I. КРАТКА ИСТОРИЯ НА ШОКОЛАДА
Историята на шоколада започва в Мезоамерика, където древни цивилизации като олмеките, маите и ацтеките са отглеждали какаови дървета. Какаовите зърна са били високо ценени и използвани като валута, религиозни дарове и дори консумирани като напитка. По-специално маите са почитали какаото и са вярвали, че има божествени свойства.
Ацтеките, които управлявали огромна империя в днешно Мексико, допълнително популяризирали какаото. Те приготвят горчива напитка, наречена “xocoatl” или “chocolatl”, направена от смлени какаови зърна, вода и подправки като чили и ванилия. Тази напитка е била консумирана от ацтекските благородници и воини и се е смятала за символ на богатство и власт.
Първата среща между европейците и какаото се случва по време на четвъртото пътуване на Христофор Колумб до Америка през 1502 г. Въпреки това, Ернан Кортес, испанският конквистадор, е този, който въвежда какаото в Европа след завладяването на империята на ацтеките през 1521 г. Какаовите зърна първоначално придобиват популярност в Испания като лечебна напитка и са били подслаждани с мед или тръстикова захар. С разпространението на какаото в цяла Европа вкусът и подготовката му претърпяват значителни промени.

През 17 век шоколадовите къщи (chocolate house) се появяват в големите европейски градове, служейки като места за социални събирания на елита. Въвеждането на нови съставки, като мляко и подсладители като захар, превръщат шоколада в по-сладка и кремообразна смес, по-близо до формата, която познаваме днес.
18-ти век бележи важен крайъгълен камък в историята на шоколада с настъпването на индустриалната революция. През 1828 г. Конрад Ван Хаутен, холандски химик, изобретява хидравлична преса, която отделя какаовото масло от печени какаови зърна, произвеждайки какао на прах. Тази иновация прави производството на шоколад по-ефективно и достъпно.

Швейцария изиграва ключова роля в революционизирането на шоколадовата индустрия. През 1875 г. Даниел Питър, швейцарски шоколатиер, изобретява млечния шоколад чрез смесване на мляко на прах с шоколадов ликьор. По-късно, през 1879 г., Рудолф Линд разработва процеса на конширане, метод за рафиниране на шоколада за постигане на по-гладка текстура. Тези пробиви носят на швейцарския шоколад световна слава. В началото на 20 век пък компании като Cadbury, Nestlé и Hershey изиграват решаваща роля за масовото разпространение на шоколада.
II. ПЪРВАТА ШОКОЛАДОВА ФАБРИКА В СВЕТА Е В UK
Първата шоколадова фабрика се свързва с името на Джоузеф Фрай. Той е роден през 1728 г. в Бирмингам, Англия. Кариерата му започва в Бристъл (Bristol), където се занимава с медицина и фармация, и в същото време участва в различни научни изследвания. Фрай се жени за Анна Портсмът, която му помага в управлението на бизнеса. Той е добър лекар и дори отваря собствена аптека в града през 1748 г.
Фрай вярва, че какаото е много полезно за здравето. По онова време шоколадовото блокче все още не е измислено и хората консумирали само шоколад за пиене. Какаото се използвало и за “прикриване” на неприятния вкус на някои лекарства. Освен с аптекарския си бизнес, Фрай се занимавал и с редица други предприемачески проекти – печатарство, производство на порцелан, сапун и химически препарати.
Уолтър Чърчман притежавал шоколадова компания за смляно какао в Бристъл. То се продавало във формата на сфери или дискове, и се използвало за производство на шоколад за пиене. През 1769 г. Фрай купува шоколадовата компания – наречена Fry, Vaughan & Co – и започва да я разширява. Фабриката произвеждала шоколадови таблетки, които се разтваряли във вода или мляко. Джоузеф Фрай умира през 1787 г. и фабриката е преименувана на Anna Fry & Son. През 1795 г. синът на Ана и Джоузеф – Джоузеф Сторс Фрай, поема контрола върху компанията.
Какаовото масло, което остава след смилането на какаовите зърна, до 18-и век се смятало за отпадъчен продукт. Джоузеф Сторс Фрай обаче успява да създаде шоколад с твърда консистенция, добавяйки какаовото масло към какаото вместо вода. През 1847 г. Fry’s произвежда първото плътно шоколадово блокче. Компанията създава и първия шоколадов бонбон с пълнеж, Cream Sticks, през 1853 г. Fry е най-известен с Fry’s Chocolate Cream, първото масово произвеждано шоколадово блокче, пуснато на пазара през 1866 г., и Fry’s Turkish Delight, пуснато на пазара през 1914 г.

Това придавало на сместа консистенция на тесто, след което тя се изсипвала във формички и изстивала, за да се получи ядливия шоколад. Първоначално шоколадовите блокчета имали горчиво-сладък вкус, но британците веднага се влюбили в тях. Успешното изобретение довело до покачване на цената на какаовото масло, а ядливият шоколад първоначално бил достъпен само за заможните хора.
В крайна сметка, Фрай и семейството му изобретяват шоколадовите крем пръчици през 1853 г., които стават първите шоколадови сладкарски изделия, произведени в промишлен мащаб. През 1866 г. шоколадовата фабрика на Фрай започва да произвежда първото си блокче, което малко по-късно става известно като Cream Bar. Индустриализираните бонбони имали пълнеж от обикновена захарна смес, покрита с шоколадов крем.
През следващите десетилетия на пазара се появяват над 220 продукта, произведени от фабриката на Фрай, включително първото шоколадово великденско яйце в Обединеното кралство през 1873 г. и локумът на Фрай през 1914 г. През 1896 г. фирмата става регистрирана частна компания, управлявана от семейство Фрай, с Джоузеф Сторс Фрай II – внук на първия Джоузеф Фрай, като председател.
В началото на Първата световна война шоколадовата компания на Джоузеф Фрай е един от най-големите работодатели в Бристъл. Джоузеф Сторс Фрай II умира през 1913 г., а през 1919 г. компанията се слива с Cadbury и съвместната компания е наречена British Cocoa and Chocolate Company.

Под ръководството на Егбърт Кадбъри, подразделението на Фрай се премества в Съмърдейл, Кейншам, в околностите на Бристъл. След 1981 г. името на Фрай вече не се използва от компанията, но фабриката остава основен производител на продуктите на Cadbury. През февруари 2010 г., след поглъщането на Cadbury от Kraft Foods фабриката е закрита.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК