Наградата Букър е една от най-престижните литературни награди в света. Тя се присъжда ежегодно за най-добрия роман, написан на английски и публикуван в Обединеното кралство. Наградата е присъдена за първи път през 1969 г. и оттогава се е превърнала в една от най-търсените награди в литературния свят. Победителят се обявява всяка година през месец май в Лондон.
Наградата Букър е учредена през 1968 г. от компанията Booker-McConnell, британски търговец на едро на храни. Първият носител на наградата е P.H. Newby за романа си “Something to Answer For.” Паричната награда за първия победител е £5,000. През 1971 г. наградата Букър става годишна награда, а през 1979 г. тя е отворена за писатели от всички страна, пишещи на английски. Наградният фонд също се увеличава през годините, като победителят вече получава £50 000. Наградата преминава през различни спонсорства и промени в имената през годините, но остава една от най-престижните литературни награди в света.
Наградата Букър оказа значително влияние върху издателската индустрия. Спечелването й може да означава огромно увеличение на продажбите на книги и световно признание за автора. Много издатели виждат наградата като възможност да представят нов писател.
Попадането в краткия списък (short list) за наградата също е голямо постижение, тъй като привлича голямо внимание към номинираните в него книги и автори. През 2023 г. в него попада и българския писател Георги Господинов с романа “Времеубежище” (Time Shelter). Той е първия български автор с номинация и СПЕЧЕЛИЛ престижната международна литературна награда. Той е номиниран заедно с Анджела Родел, която превежда “Времеубежище” на английски език. Журито определя “Времеубежище” като “изобретателен роман с неочаквано нахален тон”. Романът според тях повдига отново старите въпроси за “опасността на селективната памет, травмите и носталгията, която може да завладее обществото и да се превърне в рак”.
Наградата е критикувана и за насърчаване на определен тип литература и за пренебрегване на жанрове като научна фантастика и криминална фантастика. Някои също твърдят, че наградата е твърде фокусирана върху писатели от Обединеното кралство и че трябва да включва повече писатели от други части на света.
През годините наградата Букър е била присъждана на много забележителни автори. Някои от най-известните носители на наградата включват:
1. Salman Rushdie – “Midnight’s Children” (1981)
„Среднощни деца“ е магически реалистичен роман, който разказва историята на Салем Синай, който е роден точно в момента, в който Индия получава независимост от британското управление. Романът е смесица от история, мит и измислица и се смята за едно от най-значимите произведения на постколониалната литература. Победата на Рушди също е спорна, тъй като книгата се смята за твърде политическа.
2. Margaret Atwood – “The Blind Assassin” (2000)
„Слепият убиец“ е сложен роман, който разказва историята на две сестри, едната от които е успешен автор. Романът изследва темите за любовта, предателството и паметта и е похвален за своята сложна структура и мощен разказ. Преди това Атууд е в краткия списък за наградата три пъти, преди да спечели през 2000 г.
3. Yann Martel – “Life of Pi” (2002)
„Животът на Пи“ е философски роман, който разказва историята на младо момче, което е заседнало в спасителна лодка с бенгалски тигър. Романът изследва теми за вярата, оцеляването и разказване на истории и е похвален за своята въображаема и лирична проза. Победата на Мартел също е противоречива, тъй като романът е смятан за твърде причудлив и лишен от съдържание.
4. Hilary Mantel – “Wolf Hall” (2009)
“Wolf Hall” е исторически роман, който разказва историята на Томас Кромуел, ключова фигура в двора на Хенри VIII. Романът е подробен и завладяващ портрет на Англия на Тюдорите и е похвален за своите сложни герои и майсторски разказ. Мантел отново спечелва наградата Букър през 2012 г. за продължението “Bring Up the Bodies”.
5. George Saunders – “Lincoln in the Bardo” (2017)
„Lincoln in the Bardo“ е експериментален роман, който разказва историята на скръбта на президента Ейбрахам Линкълн след смъртта на сина му Уили. Романът е разказан чрез поредица от фрагментирани гласове и изследва темите за смъртта, загубата и изкуплението. Победата на Сондърс беше значителна, тъй като това е първият път, когато писател на разкази печели наградата.
Наградата Букър се превърна в неразделна част от литературния свят и помогна да се привлече вниманието към много талантливи писатели. Въпреки че наградата е критикувана заради фокуса си върху определени видове литература и липсата на разнообразие, тя остава една от най-престижните награди в света. С всеки нов победител наградата продължава да оформя литературния пейзаж и да представя най-доброто от англоезичната литература.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК