Лондиниум (Londinium), известен също като римски Лондон, е бил столица на Римска Великобритания през по-голямата част от периода на римското управление. Първоначално е било селище, създадено на сегашното място на Лондонското сити около 47-50 г. сл. Хр. Той се намира на ключов пункт за пресичане на река Темза, което превръща града в пътна връзка и голямо пристанище, служейки като основен търговски център в Римска Великобритания до напускането му от римляните в началото на 5-ти век.
Първият Лондонски мост (London Bridge) е построен от римляните. Той бил дървен. Остатък от него може да бъде видян днес в двора на църквата St Magnus The Martyr, недалеч от Монюмент. Днешният London Bridge е на мястото, където е бил римският мост.
След основаването на града в средата на 1-ви век, ранният Лондиниум заема сравнително малката площ от 1,4 km2 (0,5 квадратни мили), приблизително половината от площта на съвременното Лондонско сити (City of London) и еквивалентна на размера на днешния Хайд Парк. През 60 или 61 г. бунтът на келтското племе ицените под командването на Будика (Boudica) принуждава римските сили да изоставят селището, което след това е разрушено. След поражението на Будика от римския управител Гай Светоний Паулин е създадена военна инсталация и градът е възстановен. През по-късните десетилетия на 1-ви век Лондиниум се разраства бързо, превръщайки се в най-големия град на Британия, в който са построени големи обществени сгради като форум и амфитеатър (може да бъде видян под Гилдхол, градския съвет на Лондонското сити).
До края на века Лондиниум е нараснал до може би 50 000 или 60 000 души, почти сигурно заменяйки Camulodunum (Колчестър) като столица на провинцията, а до средата на 2 век Лондиниум е в апогея си и вероятно достига население от 80 000. Неговият форум-базилика е една от най-големите структури на север от Алпите, когато император Адриан посещава Лондиниум през 122 г. Археологическите разкопки откриват доказателства за голям пожар, който унищожава голяма част от града малко след това, но градът отново е възстановен. До втората половина на 2 век Лондиниум изглежда малко е намалял както по размер, така и по население.
Въпреки че Лондиниум остава важен за останалата част от римския период, това не е довело до по-нататъшното му разширяване. Лондиниум поддържа по-малко, но стабилно население, тъй като археолозите са открили, че голяма част от града след тази дата е била покрита с чернозем вследствие от градски битови отпадъци, оборски тор, керамични плочки, които се натрупват в продължение на векове. Някъде между 190 и 225 г. римляните построили отбранителна стена около града. Лондонската стена (London Wall) с дължина 3 мили, която оцелява още 1600 години и определя периметъра на стария Лондон, който съвпада с днешното Лондонско сити (City of London).
Римското влияние се простира отвъд архитектурата и градоустройството. Лондиниум се превръща в смесица от култури, като хора от цялата Римска империя и извън нея се събират тук. Това разнообразие се доказва от археологически находки, които разкриват широка гама от стоки от различни части на империята, включително луксозни предмети като подправки, вино и зехтин, което показва обширните търговски мрежи на града.
Тъй като римската власт над Британия отслабва вследствие вътрешния упадък на империята, Лондиниум също започва да стагнира. До 5-ти век, когато Римската империя е в упадък, Лондиниум е до голяма степен изоставен, оставяйки след себе си богато археологическо наследство, което предлага безценни прозрения за Римска Британия.
Днес наследството на Лондиниум се съхранява в съвременния град Лондон с неговите древни римски стени, оформлението на улиците му и артефакти, изложени в музеи, служещи като свидетелство за неговото славно минало. Разкопките в Лондон непрекъснато разкриват останки от Лондиниум, като всяко откритие добавя парче към пъзела от историята на този древен град, помагайки ни да разберем дълбочината на влиянието му върху историческия и културен пейзаж на Великобритания.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
