Националната галерия е музей на изкуството на площад Трафалгар (Trafalgar square) в град Уестминстър (City of Westminster Borough), в централен Лондон. Основана през 1824 г., и съхранява колекция от над 2300 картини, датиращи от средата на 13-ти век до 1900 г.
Самата сграда е архитектурно чудо, отразяващо неокласическия стил. Разширявана няколко пъти от създаването си, като всяко допълнение е внимателно проектирано да хармонизира с оригиналната структура. Националната галерия, е проектирана от Уилям Уилкинс от 1832 до 1838 г. Само фасадата към площад Трафалгар остава по същество непроменена от този момент. Сградата на Уилкинс често е критикувана за възприеманите слабости на нейния дизайн и за липсата на пространство; последният проблем довежда до създаването на Галерия Тейт (Tate Britain) за британско изкуство през 1897 г. Крилото Sainsbury, добавено през 1991 г., е особено известно с модернистичния си поглед към класическата архитектура.
Националната галерия е построена през 1824 г. По това време крал е Джордж IV, който преди да стане крал през 1820 г. е бил известен като Принц Регент, а периодът, в който е принц и крал, е наречен регентски (Regency Era). Регентският период е време на разцвет за Великобритания. Наполеон е победен през 1815 г. при Ватерло (Waterloo), тръгва първият парен влак, Джейн Остин (Jane Austen) пише “Гордост и предразсъдъци” (Pride and Prejudice), центърът на Лондон е преустроен – появяват се Риджънт Стрийт (Regent street) и Риджънтс парк (Regents park), Търнър (Turner) и Констабъл (Constable) рисуват.
Джордж IV иска да бъде запомнен. Затова правителството отделя пари за култура и закупуването на картини за новосъздадената Национална галерия. Фактът, че галерията е държавна, обяснява защо тя е била и продължава да бъде безплатна.
Галерията е освободена благотворителна организация и извънведомствен публичен орган на Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта. През 2022 г., привлича 6,031,574 посетители и се класира на четвърто място в списъка на най-посещаваните музеи на изкуството в света като Лувъра в Париж е най-посещавания.
За разлика от подобни музеи в континентална Европа, Националната галерия не е създадена чрез национализиране на съществуваща кралска художествена колекция. Тя възниква, когато британското правителство купува 38 картини от наследниците на Джон Юлиус Ангерщайн (John Julius Angerstein) през 1824 г. След тази първоначална покупка Галерията е оформена главно от своите ранни директори, особено Чарлз Лок Ийстлейк, и от частни дарения, които сега представляват две трети от колекцията. Колекцията е по-малка от много европейски национални галерии, но енциклопедична по обхват; най-големите развития в западната живопис „от Джото до Сезан“ са представени с важни творби. Националната галерията показва 2 хиляди творби, които са по-малко от тези в Прадо и Лувъра, но сред тях са забележителните произведения на Леонардо, Ван Гог, Тициан, Микеленджело, Ботичели, Караваджо, Рафаел, Рембранд, Моне, Вермеер и английските художници Търнър, Констабъл, Стъбс.
Колекцията е широко разделена на четири основни периода:
- Renaissance Art – с произведения на Рафаело и Микеланджело.
- Baroque Art – показващо художници като Караваджо и Рубенс.
- Dutch and Flemish Masters– с произведения на Вермеер и Рембранд.
- Impressionist and Post-Impressionist Paintings – включително тези на Ван Гог и Сезан.
Националната галерия е не само дом за изкуство, но и център за образование и научни изследвания. Предлага набор от образователни програми, лекции и семинари, предназначени да направят изкуството достъпно за по-широка публика. Тези програми са предназначени за различни възрастови групи и нива на умения, като наблягат на изкуството и историята.
През последните години Националната галерия разшири дигиталното си присъствие, предлагайки виртуални обиколки и онлайн достъп до своите колекции. Тази инициатива направи своите съкровища достъпни за глобална публика, преодолявайки географските бариери.
Националната галерия е свидетелство за непреходната сила и красота на европейското изкуство. Тя служи като културно хранилище, образователна институция и източник на вдъхновение, продължавайки да очарова и образова посетители от цял свят.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
