THE BONFIRE NIGHT

Барутен заговор

В нощта на 4 срещу 5 ноември 1605 година в Англия е осуетен опит за държавен преврат. Други го определят като първият в модерното разбиране на думата терористичен акт. В историята е известен като Gunpowder Plot, т.е. Барутния заговор.

Всичко започва в края на 1604 година. Група английски католици сформират заговорническо ядро, като си поставят за цел възстановяването на католицизма в Англия. Идеята е да взривят сградата на Парламента в момента, когато крал Джеймс I ще произнесе пред английските лордове своето тронно слово. В групата на заговорниците влизат Робърт Кейтсби, Томас Уинтър, Томас Перси, Джон Райт и Гай Фокс. По-късно към тях се присъединяват още най-малко осем души, сред които са Робърт Кейс и Франсис Трешъм.

Заговорниците успяват да наемат помещение, намиращо се непосредствено под залата за заседания на Парламента. С помощта на лодки успяват почти без никакви проблеми да пренесат през Темза 36 бурета с барут, които скриват в помещението под купчини дърва и въглища. Общо около 2,5 тона барут са подготвени за взривяване. Силата на подобна експлозия би била достатъчна да разруши сградата на Парламента, да нанесе значителни щети на намиращото се в близост Уестминстърско абатство и да изпочупи стъклата на домовете в радиус от поне на половин километър.

Джеймс I трябва да произнесе тронната си реч на 5 ноември 1605 година. Предполага се, че в Парламента ще се намират всички лордове, членове на английския законодателен орган. Унищожаването на аристократичния цвят на нацията заговорниците смятат като подходящо начало на революционен преврат, който да върне протестантска Англия в руслото на католицизма.

Заговорът обаче е разкрит. Вероятно това се случва, защото в подготовката на терористичния акт участват прекалено много хора и изтичането на информация е неминуемо. На 26 октомври 1605 година един от членовете на Парламента, Уилям Паркър, Четвърти лорд на Монтигел получава анонимно писмо, предупреждаващо го да не присъства на заседанието на 5 ноември. Той го показва на държавния секретар – лорд Солсбъри, който пък докладва на краля.

В нощта на 4 срещу 5 ноември в зданието на Парламента се извършва щателно претърсване и някъде след полунощ в избените помещения е открит укриващият се Гай Фокс. Фокс първо се представя като Джон Джонсън, но след като у него откриват подготвените фитили, а под купчините дърва и въглища са намерени и буретата с барут, спира да отрича и признава намеренията си. Фоукс признал, че той и още няколко католици подготвяли атентат, с който целели да предизвикат революция и да възстановят католицизма в Англия.

Въпреки че не е водач на групата, а само човекът, комуто се пада “честта” да запали фитилите, Гай Фокс се оказва в центъра на историята и оставя името си за поколенията. Заловеният Фокс е отведен в кралските покои, където без да крие, признава за съществуването на заговора и неговата цел – убийството на краля. Говори се, че пред Джеймс I Гай Фокс споменава за папска благословия за начинанието и цитира уж думите на светия отец, че “опасното заболяване изисква незабавно лечение”.

Фокс е отведен в тъмниците на Тауър и по време на разпитите признава участието си в заговора. Издава и имената на съучастниците си, които до 12 ноември също са арестувани. На 10 ноември Гай Фокс подписва собственоръчно показанията си. Този документ с разкривения и трудно четим подпис, днес се съхранява в Държавния архив на Великобритания.

Участниците в заговора са изправени пред съда на 27 януари 1606 година. Признати са за виновни в държавна измяна и получават единствената полагаща се за такова престъпление присъда – обесване, изкормване, разчленяване и обезглавяване. С този “варварски” по нашите стандарти метод за екзекуция се наказват най-големите прегрешения през средновековието в почти цяла Европа.

Присъдата е изпълнена на 31 януари 1606 година. Гай Фокс успява да скочи от ешафода с нахлузена примка на врата си. Така умира незабавно, избавяйки се от ужаса на другите “процедури” в екзекуцията.

Неуспелият Барутен заговор само задълбочава проблемите на католиците в Англия.

След разкриването на заговора английският парламент приема специален закон, с който се определя датата 5 ноември да бъде отбелязвана като “радостен ден, в който да се благодари за чудодейното спасение на краля”. Законът е в сила до 1859 година. Но и след това по традиция се запазва празнуването на 5 ноември. Днес празникът се отбелязва като “Нощта на Гай Фокс” или “Нощта на фойерверките”.

Всъщност дава началото на още традиции. По време на празнуването на 5 ноември в средните векове, окачват чучело на бесилото, което подпалват. Чучелото символизира обесването на Гай Фокс и го наричат гай. Постепенно думата се превръща в нарицателно за чучело, после за зле облечен човек. С течение на времето думата guy се завръща във Великобритания от американския английски, където се е трансформирала в сленг за младеж, млад мъж.

Има и още примери за влиянието на Гай Фокс. И днес на 5 ноември се чете поемата, написана за Барутния заговор:

The Fifth of November

Remember, remember!
The fifth of November,
The Gunpowder treason and plot;
I know of no reason
Why the Gunpowder treason
Should ever be forgot!
Guy Fawkes and his companions
Did the scheme contrive,
To blow the King and Parliament
All up alive.
Threescore barrels, laid below,
To prove old England’s overthrow.
But, by God’s providence, him they catch,
With a dark lantern, lighting a match!
A stick and a stake
For King James’s sake!
If you won’t give me one,
I’ll take two,
The better for me,
And the worse for you.
A rope, a rope, to hang the Pope,
A penn’orth of cheese to choke him,
A pint of beer to wash it down,
And a jolly good fire to burn him.
Holloa, boys! holloa, boys! make the bells ring!
Holloa, boys! holloa boys! God save the King!
Hip, hip, hooor-r-r-ray!

Маската на бореца срещу неправдата, наричан мистър Анонимус, е лицето на Гай Фокс, песента на Джон Ленън “Remember” завършва с думите “the fifth of November”, последвани от звук от взрив.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button