Лорд Ричард Роджърс е британски архитект, известен със своите новаторски проекти и значителен принос към съвременната архитектура. Роден през 1933 г. във Флоренция, Италия, Роджърс израства в творческа среда, която оформя бъдещата му кариера в областта на архитектурата. Той се премества в Англия със семейството си през детството си.
Роджърс е най-известен като пионер в стила на високотехнологичната архитектура, движение, характеризиращо се с предпочитание към индустриални материали, прозрачни структури и функционални детайли. Неговата дизайнерска философия често включва демонстриране на структурните и обслужващи елементи на сградата, вместо тяхното прикриване.
Една от най-емблематичните му творби е Центърът Помпиду (the Centre Pompidou) в Париж, проектиран в сътрудничество с Ренцо Пиано (Renzo Piano). Завършена през 1977 г., тази сграда обърна конвенционалните норми на архитектурата с главата надолу, като постави своите структурни и механични елементи отвън, създавайки ефект отвътре навън. Този радикален дизайн превърна Центъра Помпиду в една от най-отличителните забележителности в Париж.
Роджърс проектира и сградата на Lloyd’s of London, друга образцова част от високотехнологичната архитектура. Завършен през 1986 г., той се отличава с футуристичен вид със своите външни стълбища, асансьори и тръбопроводи. Този подход към дизайна не само създаде уникална естетика, но също така позволи гъвкави и адаптивни вътрешни пространства.
Проекти като Помпиду и Лойд привличат вниманието на Роджърс в световен мащаб и довеждат до множество ангажименти, включително:
- Европейския съд по правата на човека (1989-95) в Страсбург, Франция;
- Телевизионната централа на Канал 4 (1991–94) в Лондон;
- 88 Wood Street (1994–99), офис сграда в Лондон;
- Сградата на Daimler Chrysler (1993–99) в ревитализирания Потсдамер Плац, Берлин.
- Millennium Dome (1996-99; по-късно O2 Arena) в Гринуич, Англия. Тази масивна структура с покрив от политетрафлуоретилен съдържа различни изложбени павилиони, които са индивидуално изпълнени от известни британски дизайнери.
- Терминал 4 (2005) на международното летище Мадрид Барахас; структурата, която спечели наградата Стърлинг на Кралския институт на британските архитекти през 2006 г.
През 2007 г. името на фирмата на Роджърс е променено на Rogers Stirk Harbour + Partners. Последвалите проекти включват:
- Maggie’s West London Center (2008);
- Терминал 5 на летище Хийтроу (2008), Лондон;
- One Hyde Park (2011), Лондон;
- сградата Leadenhall (2014; наречена „рендето за сирене“), Лондон;
- International Towers Sydney (2016);
- Световен търговски център (2018), Ню Йорк
През цялата си кариера Роджърс се е ангажирал с устойчивостта и градското възстановяване. Той вярва в създаването на пространства, които насърчават общността и социалното взаимодействие, принцип, който се вижда в много от обществените му поръчки. Неговият ангажимент към иновативен, съобразен с околната среда дизайн му спечелва множество награди и отличия, включително наградата за архитектура Pritzker през 2007 г. и доживотна титла от Камарата на лордовете на Обединеното кралство.
Наследството на Роджърс се простира отвъд неговите сгради. Той е влиятелен глас в градската политика и планиране, като неговите идеи имат трайно влияние върху начина, по който са проектирани и обитавани съвременните градове.
Лорд Ричард Роджърс почива през 2021 г., оставяйки след себе си наследство, което продължава да влияе върху областта на архитектурата и градския дизайн. Неговият визионерски подход, характеризиращ се със смесица от функционалност, технологични иновации и социална отговорност, остава пътеводна светлина за бъдещите поколения архитекти.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
