Дванадесетата нощ (Twelfth Night) е християнски празник в последната вечер от Дванадесетте дни на Коледа, отбелязващ идването на Богоявление. Различни традиции отбелязват датата на Дванадесета нощ като 5 януари или 6 януари, в зависимост от това дали броенето започва на Коледа или 26 декември. Дванадесетият ден е известен като Богоявление (англ. the Epiphany). На този ден до дома на новородения Исус достигат тримата мъдреци или крале (The Three Magi или The Three Kings), за да отдадат почитта си на месията.
В средновековна Англия и в Англия от времето на Тюдорите Candlemas традиционно отбелязва края на коледния сезон. Популярна традиция на Дванадесетата нощ е да има боб и грах, скрити в торта (bean cake): мъжът, който намери бобеното зърно в парчето си торта, става крал за нощта (Bean King), докато дамата, която намери грахово зърно в парчето си торта, става кралица за нощта (The Bean Queen). На тези хора им слагали хартиена корона и за шега им били оказвани почести, като, например, им давали право да вдигат тостове. Празненството на Twelfth Night продължават и включват пеене на коледни песни, както и угощение.
Суеверие в някои англоговорящи страни предполага, че е нещастие да се оставят коледни украси да висят след Дванадесета нощ. Други популярни обичаи включват ядене на кралска торта, пеене на коледни песни, писане на вратата с тебешир, благославяне на къщата, веселие и посещение на църковни служби. Пие се wassail – горещ ябълков сайдер и се гонят злите духове, за да има добра реколта през есента. В Лондон този ритуал се провежда до театъра на Шекспир (Globe Theatre) на южния бряг на река Темза. В англиканските църкви се пее химна за тримата крале: “We Three Kings of Orient Are”.
През 1602 г. известният английски драматург William Shakespeare написал комедията The Twelfth Night (“Дванайсета нощ”) като не е категорично известно дали пиесата е написана, за да бъде изпълнена като забавление на празника, но тя поради името си логично се свързва с празника. Сигурно е, че е написана по поръчка на кралица Елизабет I.
Най-ранното известно представление се е състояло в Middle Temple Hall в нощта на свещеника, 2 февруари 1602 г. Пиесата има много елементи, които са обърнати, в традицията на Дванадесета нощ, като жена Виола, която се облича като мъж, и слуга Малволио, който си въобразява, че може да стане благородник. Последиците от недоразуменията и шегите между героите са основата на комедията.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
