Джейн Остин (1775 – 1817) е английска писателка, известна предимно с шестте си основни романа, които интерпретират, критикуват и коментират британското поземлено благородство в края на 18 век. Джейн има шест братя и една сестра на име Касандра – кръстена на майка си, която произлиза от аристократичен, но обеднял род. Остин е редовен посетител на дома на брат си Едуард в Godmersham Park в Кент, между 1798 и 1813 г. Къщата е с а влияние върху нейните творби. Сега е къща музей на Джейн Остин. „Отидох до Голямата къща между 3 и 4 и се отпуснах един час много удобно“, пише тя през 1814 г.
През 1793 г. започва да пише роман, отпечатан едва през 1811 г., след много преработвания от нейна страна и от страна на издателя, под заглавие “Разум и чувства” (Sense and sensibility).
Управляващият по това време принц – регент Джордж (1762 – 1830) се възхищавал от книгите й и притежавал всяка нейна творба. По този повод през ноември 1815 г. тя е поканена в Лондон от кралския библиотекар, който я посъветвал да посвети следващия си роман “Ема” (Emma, 1815) на принца – регент. Джейн не харесвала принца, но нямало как да откаже. Посвещението било скромно, но нейният издател го разширил и направил подходящо за тщеславния принц, впоследствие коронован като крал Джордж IV.
В началото на 1816 г. Джейн се разболяла и починала през следващата година на 41 години. Била погребана в катедралата на Уинчестър, което се определя като необичайно за жена, която не произлиза от богат или знатен род.
Сюжетите на Остин често изследват зависимостта на жените от брака в преследване на благоприятно социално положение и икономическа сигурност. Нейните творби критикуват романите за чувствителност от втората половина на 18-ти век и са част от прехода към литературния реализъм от 19-ти век. Употребата на хаплива ирония, заедно с нейния реализъм и социални коментари, й спечелват признание сред критици и учени.
В писмо до своя племенница тя пише: „Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов” – може би това е обяснението на нейното нежелание да се омъжи, въпреки опасността да остане без дом и издръжка, и въпреки че е била сгодена за една нощ, след която премислила и отказала предложението за брак.
С публикуването на „Разум и чувствa“ (Sense and Sensibility, 1811), „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice, 1813), „Мансфийлд парк“ (Mansfield Park, 1814) и „Ема“ (1816), тя постига скромен успех, но само малка слава през живота си, тъй като книгите са публикувани анонимно.
Тя написва два други романа – „Абатство Нортангър“ и „Убеждаване“, и двата публикувани посмъртно през 1818 г. – и започва друг, озаглавен „Сандитън“, но почива преди завършването му. Тя също оставя след себе си три тома юношески писания в ръкопис, краткия епистоларен роман „Лейди Сюзън“ и недовършения роман „Семейство Уотсън“.
Остин спечелва много повече статус след смъртта си. Значителна промяна в посмъртната й репутация настъпва през 1833 г., когато нейните романи са преиздадени в поредицата Standard Novels на Ричард Бентли, илюстрирана от Фердинанд Пикъринг и продавани като комплект. Те постепенно печелят по-широко признание и популярна читателска публика. През 1869 г., петдесет и две години след смъртта й, публикацията на нейния племенник на „Мемоари на Джейн Остин“ представя на нетърпеливата публика завладяваща версия на нейната писателска кариера.
Остин е вдъхновила голям брой критични есета и литературни антологии. Романите й са вдъхновили много филми, от „Гордост и предразсъдъци“ от 1940 г. до по-нови продукции като „Разум и чувства“ (1995) и „Любов и приятелство“ (2016).
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
