Крал Ричард II от Бордо (King Richard II of Bordeaux), известен също като Ричард от Бордо (Richard of Bordeaux), е роден на 6 януари 1367 г. в Бордо, Аквитания, тогава част от териториите, контролирани от Англия във Франция. Той е син на Едуард, Черния принц (Edward, the Black Prince) и Джоан от Кент (Joan of Kent), което го прави внук на крал Edward III. Ричард става крал на Англия през 1377 г. само на десет години, след смъртта на дядо си Едуард III и преждевременната смърт на баща му. Управлението му е белязано от политически турбуленции, граждански борби и в крайна сметка трагичното му падение.
Ранното царуване на Ричард е доминирано от регенти и съветници поради младата му възраст. Ключови фигури, включително неговите чичовци – Джон Гонт (John of Gaunt), херцог на Ланкастър (Duke of Lancaster) и Томас от Уудсток (Thomas of Woodstock), херцог на Глостър (Duke of Gloucester) – упражняват влияние върху кралството. Младото му управление е свидетел на селското въстание (Тhe Peasants’ Revolt) от 1381 г., предизвикано от широко разпространеното недоволство от тежките данъци и икономическите трудности. Въпреки възрастта си Ричард показва забележителна смелост, като се изправя срещу бунтовниците в Смитфийлд, срещайки се лице в лице с техния лидер Уот Тайлър (Wat Tyler) и обещавайки реформи. Обещаните реформи обаче бързо са отменени, което довежда до нарастващо недоволство сред по-ниските класи.
Докато Ричард пораства, той се опитва да утвърди авторитета си, но се сблъсква с опозицията от група благородници, известни като лордовете-жалбоподатели (the Lords Appellant), които се страхуват от фаворизирането му към определени съветници и смятат управлението му за нестабилно. Тази опозиция довежда до т.нар. „Безмилостен парламент“ (Merciless Parliament) от 1388 г., в който няколко от най-близките съюзници на Ричард са екзекутирани или изпратени в изгнание, включително бившият му канцлер Майкъл де ла Поле (Michael de la Pole). Събитията от този парламент оставят дълбок белег върху Ричард, който по-късно става недоверчив към благородството и решава да управлява по-независимо.
Ричард II е забележителен покровител на изкуствата, характеристика, която кара историците да го разглеждат като един от първите ренесансови крале на Англия. Той поръчва грандиозни проекти, включително възстановяването на Уестминстър Хол (Westminster Hall), и култивира дворцова култура, белязана от изисканост и церемония. Ричард често се признава за насърчаването на чувството за английска национална идентичност, отчасти чрез неговата силна религиозна преданост. Неговият избор на белия елен, символизиращ мир и чистота, като негова емблема е един пример за символичен подход към царството. Освен това Ричард поръчва произведения на изкуството, поезия и диптиха на Уилтън (the Wilton Diptych), известен олтар, който илюстрира изтънчените вкусове на неговия двор.
През 1390-те години управлението на Ричард става все по-авторитарно. След като години наред е контролиран от други, Ричард решава да централизира властта и да намали влиянието на благородниците, което го прави един от първите английски крале, които правят опит за абсолютна монархия. През 1397 г. той отвръща на удара на лордовете-жалбоподатели, затваряйки или екзекутирайки няколко от тях в това, което смята за възмездие за предишната им нелоялност. Той често разпуска парламента, разчитайки до голяма степен на лични укази и събира средства чрез произволни данъци и такси, което отчуждава много поданици. Тази политика на автократично управление довежда до нарастващо безпокойство, особено след като отношението на Ричард към неговите поданици става по-сурово.
През 1399 г. жестокото управление на Ричард и незачитането на традицията поставят началото на падането му. Когато братовчед му Хенри Болингброк (по-късно Henry IV), син на Джон Гонт (John of Gaunt), е заточен, Ричард заграбва земите и богатството му. Този акт обединява привържениците на Болингброк срещу Ричард. Болингбрук се завръща от изгнание, за да си върне наследството и бързо печели широка подкрепа и сваля Ричард. Изоставен от повечето си съюзници, Ричард е заловен, затворен в замъка Понтефракт (Pontefract Castle) и принуден да абдикира от трона през 1399 г.
Точните обстоятелства на смъртта на Ричард през 1400 г. остават загадка, но много историци смятат, че той е бил убит или умрял от глад в плен. Първоначално е погребан в King’s Langley в Хартфордшър, но по-късно е погребан отново в Уестминстърското абатство от Henry V. Наследството на Ричард е сложно: докато той е крал със сложна визия и силно чувство за личен авторитет, неговите методи и неспособност да работи с благородниците си довежда до неговото падение. Неговото управление служи като предупредителна история за границите на кралската власт в Англия, като предвещава дълготрайните борби между монархията и благородството, които ще продължат и в следващите поколения.
Трагичният живот и царуване на Ричард II са вдъхновили множество произведения на изкуството и литературата, най-вече пиесата на Уилям Шекспир (William Shakespeare) Richard II, която улавя харизмата, уязвимостта и в крайна сметка изолацията на младия крал.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
