Marshalsea е известен затвор за длъжници (debtors’ prison) в Southwark, Лондон, който функционира от 14-ти век до затварянето му през 1842 г. Името и известността му остават запечатани в историята, отчасти поради връзката му с Чарлз Дикенс (Charles Dickens), чийто баща е бил затворен там за дългове, оказвайки дълбоко влияние върху творчеството на Дикенс и неговата дълбока съпричастност към положението и борбите на бедните.
Marshalsea е създаден около 1373 г. и първоначално е предназначен за настаняване на лица, участващи в морски или адмиралтейски дела. Той също така задържа затворници, свързани с престъпления срещу домакинството на краля, тъй като маршалът на кралското домакинство го управлява. С течение на времето се превърна в затвор за длъжници, настаняващ тези, които не са в състояние да изплатят заеми или други дългове, както и лица, чакащи съдебен процес за други финансови спорове.
Условията в Маршалси са позорно тежки, особено за хората без средства. Затворът е разделен на две основни секции: страната на господаря, където тези, които могат да си позволят таксите, имаха малко по-добри условия на живот, и общата страна, където обеднелите затворници страдат от ужасна пренаселеност, нехигиенични условия, недохранване и широко разпространени болести. Въпреки тези лоши условия, Marshalsea е един от „по-желаните“ затвори за длъжници поради местоположението си в Лондон, което позволява на затворниците да останат по-близо до семействата си и социалните си контакти.
Маршалси е възстановен през 1811 г., за да поеме нарастващия брой затворници, тъй като по това време лишаването от свобода за дългове е нещо обичайно. Новата сграда обаче не прави много за подобряване на общите условия или за облекчаване на проблема с пренаселеността. До началото на 19-ти век в него има повече от 300 длъжници, заедно със семействата им, които често нямат друго място за живеене. Семействата можели да се присъединят към затворените си роднини, превръщайки Маршалси в място, където живеят цели домакинства.
Животът на длъжниците е мрачен, тъй като разчитаха или на собствените си ограничени средства, или на дарения от посетители и семейства. На някои длъжници е позволено да напускат през деня, за да си търсят работа, въпреки че много остават в капана на порочния кръг на бедност и дългове. Корупцията е широко разпространена, като тъмничарите често таксуват затворниците за основни привилегии или дори за достъп до килия, за да не седят на открития двор.
Затворниците, които не могат да си позволят дори най-малките такси, трябва да оцелеяват в най-лошите условия от общата страна. Затворът е с лоша вентилация и често липсва достатъчно храна и вода. Болестите са често срещани, с огнища на треска и дизентерия. Много затворници в крайна сметка умират в Маршалси, заради глад, болест или самоубийство поради безнадеждността на техните обстоятелства.
Бащата на Чарлз Дикенс, Джон Дикенс, е затворен в Маршалси през 1824 г. поради невъзможността си да плати дълг от 40 паунда. Само на 12 години Чарлз работи във фабрика, за да издържа семейството си през това време. Това преживяване оставя трайно въздействие върху него и Дикенс по-късно обезсмъртява Маршалси в своите романи, особено в Малката Дорит (Little Dorrit), където е централна тема. Дикенс описва ужасите на затвора, подчертавайки човешкото страдание, което създава и нечовешкото отношение към длъжниците, което насочва общественото внимание към необходимостта от реформа.
Чрез писането си Дикенс ярко описва жестокостта и пренебрежението, присъщи на затворническата система на длъжниците. Неговият личен опит в Маршалси, съчетан с литературните му умения, спомагат за стимулирането на общественото мнение срещу дълговия затвор. До 19-ти век обществените настроения се изместваха срещу затварянето на дългове, тъй като мнозина твърдяха, че това само влошава бедността и отчаянието. През 1869 г. затворът за длъжници е официално премахнат в Англия, а останалите затвори за длъжници постепенно са затворени или преназначени. Самият Маршалси е затворен през 1842 г. и повечето от сградите му са разрушени, оставяйки само няколко останки.
Днес част от стената на Маршалси все още стои на улица Borough High Street като мрачно напомняне за трудностите, претърпени в неговите предели. Тази стена е една от малкото физически останки от затвора и служи като исторически маркер за система, която в крайна сметка се възприема като несправедлива и нехуманна. Маршалси продължава да заема място в колективната памет като пример за борбите, с които се сблъскват бедните и задлъжнели в една епоха, когато социалните системи за подкрепа са оскъдни и финансовият провал често означава доживотно наказание в мизерни условия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
