Схемата за ниски доходи на Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS Low Income Scheme, LIS) е механизъм за финансова подкрепа, насочен към лица и домакинства с ограничени доходи, които не отговарят на условията за автоматично освобождаване от здравни такси, но изпитват затруднения при покриването им. Схемата не предоставя право на лечение само по себе си, а намалява или премахва определени разходи, свързани с ползването на услуги на NHS.
LIS е приложима в цялото Обединено кралство (Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия), но реалният ѝ ефект варира в зависимост от местната здравна политика, тъй като някои такси са премахнати по закон в отделни части на Обединеното кралство.
I. Разходи, които могат да бъдат покрити
При одобрение по схемата, кандидатите могат да получат пълна или частична помощ за следните разходи на NHS:
- такси за рецепти на NHS (приложимо основно за Англия);
- такси за стоматологично лечение на NHS;
- разходи за очни прегледи, както и помощ за очила и контактни лещи;
- пътни разходи за получаване на лечение на NHS;
- разходи за перуки и поддържащи медицински текстилни изделия, предоставяни от NHS.
В Шотландия и Уелс рецептурните такси са премахнати за всички пациенти, поради което LIS в тези страни се използва предимно за стоматологични услуги, оптични разходи и пътуване до лечебни заведения. В Северна Ирландия също няма рецептурни такси, но схемата остава релевантна за други категории разходи.
II. Механизъм на оценка и допустимост
Допустимостта за NHS Low Income Scheme не се определя чрез фиксиран годишен или месечен доходен праг. Вместо това се използва индивидуална финансова оценка, основана на съпоставка между:
- реалния доход на кандидата и неговото домакинство;
- признатите необходими разходи за живот (жилище, местни данъци и др.);
- наличните спестявания и капитал към момента на кандидатстване.
Оценката се извършва на седмична база, като се изчислява дали доходът надвишава или не така наречените „изисквани нужди“ (requirements), определени по стандартизирана методология на NHS Business Services Authority. Размерът на помощта зависи от остатъчния доход след приспадане на допустимите разходи.
III. Ограничения за спестявания и капитал
Схемата предвижда ясни лимити за допустимите спестявания и капитал, като в тях не се включва жилището, в което кандидатът постоянно живее. Към настоящия момент пределите са:
- до £16 000 за повечето кандидатстващи;
- до £23 250 за лица, които живеят постоянно в дом за възрастни (Англия и Шотландия);
- до £24 000 за постоянно настанени в дом за възрастни в Уелс.
Надвишаването на тези стойности изключва възможността за получаване на помощ по LIS, независимо от нивото на дохода.
IV. Обхват на помощта за домакинството
При одобрение по схемата издаденият сертификат (HC2 за пълна помощ или HC3 за частична помощ) обикновено обхваща не само кандидата, но и неговия съпруг или партньор, както и зависимите деца, включени в оценката на домакинството. Това не представлява автоматично индивидуално право за всяко лице, а резултат от общата финансова оценка на домакинството като икономическа единица.
Кандидатстването по NHS Low Income Scheme се извършва чрез хартиения формуляр HC1, който се подава по пощата. Към момента не съществува пълно онлайн кандидатстване, като онлайн инструментите на NHS служат единствено за ориентировъчна проверка на допустимостта за кандидатстване. Формулярът HC1 може да бъде получен от офисите на Jobcentre Plus, от лечебни заведения на NHS или да бъде изтеглен и разпечатан от официалния уебсайт на NHS.
Лицата, които вече са заплатили NHS разходи, могат да поискат възстановяване на средствата, като това обикновено се извършва чрез отделни формуляри за възстановяване, паралелно или след кандидатстването за LIS.
Лица, които получават Income Support, income-based Jobseeker’s Allowance, income-related Employment and Support Allowance или Pension Credit (Guarantee Credit), автоматично имат право на пълна помощ за NHS разходи и не е необходимо да кандидатстват по LIS. При Universal Credit правото на пълна помощ зависи от конкретните доходи и трудов статус и не е безусловно автоматично.
Сертификатите по NHS Low Income Scheme обикновено са със срок на валидност между 6 и 12 месеца, като в определени случаи – най-често при пенсионери с фиксирани финансови обстоятелства – срокът може да бъде по-дълъг, до няколко години.
За по-подробна информация можете да посетите уебсайта на NHS.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
