Селското въстание, известно още като Голямото въстание (the Great Rising) от 1381 г., е едно от най-значимите въстания в средновековна Англия. То е широко разпространено въстание в големи части на страната, но най-значимите събития са случилите се в и около Лондон през юни 1381 г. Бунтът има своите корени в социалните, икономическите и политическите напрежения, които са изострени от суровите условия на крепостничество, потиснически данъци и последиците от Черната смърт (the Black Death).
Икономически трудности и данъчно облагане: Непосредствената причина за селското въстание е налагането на третия поред поголовен данък през 1380 г., който се възприема като несправедлив и потиснически. Този данък е наложен за финансиране на продължаващата война с Франция, част от Стогодишната война (the Hundred Years’ War). Данъкът не е съответен на богатството или статуса, което означава, че засяга непропорционално по-бедните членове на обществото.
Социално напрежение: Черната смърт от средата на 14-ти век драстично е намалила населението, което е довело до недостиг на работна ръка и увеличена позиция за договаряне на селяните. Въпреки това аристокрацията и собствениците на земя се опитват да се противопоставят на тези промени чрез законодателство като Статута на работниците (the Statute of Labourers), който има за цел да замрази заплатите и да обвърже работниците със земята, която обработват.
Политически фактори: Има широко разпространено недоволство от управляващата класа и правителствените служители, които се смятат за корумпирани. Младата възраст на крал Ричард II, който по това време е само на 14 години, допринася за вакуума на властта и политическата нестабилност.
Бунтът започва в края на май 1381 г. в Есекс, след спорове относно събирането на поголовния данък. Той бързо се разпространява в други части на страната, включително Кент, Норфолк, Съфолк и Съсекс. Исканията на бунтовниците включват премахване на крепостничеството и феодалните служби, края на поголовния данък и отстраняването на корумпираните кралски служители.
Един от най-забележителните лидери на бунта е Уот Тайлър (Wat Tyler), заедно с Джон Бол (John Ball), радикален проповедник, който се застъпва за социално равенство. Бунтовниците тръгват към Лондон, влизайки в града на 13 юни 1381 г. Те атакуват и унищожават символи на кралската власт и екзекутират няколко служители, които смятат за отговорни за своите оплаквания.
Бунтът достига своята кулминация на 15 юни 1381 г., когато бунтовниците се срещат с крал Ричард II в Смитфийлд (Smithfield), Лондон. По време на преговорите Уот Тайлър е убит от кмета на Лондон Уилям Уолърт (William Walworth). След смъртта на Тайлър, кралят хитро обещава реформи и амнистия на бунтовниците, което води до разпръскването на бунта.
Въпреки обещанията на краля, последиците от бунта довеждат до бързо и брутално потушаване на бунтовниците. Обещанията, дадени от Ричард II, са до голяма степен оттеглени и на участниците са наложени сурови наказания. Въпреки това, бунтът има трайно въздействие върху Англия, което води до постепенен край на системата на крепостничеството (задължението на обработващия дадена земя селянин да обработва само нея без право да се мести при друг земевладелец) и допринася за възхода на по-модерна социална структура.
Селското въстание от 1381 г. се помни като ключов момент в английската история. То подчертава нарастващото напрежение между управляващите класи и обикновените хора и демонстрира потенциалната сила на народния бунт. Въпреки че не постига веднага всичките си цели, бунтът допринася за значителни социални и икономически промени в дългосрочен план. Остава като символ на борбата за справедливост и равенство, вдъхновявайки бъдещите поколения в собствените им битки срещу потисничеството.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
