Лондонската стена (London Wall) е отбранителна стена, построена за първи път от римляните около стратегически важния за тях пристанищен град Лондиниум като столица на римската провинция Британия през 200 г. сл. Хр. и сега наречена крепост Криплегейт след градската порта (Cripplegate), Те е била разположена в северната й стена по-късно, построена през 120-150 г., която след това е разширена от римските строители в отбрана на целия град. С течение на времето, тъй като римското влияние намалява и напускането на римската армия през ок. 410, води до нейното разрушаване, тъй като политическата власт на острова се разпада през периода на Хептархия (седем кралства) на англосаксонска Англия. След завладяването на Уилям Завоевателя през 12 в. са предприети успешни средновековни реставрации и ремонти за нейното използване. Тази стена до голяма степен определя границите на лондонското Сити до късното Средновековие (13-14 в.), когато населението нараства и развитието на селищата извън него размива и неговия периметър.
Лондонската стена изиграва голяма роля за запазването на града от нашествия на викинги и нормани, както и за днешния статут на Лондонското сити, което е по-старо от Англия и Великобритания, и продължава да има автономия.
Столицата на англосаксонска Англия е Уинчестър, но от 12 век Лондон става най-големият град в Англия. По това време на острова се появяват норманите. Те го завладяват напълно, без Лондон, тъй като той е защитен от стената.
Норманите сключват договор с Лондон, който признава неговата автономия и специални права, включително данъчни. Общо казано, Кралят управлява извън Ситито, а лондончани – в него. Уестминстърското абатство, например, се появява на кралска земя, извън стените на Лондон.
Стената на Лондон е имала седем врати, през които се е влизало в средновековния град. На тези врати са наименовани отделни части на Ситито днес, например, Бишопсгейт, Алдсгейт, Нюгейт.
Събития като Войните на розите също изиграва роля в развитието на стената. Това може да се види върху фрагменти от стени в използвани за увеличаване на височината й чрез тухли характерни за периода на Тюдорите и добавени назъбени бойници. През цялото си съществуване стената е служила за множество цели, като укрепление, контролиране на населението и действаща като церемониална граница на града.
От 18-ти век нататък, разширяването на Лондонското Сити води до разрушаване на големи части от стената, включително градските й порти, за да се подобри трафикът или пък направо са вградени в нови или съществуващи сгради. С течение на времето части от стената са загубени в това развитие, въпреки че археологическите и консервационните усилия от Втората световна война нататък са помогнали да се запазят части от градската стена като паметници.
Подобно на повечето други градски стени в Англия и за разлика от редки примери като стената в Йорк, Лондонската стена до голяма степен вече не съществува, повечето от нейните основи и/или оцелелите структури са били или заровени под земята, или премахнати. Нейното съществуване обаче все още може да се види чрез редица разкрити и/или запазени структури и в рамките на модерната градска архитектура като London Wall Road, който отразява периметъра на северната част на Лондонската стена.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
