Изабела от Франция, често известна като „вълчицата от Франция“ (She-Wolf of France), е родена през 1295 г. и става кралица на Англия чрез брака си с Edward II. Животът й е белязан от нейната интелигентност, устойчивост и бурен брак, който в крайна сметка я кара да организира свалянето на съпруга си, превръщайки я в една от най-значимите и сложни женски фигури в средновековна Англия.
Изабела е дъщеря на Филип IV от Франция, известен също като “Филип Хубави” (Philip the Fair), и кралица Джоан I от Навара. Като принцеса на Франция, Изабела израства в кралски двор, известен със своята власт и богатство, оказвайки дълбоко влияние върху нейния характер и амбиции. През 1308 г., на около 12 или 13-годишна възраст, тя се омъжва за Едуард II от Англия, политически съюз, предназначен да укрепи връзките между Франция и Англия. Бракът й обаче е проблемен от самото начало. Известно е, че Едуард поддържа близки отношения със своя фаворит Пиърс Гавестън (Piers Gaveston), когото Изабела смята за пречка за нейното влияние върху краля.
Фаворитизмът на Едуард към Гейвстън и по-късно към Хю Деспензър Младия (Hugh Despenser the Younger) причинява голямо разочарование на Изабела. Прекомерното разчитане на краля на тези мъже маргинализира Изабела, подкопавайки нейния авторитет и допринасяйки за широкото недоволство сред английските благородници. Гейвстън е екзекутиран през 1312 г. от английски барони, които се възмущават от влиянието му, но Едуард бързо намира друг фаворит в лицето на Деспенсър, чиято връзка с краля се оказва още по-вредна.
До 1320-те години положението на Изабела става несигурно. Отношенията й с Едуард продължават да се влошават, а потисническата тактика на Деспенсър срещу благородството и влиянието върху Едуард допълнително дестабилизира английския двор. Изабела се чувства отстранена и нейното недоволство нараства, когато вижда, че Англия страда от вътрешни конфликти и лошо управление.
Повратната точка за Изабела идва през 1325 г. Едуард я изпраща във Франция като пратеник, за да преговаря за мирен договор с нейния брат, Карл IV от Франция. Докато е във Франция, Изабела създава близък съюз с Роджър Мортимър (Roger Mortimer), английски благородник, който е бил затворен от Едуард, но е избягал във Франция. Мортимър е яростен противник на Едуард и споделя недоволството на Изабела от управлението на краля.
Двамата бързо се обвързват романтично и заедно измислят план да свалят Едуард. Изабела отказва да се върне в Англия, докато Деспенсър не бъде отстранен от страна на Едуард. През 1326 г. тя и Мортимър събират подкрепа от недоволни английски барони и натрупват армия, дебаркирайки в Англия с намерение да свалят Едуард.
Нашествието им е успешно. Едуард е заловен и през януари 1327 г. е принуден да абдикира в полза на своя и на Изабела 14-годишен син, Edward III. Изабела и Мортимър ефективно управляват като регенти по време на ранното управление на Едуард III. Въпреки това нарастващата власт и арогантност на Мортимър скоро създават враждебност сред английското благородство и дори младият крал започна да се възмущава от любовника на майка си.
През 1330 г. Едуард III организира преврат срещу Мортимър. Той е арестуван, съден и екзекутиран за държавна измяна, което на практика слага край на влиянието на Изабела върху английската политика. Въпреки че не е наказана, тя е отстранена от властта, прекарвайки последните си години в относителна неизвестност и комфорт, макар и под наблюдение.
Изабела живее до 1358 г., прекарвайки последните си години в Castle Rising в Норфолк. Тя поддържа сърдечни отношения със сина си Едуард III, който се превръща в компетентен и уважаван крал. В по-късния си живот тя се съсредоточава върху религиозната преданост и покровителството, като се дистанцира от бурното минало, което определя обществения й живот.
Наследството на Изабела е сложно. Докато някои съвременници и историци я описват като безмилостна и амбициозна, други гледат на действията й като на решителна жена, водена от обстоятелства извън нейния контрол. Нейната репутация на „вълчицата от Франция“ отразява нейната роля в насилственото сваляне на крал, но нейната устойчивост, интелигентност и решителност също предизвикват възхищението на съвременниците й.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
