Ричард Бъртън, роден като Ричард Уолтър Дженкинс-младши на 10 ноември 1925 г. в Понтридифен, Уелс, е известен актьор, известен със своя богат глас, властно присъствие и многостранен актьорски талант. Той се издига до известност както на сцената, така и на екрана, превръщайки се в един от най-известните актьори на своето поколение.
Бъртън е дванадесетото от тринадесет деца в семейство от работническата класа. След смъртта на майка му, когато е на две години, той е отгледан от по-голямата си сестра Сесилия. Ранният му живот е белязан от трудности, но неговите академични способности, особено в английската и уелската литература, привличат вниманието на неговия учител, Филип Бъртън, който по-късно става негов ментор и му помага да посещава Exeter College, Оксфорд. Ричард приема фамилията на своя наставник в знак на уважение и благодарност.
Сценичната кариера на Бъртън започва сериозно през 40-те години на миналия век. Неговата пробивна роля идва с изпълнението му на принц Хал в продукцията на Шекспир “Хенри IV” от 1951 г. Той бързо се утвърждава като водещ шекспиров актьор, известен със своите динамични изпълнения и мощен глас. Неговото представяне на Хамлет през 1964 г. на Бродуей, режисирано от Джон Гилгуд, става легендарно, спечелвайки признание от критиците и затвърждава статута му на основен театрален талант.
Филмовата кариера на Бъртън започва през 50-те години на миналия век. Той получава първата си номинация за Оскар за “Моята братовчедка Рейчъл” (My Cousin Rachel, 1952). През следващите две десетилетия той изнася множество емблематични изпълнения, включително роли в “The Robe” (1953), “Becket” (1964) и “The Spy Who Came in from the Cold” (1965). Неговият образ на Марк Антоний в “Cleopatra” (1963), срещу Елизабет Тейлър (Elizabeth Taylor), не само демонстрира актьорските му умения, но също така бележи началото на неговата бурна и широко рекламирана връзка с Тейлър.
Връзката на Бъртън с Елизабет Тейлър е един от най-обсъжданите романи на 20-ти век. Те се запознават на снимачната площадка на “Клеопатра” и тяхната химия на екрана се превръща в афера в реалния живот, което води до два брака (1964–1974 и 1975–1976). Връзката им е белязана от силна страст, чести публични скандали и екстравагантен начин на живот, завладявайки очарованието както на медиите, така и на обществеността.
Въпреки личните предизвикателства, включително битките с алкохолизма, Бъртън продължава да работи плодотворно. Той получава седем номинации за Оскар, но никога не печели, факт, който често изненадва критици и фенове. Забележителни по-късни изпълнения включват роли в “Кой се страхува от Вирджиния Улф?” (Who’s Afraid of Virginia Woolf?, 1966), отново с Тейлър, и “Equus” (1977).
Влиянието на Бъртън както на сцената, така и на екрана беше дълбоко. Той беше известен със способността си да предава дълбока емоционална сложност и несравнимото си вокално представяне. Неговият принос към театъра, особено неговите интерпретации на Шекспир, оставят трайно наследство.
Ричард Бъртън почива на 5 август 1984 г. на 58-годишна възраст в Селини, Швейцария, от мозъчен кръвоизлив. Въпреки сравнително краткия му живот, работата му и влиянието му върху актьорството продължават да се празнуват и изучават. Ричард Бъртън остава извисяваща се фигура в света на актьорството. Работата му продължава да вдъхновява нови поколения актьори, а историята на живота му, белязана както от големи триумфи, така и от лични борби, подчертава сложността на славата и непреходната сила на таланта. Неговите изпълнения, особено в роли на Шекспир, все още се смятат за еталон за съвършенство в актьорството.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
