Ричард Невил, често наричан „Уоруик Кралетворецът“ (Warwick the Kingmaker), е една от най-влиятелните фигури в Англия от 15-ти век, особено през периода, известен като Войните на розите (the Wars of the Roses). Роден на 22 ноември 1428 г. във влиятелното семейство Невил, животът на Ричард е белязан от политически маневри, смяна на лоялността и значителна военна мощ.
Ричард Невил е син на Ричард Невил, 5-ти граф на Солсбъри, и Алис Монтакют, наследница на 4-ти граф на Солсбъри. Неговото семейство Невил е една от най-влиятелните благороднически къщи в Северна Англия. Ричард е роден в свят на интензивно съперничество между благородниците, където предаността често се променя. Това ранно излагане на тънкостите на властовата политика оформя неговия амбициозен характер.
През 1449 г. Ричард се жени за Ан Бошам (Anne Beauchamp), дъщеря на Ричард Бошам (Richard Beauchamp), 13-ти граф на Уоруик, и наследник на едно от най-големите имения в Англия. Чрез Ан той наследява титлата граф на Уоруик, а с нея и огромно богатство и влияние, което му дава средства да преследва политическите си амбиции. Неговите значителни земни притежания и ресурси го правят един от най-богатите хора в Англия, което му позволява да разполага с армии и да контролира огромни части от земя на страната.
Войните на розите са поредица от граждански войни, водени между домовете на Ланкастър и Йорк за контрол над английския трон. Невил първоначално подкрепя каузата на йоркистите, водена от Ричард, херцог на Йорк. Първото му значително участие идва през 1455 г., когато се присъединява към силите на Йоркистите в Първата битка при Сейнт Олбанс, която бележи началото на открити военни действия между фракциите.
След смъртта на херцога на Йорк през 1460 г., Невил се присъединява към сина на Йорк, Едуард, който претендира за трона като Edward IV. Уоруик изиграва критична роля за успеха на Едуард, като доведе силите до победа в множество битки, включително битката при Тоутън (the Battle of Towton) през 1461 г., където силите на Ланкастър са решително победени. Възкачването на Едуард IV на трона затвърждава репутацията на Уоруик като създател на крале и той става един от най-могъщите мъже в кралството.
Съюзът им обаче се влошава поради различията относно външната политика и решението на Едуард да се ожени за Елизабет Уудвил (Elizabeth Woodville), обикновена поданичка, през 1464 г. Уоруик се противопоставя на този брак, разглеждайки го като заплаха за неговото влияние. Освен това предпочитанието на Едуард за съюзи с Бургундия пред Франция, което Уоруик предпочита, допълнително обтяга отношенията им.
Чувствайки се отстранен, Уоруик започва да заговорничи срещу Едуард IV. Той се съюзява с брата на Едуард, Джордж, херцог на Кларънс, който таи свои собствени амбиции. Заедно те повеждат бунт срещу Едуард, залавят го и го затварят за кратко през 1469 г. Едуард обаче си връща контрола и Уоруик бяга във Франция, където влиза в съюз с бившия си враг, кралица Маргарет Анжуйска (Queen Margaret of Anjou), съпруга на сваления крал Henry VI.
През 1470 г., с подкрепата на Маргарет, Уоруик се завръща в Англия и възстановява Хенри VI на трона в това, което е известно като Реадепцията на Хенри VI (the Readeption of Henry VI). Успехът на Уоруик е краткотраен, тъй като Едуард IV се завръща в Англия през 1471 г. с армия, възнамеряваща да си върне трона.
Последният сблъсък идва през 1471 г. в битката при Барнет (the Battle of Barnet). Уоруик командва силите на Ланкастър срещу йоркистката армия на Едуард. Въпреки тактическите си умения, Уоруик е победен и убит в битката на 14 април 1471 г. Смъртта му бележи края на „Кралетвореца“ (Kingmaker) и значително отслабва каузата на Ланкастър. След като Уоруик си отива от този свят, Едуард IV консолидира властта си, управлявайки Англия до смъртта си през 1483 г.
Животът на Ричард Невил е оставил трайно наследство в английската история, символизирайки променящата се вярност и бруталните борби за власт по време на Войните на розите. Известен като „Създателят на кралете“, амбицията и военните умения на Уоруик са ключови за оформянето на хода на английската история по време на един от нейните най-бурни периоди. Въпреки че политическите му маневри в крайна сметка завършват с провал, влиянието му променя баланса на силите и допринася за последвалото установяване на династията Тюдор (the Tudor dynasty) след падането на Плантагенетите (the Plantagenets).
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
