JANE AUSTEN

Джейн Остин (1775–1817) е английска писателка, известна най-вече с остроумните си социални наблюдения и отличителния си литературен стил, който изследва и критикува социалните норми и британското поземлено благородство в края на 18 век – особено по отношение на живота на жените, брака и социалната класа.

Джейн има шест братя и една сестра на име Касандра – кръстена на майка си, която произлиза от аристократичен, но обеднял род. Остин е редовен посетител на дома на брат си Едуард в Godmersham Park в Кент, между 1798 и 1813 г. Къщата е с а влияние върху нейните творби. Сега е къща музей на Джейн Остин. „Отидох до Голямата къща между 3 и 4 и се отпуснах един час много удобно“, пише тя през 1814 г.

Въпреки че творбите й са публикувани анонимно през живота й, репутацията на Остин непрекъснато нараства и днес тя се смята за един от най-значимите и широко четени писатели в английската литература.

1. Ранен живот и семейна история

1. Раждане и семейство

• Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, Хемпшир, Англия.
• Тя е седмото дете и втората дъщеря на преподобния Джордж Остин и съпругата му Касандра (по баща Лий).
• Бащата на Остин, свещеник, също обучава местни деца и поддържа солидна лична библиотека, давайки на Джейн и нейните братя и сестри достъп до литературата от ранна възраст.

2. Възпитание и образование

• По-голямата част от образованието на Остин се провежда у дома, въпреки че тя посещава интернати за кратко заедно с по-голямата си сестра, Касандра.
• Подобно на много жени с нейното социално положение през 18 век, формалното й образование е ограничено; въпреки това нейното интелектуално любопитство и откритото насърчаване на четенето, писането и дискусията от семейството й повлияват значително на нейното литературно развитие.
• Джейн и Касандра остават близки през целия си живот, споделяйки писма и тайни. Голяма част от това, което се знае за личния живот на Джейн Остин, идва от оцелялата й кореспонденция с Касандра.

3. Семейна динамика и социална среда

• Семейство Остин са част от селското дворянство, разположено на по-ниските стъпала на поземлените класи.
• Икономическата сигурност е силно обвързана със собствеността и наследството и това е отразено в много от романите на Остин, където необходимостта от брак като финансова гаранция е повтаряща се тема.

2. Писателска кариера

1. Ранно писане

• Остин започва да пише истории, пиеси и комедийни скечове в тийнейджърските си години, често за да забавлява семейството си. Тези ранни писания, сега наричани „Juvenilia“, показват игрив и сатиричен стил.
• Най-ранните й големи романи са написани в края на 1790-те. Тези ръкописи са творбите, които познаваме като Разум и чувства и Гордост и предразсъдъци.

2. Публикувани романи

Публикувайки под псевдонима „By a Lady“, Остин запази анонимност във всичките си публикувани творби през живота си, отразявайки социалните очаквания към дамите и съображенията за неприкосновеност на личния живот:

• Sense and Sensibility (Разум и чувства, 1811): През 1793 г. започва да пише роман, отпечатан едва през 1811 г., след много преработвания от нейна страна и от страна на издателя, под заглавие “Разум и чувства” (Sense and sensibility). Той се фокусира върху контрастиращите темпераменти на сестрите Дашууд, Елинор и Мариан, и изследва темите за финансовата уязвимост и романтичния идеализъм. Управляващият по това време принц – регент Джордж (1762 – 1830) се възхищавал от книгите й и притежавал всяка нейна творба.

• Pride and Prejudice (Гордост и предразсъдъци, 1813): Първоначално написан като Първи впечатления, това остава най-известният роман на Остин. Оживените разговори на Елизабет Бенет и г-н Дарси подчертават темите за гордостта, предразсъдъците и ограниченията на социалната класа.

• Mansfield Park (1814): В центъра е Фани Прайс, този роман представя по-морално интроспективна перспектива и разглежда проблемите на възпитанието, морала и институцията на робството (чрез семейните плантации в Антигуа).

• Emma (1815): През ноември 1815 г. тя е поканена в Лондон от кралския библиотекар, който я посъветвал да посвети следващия си роман “Ема” (Emma, 1815) на принца – регент. Джейн не харесвала принца, но нямало как да откаже. Посвещението било скромно, но нейният издател го разширил и направил подходящо за тщеславния принц, впоследствие коронован като крал George IV. Романа е изследването на своенравна млада жена, която се меси в живота на другите. Пътешествието на Ема Удхаус разкрива опасностите от погрешното тълкуване, социалния снобизъм и себеоткриването.

• Northanger Abbey (публикуван посмъртно през 1818 г.): Пародия на традицията на готическия роман, представя Катрин Морланд, наивна млада жена, чието живо въображение води до комични погрешни интерпретации на реалността.
• Persuasion (публикуван посмъртно през 1818 г.): Последният завършен роман на Остин, фокусиран върху зрялата, размишляваща Ан Елиът и темите за втория шанс, съжалението и непреходната сила на любовта.

Остин работи върху нов роман, обикновено наричан Sanditon, когато се разболява. Тя също оставя след себе си три тома юношески писания в ръкопис, краткия епистоларен роман „Лейди Сюзън“ (Lady Susan) и недовършения роман „Семейство Уотсън“ (The Watson family).

3. Литературен стил и теми

1. Разказващ глас и ирония – Отличителният разказващ глас на Остин се характеризира със своята ирония и използване на свободен индиректен дискурс, което позволява на читателите да имат близък достъп до вътрешните мисли на героите, като същевременно възприемат финия коментар на автора.

2. Фокус върху нравите и морала

• Нейните романи често се развиват в провинциални английски села или градове, където ежедневните социални взаимодействия – разговори, балове и посещения – отразяват по-големите теми за класата, семейството и личностното израстване.
• Героите на Остин се ориентират в обществените правила и очаквания, особено по отношение на брака като икономическа необходимост и като личен, емоционален съюз.

3. Социална критика

• Въпреки че творчеството на Остин често е възхвалявано за романтичните си елементи, нейните романи могат да се четат като социални критики на епоха, в която финансовата сигурност и социалното положение на жената често зависят от намирането на подходящ партньор.
• Чрез търсенето на нейните героини на съвместимост и взаимно уважение – вместо просто икономическо предимство – Остин предизвиква традиционните брачни норми на своето време.

4. Реализъм и битова сфера

• За разлика от по-сензационните „романи на усещанията“ или готически произведения, популярни сред някои съвременници, Остин създава реалистични домашни декорации.
• Нейните разкази се основават на малките, но значими събития от ежедневието – посещения, социални събирания, ухажвания – разкривайки по-дълбоки истини за човешката природа.

4. Личен живот и по-късни години

1. Местоживеене и начин на живот

• След пенсионирането на баща й семейството се премества от Стивънтън в Бат (Bath). По-късно, след смъртта на баща си през 1805 г., Джейн, Касандра и майка им живеят на няколко места, включително Саутхемптън, преди да се установят в Чаутън (също в Хемпшир).
• В къщата Chawton (сега къщата-музей на Джейн Остин), Остин намира подкрепяща среда, за да преработи и публикува много от романите си.

2. Романтични перспективи – Въпреки че пише много за любовта и брака, Остин никога не се жени. Известно е, че тя е имала поне една сериозна романтична връзка (с Том Лефрой), но тя не завършва с брак, вероятно поради финансови и социални съображения.

3. Здраве и смърт

• Остин започва да страда от лошо здраве (често се спекулира, че е болест на Адисон, лимфом на Ходжкин или неидентифицирано ендокринно заболяване) около 1816 г.
• Тя се премества в Уинчестър за медицинско лечение, но умира скоро след това, на 18 юли 1817, на 41-годишна възраст. Тя е погребана в катедралата Уинчестър (Winchester Cathedral), което се определя като необичайно за жена, която не произлиза от богат или знатен род, но е свидетелство за уважението към нея.

5. Посмъртно признание и наследство

1. Публикация и репутация

• Northanger Abbey и Persuasion са публикувани заедно малко след смъртта й през 1818 г. Това издание идентифицира Остин като автор на нейните романи за първи път, повдигайки завесата на анонимността, която тя е поддържала.
• От скромна популярност през живота й, работата й постепенно постига по-широко признание, достигайки каноничен статут през 19-ти и 20-ти век.

2. Критическа рецепция и литературно влияние

• Ранните викториански критици се възхищаваха на нейния реализъм, морален смисъл и изискан стил, въпреки че някои намират тясното й фокусиране върху „малкия свят на английската провинция“ за ограничаващо.
• В края на 19-ти и началото на 20-ти век романите на Остин са твърдо установени като класика. Литературните критици хвалят нейната прецизна социална наблюдателност, майсторски сюжет и психологическа проницателност.
• Писатели като Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър приветстват работата на Остин за финеса на разказа и умението.

3. Адаптации и популярна култура

• Многобройни филмови, телевизионни, сценични и литературни адаптации свидетелстват за вечната привлекателност на сюжетите и героите на Остин.
• Съвременни преразкази (като Дневникът на Бриджит Джоунс, вдъхновен от Гордост и предразсъдъци) и трайното обожание към г-н Дарси и Елизабет Бенет показват как нейните истории продължават да резонират сред съвременната публика.

4. Туризъм и общества

• Обществото на Джейн Остин (основано през 1940 г.) и подобни организации по целия свят отбелязват нейната работа чрез събития, конференции и учебни групи.
• Домът на Остин в Чаутън, сега музей, и музея в град Бат, със запазената си джорджианска архитектура, привличат посетители от цял ​​свят.

6. Значение

• Литературен стил: Остин е пионер в техника, съчетаваща остра социална критика с иронично остроумие и фина психологическа характеристика. Сюжетите на Остин често изследват зависимостта на жените от брака в преследване на благоприятно социално положение и икономическа сигурност. Нейните творби критикуват романите за чувствителност от втората половина на 18-ти век и са част от прехода към литературния реализъм от 19-ти век. Употребата на хаплива ирония, заедно с нейния реализъм и социални коментари, й спечелват признание сред критиците и литературни историци.
• Културен коментар: Нейните романи предлагат безценен поглед върху социалната тъкан на британското общество от края на 18-ти и началото на 19-ти век, разглеждайки ролите на половете, класовите ограничения и икономическата зависимост през критична и често хумористична призма.
• Продължаващо влияние: Героините на Остин – интелигентни, самоосъзнати жени – предоставят ранен модел на нюансирани женски герои, които повлияват дълбоко на по-късните литературни традиции.
• Вечна популярност: Универсалната привлекателност на нейните централни теми – любов, семейство, социално положение, самопознание – продължават да пленяват нови поколения читатели.

С публикуването на „Разум и чувствa“ (Sense and Sensibility, 1811), „Гордост и предразсъдъци“ (Pride and Prejudice, 1813), „Мансфийлд парк“ (Mansfield Park, 1814) и „Ема“ (1816), тя постига скромен успех, но само малка слава през живота си, тъй като книгите са публикувани анонимно.

В писмо до своя племенница тя пише: „Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов” – може би това е обяснението на нейното нежелание да се омъжи, въпреки опасността да остане без дом и издръжка, и въпреки че е била сгодена за една нощ, след която премислила и отказала предложението за брак.

Остин спечелва много повече статус след смъртта си. Значителна промяна в посмъртната й репутация настъпва през 1833 г., когато нейните романи са преиздадени в поредицата Standard Novels на Ричард Бентли, илюстрирана от Фердинанд Пикъринг и продавани като комплект. Те постепенно печелят по-широко признание и читателска публика. През 1869 г., петдесет и две години след смъртта й, публикацията на нейния племенник на „Мемоари на Джейн Остин“ представя на нетърпеливата публика завладяваща версия на нейната писателска кариера.

Остин е вдъхновила голям брой критични есета и литературни антологии. Романите й са вдъхновили много филми, от „Гордост и предразсъдъци“ от 1940 г. до по-нови продукции като „Разум и чувства“ (1995) и „Любов и приятелство“ (2016).

Наследството на Джейн Остин е наследство на трайно влияние и възхищение. Нейните остри наблюдения върху обществото, нюансираните портрети на героите и майсторството на формата на разказа й осигуряват място сред най-известните автори в английския литературен канон. Два века след смъртта й, романите на Джейн Остин остават обичани заради своето остроумие, топлота и остър коментар за човешкото състояние. Независимо дали под формата на директно литературно изследване или адаптации, които пренасят нейните истории в нов контекст, работата й продължава да вдъхновява читателите по целия свят.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК