщност пивоварната дори получава данъчна отстъпка за изгубената бира, което помага да покрие разходите за ремонт.
Въпреки че е трагично събитие, Лондонският бирен потоп се превръща в любопитен анекдот в британската история. Събитието често се цитира като пример за опасностите от индустриализацията, където огромни количества материали като бирата могат да причинят значителни разрушения, ако възникнат инциденти.
Биреният потоп в Лондон остава странна част от историята на Лондон. Това е напомняне за това как промишлени аварии през 19-ти век могат да имат непредсказуеми и понякога опустошителни последици, дори по начини толкова неочаквани като наводнение от бира.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
